История на Шри Ланка: хронология от древни царства до съвременна епоха

1. Предбудистка епоха

На острова има човешки следи още от палеолита, а по-късни археологически находки (неолит и бронзова епоха) свидетелстват за развити селскостопански общности. В този период се формират племенни групи и локални владения, развиват се лозаро-градинарство, оризопроизводство и първите примитивни системи за напояване.

• Етнически и културни влияния: ранни контакти със съседни региони в Южна Азия, търговия и миграции на хора, които допринасят за смешването на езикови и културни елементи.
• Преди будизма: религиозните практики са анимистични и шаманистични, с култ към природата и предците.

2. Епохата на Анурадхапура (ок. 4 в. пр.н.е. – 11 в.)

Анурадхапура е едно от най-дълго просъществувалите политически и религиозни центрове в Южна Азия. Тази епоха се свързва с установяването на будизма като държавна религия след мисията на индийския монах Махинда при цар Деванампия Тиса (3 век пр.н.е.). Градът е известен със своите огромни ступи, монашески комплекси и развита напоителна инфраструктура.

• Ключови събития: официалното приемане на будизма, строителството на мегалитни ступи (например Джетаванарама), развитие на ирригационните системи (резервоари и канали).
• Знакови владетели: крал Дутугемуну (2 в. пр.н.е.), известен с обединението на острова и победата над южните царе; по-късно редица царе продължават културните и строителни традиции.
• Културно наследство: писмени извори като "Махавамса" и "Чуллавамса" описват ранната история; архитектурата и скулптурата от периода оказват влияние върху следващите векове.

3. Ера на Полонарува (11–13 в.)

След упадъка на Анурадхапура политическият център се премества в Полонарува. Този период е белязан от възраждане на централизацията, широко строителство и аграрни реформи. Кралете на Полонарува създават впечатляващи хидротехнически съоръжения и укрепват икономиката.

• Парекрамбаху I (12 в.) — един от най-видните управници, който реорганизира напояването, строи дворци, храмове и укрепления и насърчава изкуствата.
• Външни контакти: периодът е съпътстван от интензивна търговия в Индийския океан и влияние от индо-тибетски будистки течения.
• Причини за упадък: вътрешни смутове, нападения от южни и югоизточни търговски сили и натиск от южноиндийски кралства довеждат до разпокъсване на централизацията.

4. Други кралства (Рухуна, Яфна и др.)

След Полонарува властта често е раздробена между няколко регионални кралства:

• Рухуна (южна Шри Ланка) — център на съпротива и запазване на местни династии и традиции.
• Царство Яфна (еверната част) — с преобладаващо тамилско население; има свои политически традиции и чести връзки с южноиндийските царства.
• Културна динамика: през тези векове се наблюдава интензивен обмен между сингалийски и тамилски общности, както и с Индия и Малдивите.

5. Канди (15–19 в.)

Кралството Канди в централните планини става последният независим будистки владетелски център на острова. Благодарение на труднопроходимия терен и умелата политическа дипломация, Канди устоява на множество външни нахлувания, включително португалците и холандците — до идването на британците.

• Особености: силна роля на будистката религия, развита дворцова култура и устойчиви селскостопански системи в планините.
• Падането на Канди: през 1815 британците завладяват Канди и присъединяват територията към колониална Шри Ланка.

6. Колониална епоха (португалци, холандци, британци; 16–20 в.)

Колониалните сили променят дълбоко икономиката, обществото и политическата карта на острова. Португалците (нач. 16 в.) установяват първите постоянни европейски фактории, следвани от холандците (17 в.), а през 1796–1815 британците заменят холандците. Британското управление, формализирано през 1815 и окончателно установено, въвежда модерна администрация и икономически модели.

• Икономика: въвеждане на плантационното стопанство (чай, каучук, кафе) с голямо значение за експортната икономика.
• Социални промени: засилване на миграция от Индия (подробно — индийски тамили, доведени да работят в плантациите), което създава нови етнически и социални напрежения.
• Културни и религиозни влияния: християнска мисияна дейност, образование на западен модел, инфраструктурни проекти като железници и пътища.

7. Постколониална Шри Ланка (независимост и ранна политика)

На 4 февруари 1948 г. Шри Ланка (тогава известна като Цейлон) получава независимост от Великобритания. Независимостта открива нови предизвикателства: изграждане на национална идентичност, решаване на етническите въпроси и икономическо развитие.

• Ключови събития: 1956 г. — приемане на законодателство за "Само един език" (Sinhala Only Act), което засилва напрежението между сингалийците и тамилите; 1972 г. — обявяване на република и преименуване на страната на Шри Ланка; 1978 г. — нова конституция и президентска система.
• Вътрешни конфликти: икономически реформи, въстания на леви групи (JVP през 1971 и 1987–89) и растящи искания за права от тамилската общност.

8. Гражданската война (1983–2009)

Дългогодишното етническо напрежение прераства в открит конфликт между правителството и ЛТТЕ (Либераторска тигрова организация на Тамил Илам), която търси независимост или автономия за североизточните територии. Конфликтът причинява огромни човешки и материални загуби, разселвания на население и криза в сигурността.

• Важни етапи: избухването на широкомащабни бойни действия през 1983 г. (черен юли), индийска интервенция и присъствие на IPKF (1987–1990), кървави години на непредвидим терор и контраоперации, най-силните военни кампании през 2006–2009.
• Край на войната: май 2009 г. правителствените сили обявяват победа над ЛТТЕ. Конфликтът оставя дълбоки рани — въпроси за правосъдие, съдебни разследвания за военни престъпления и предизвикателства за помирение.

9. Следвоенна епоха (2009–настояще)

След края на войната държавата се насочи към възстановяване, реконструкция и икономическо възраждане, но и срещна политически, социални и икономически предизвикателства.

• Реконструкция и развитие: инфраструктурни проекти, възстановяване на пътища и мостове, програми за обезминиране и временни жилища за разселените.
• Политически процеси: обвинения в нарушения на човешките права и международни призиви за разследване; вътрешни промени в управлението, ротации на властта и нарастващ популизъм в някои периоди.
• Съвременни кризи: ислямистки терористични атаки през 2019 (великденските бомбени нападения), следвани от остри международни реакции; икономическа и валутна криза през 2022 г., предизвикана от комбинация от външен дълг, данъчни и фискални политики, пандемията от COVID-19 и спад в туризма — което доведе до масови протести и промени в правителството.
• Предизвикателства за бъдещето: икономическа стабилизация, социална интеграция между етническите групи, реформи в управлението, борба с корупцията и адаптация към климатичните промени.

10. Допълнително четене

За по-задълбочено изучаване на историята на Шри Ланка може да потърсите следните видове източници:

• Класически източници: преводи и анализи на "Махавамса" и "Чуллавамса".
• Монографии и академични книги за Анурадхапура, Полонарува и кандийската държава — исторически и археологически изследвания.
• Проучвания за колониалната и постколониалната епоха — за ролята на плантационната икономика, етническите промени и политическите трансформации.
• Доклади на международни организации и неправителствени организации за човешки права, помирение и постконфликтно възстановяване.
• Съвременни анализи и журналистически репортажи за политическите и икономическите събития след 2009 г., включително кризите от 2019 и 2022 г.

Бележка: Историята на Шри Ланка е многопластова и често спорна — препоръчително е да се използват различни източници (археологически, текстови и устни) и да се отчита гледната точка на всички общности, които са част от историята на острова.

Търсене по буква