Джон Мейнард Кейнс, 1-ви барон Кейнс, CB (5 юни 1883 - 21 април 1946) е британски икономист. Неговите идеи, наречени кейнсианска икономика, оказват голямо влияние върху съвременната икономическа и политическа теория. Идеите му оказват голямо влияние и върху данъчната и икономическата политика на много правителства. Според него правителствата трябва да използват данъчни и банкови мерки, за да спрат последиците от икономическите рецесии, депресии и бумове. Той е един от основоположниците на съвременната теоретична макроикономика.


 

Житие и кариера

Кейнс е роден в Кембридж и учи в Eton и King's College, Cambridge, където по-късно става и преподавател. Работил е в Индианския офис и в британското министерство на финансите, участвал е в дипломатически и икономически мисии. След Първата световна война публикува влиятелната си книга The Economic Consequences of the Peace (1919), в която критикува строгите репарации, наложени на Германия. През 1930-те години опитите му да обясни голямата депресия водят до по-зрели теоретични трудове.

Главни трудове

Най-известната му книга е The General Theory of Employment, Interest and Money (1936), която поставя основите на модерната макроикономика. Други важни трудове са A Treatise on Money (1930) и писанията му по теория на вероятностите и философията на риска. В научните си работи Кейнс съчетава математически анализ с практическа политическа цел — да намали безработицата и икономическата нестабилност.

Основни идеи

  • Агрегатно търсене: Кейнс подчертава ролята на общото (агрегатно) търсене за определяне на нивото на заетост и производство. Когато търсенето е недостатъчно, икономиката може да остане в състояние на дълготрайна безработица.
  • Потребление и спестяване: Той въвежда концепцията за предразположението към потребление (marginal propensity to consume) — делът от допълнителния доход, който домакинствата ще изхарчат.
  • Мултипликаторът: Заедно с други учени Кейнс разяснява как публичните разходи могат да имат по-голям ефект върху БВП чрез мултипликаторния процес.
  • Ликвидност и лихвен процент: Теорията за предпочитанието към ликвидност (liquidity preference) обяснява определянето на лихвените проценти като функция на предпочитанието за държане на пари и очакванията за доходност на алтернативни активи.
  • Роля на държавата: Кейнс смята, че активната фискална политика (увеличаване на държавните разходи или намаляване на данъците) е необходим инструмент за противодействие на спадовете.

Политическо влияние и институции

Идеите на Кейнс оформиха икономическата политика в много развити държави след Втората световна война — период, често наричан "златна ера" на кейнсианството. Той лично участва в дебати за следвоенното икономическо устройство и има роля в подготовката на конференцията в Бретън Уудс (1944), която довежда до създаването на Международния валутен фонд и Световната банка. Неговите възгледи също влияят на политики като New Deal в САЩ и социалните държавни програми в Европа.

Критики и развитие на теорията

От 1970-те години насам кейнсианството е подложено на критика — първо от монетаристи (като Милтън Фридман), които поставят акцент върху ролята на паричната политика и инфлацията, а по-късно и от новокласическата и рационално-очакващата школи. Основни критики включват аргументи относно crowding out (заместване на частните инвестиции от държавни заеми), инфлационни последици от постоянно фискално стимулиране и липсата на microfoundations в оригиналната кейнсианска теория.

Наследство

Въпреки критиките, идеите на Кейнс продължават да бъдат влиятелни. След финансовата криза от 2008 г. и пандемията от COVID-19 много правителства приложиха големи фискални стимули, обосновани с кейнсианска логика. Модерните версии — като нов кейнсиански и кейнсиански синтез — включват микрооснования и модели с номинални жесткости (например stickiness на заплатите и цените), които обясняват защо икономиката не се коригира автоматично към пълна заетост.

Личен живот и признания

Кейнс е известен и като интелектуалец с широки интереси — изкуство, литература, философия и теория на вероятностите. Бил е активен в културния живот на Британия, колекционер на изкуство и играч на бридж. За своя принос е удостоен с титла барон (1-ви барон Кейнс) и с други официални отличия. Почина през 1946 г., но оставя богато наследство, което оформя икономическата мисъл и публичната политика за десетилетия напред.