История на Конституцията на Съединените щати

Първата конституция

Историята на (втората) Конституция на Съединените щати започва с историята на създаването на първата конституция - Устава на Конфедерацията. Статутите на Конфедерацията на практика са хлабава конфедерация, която обединява тринадесет независими държави, за да се занимава основно с външна политика. За всички останали цели те си оставаха суверенни щати. Най-голямата слабост на Статутите на Конфедерацията е, че тя не е имала пряка връзка със самия народ. Той признаваше суверенитета на отделните щати. Всеки щат събираше собствените си данъци, осигуряваше собствена милиция и печаташе собствена валута. Слабият Конгрес беше основният инструмент в новото правителство. Нямаше изпълнителна власт. Неотдавнашната тирания, понесена от британския крал Джордж III, накарала лидерите на новата държава да се опасяват от силно централно правителство. В Конгреса всеки щат имал само един глас. Щатите с малко население имаха същите права на глас като десет пъти по-големите от тях. Промяната на Устава изискваше единодушно гласуване, което беше практически невъзможно при тринадесетте щата, всеки от които имаше свои собствени интереси.

Слабостите обаче бързо се проявиха. Конгресът не можеше да събира данъци и по този начин не можеше да подкрепи ефективно военните усилия. Централното правителство нямаше възможност да договаря търговски споразумения с чуждестранни правителства. То не можеше да решава спорове между отделните щати. Страната не можеше да защити корабите си, които бяха ограбвани от пирати. Самите щати се намирали в почти катастрофално икономическо състояние. Широката употреба на книжни пари предизвикваше инфлация. До такава степен, че на някои места фунт чай можел да струва 100 долара. Фермерите били хвърляни в затвора, защото не можели да плащат дълговете си. Много ферми са продадени заради неплатените данъци, които се дължат.

Направен е опит за реформиране на устава. На 7 август 1786 г. Конгресът на членовете получава доклад от дванадесетчленен "Голям комитет". Те бяха назначени, за да разработят необходимите изменения. Предложени са седем изменения на Устава на Конфедерацията. Съгласно тези реформи Конгресът щеше да получи "единствена и изключителна" власт да регулира търговията. Щатите не можеха да дават предимство на чужденците пред гражданите. Данъчните закони ще изискват 70 % от гласовете, а държавният дълг - 85 %, а не 100 %, както се изискваше в момента. Конгресът би могъл да начислява на държавите наказателна такса за забавено плащане. За тях щеше да се начислява държавна такса за удържане на войски плюс наказателна такса. Ако даден щат не плати, Конгресът би могъл да събира вземанията си директно от неговите градове и окръзи. Щеше да има национален съд от седем съдии. На неявилите се на Конгреса щеше да бъде забранено да заемат каквато и да е длъжност в САЩ или в щат. Тези предложения обаче бяха върнати в комисията без гласуване и не бяха разгледани отново.

Конституционно събрание

"Нищо от казаното или написаното не може да бъде разкрито на никого - дори на семейството ви - докато не се отложим окончателно. Сплетни или недоразумения могат лесно да провалят цялата тежка работа, която ще трябва да свършим това лято." -Джордж Вашингтон, председателстващ заседанието.

Конгресът е възложил на делегатите задачата да променят Устава на Конфедерацията. Но почти веднага те започнаха да обсъждат напълно нова форма на управление. Дебатите продължават през цялото лято на 1787 г. и на моменти стават толкова разгорещени, че заплашват да прекратят конгреса преждевременно.

Делегатите

На конгреса бяха назначени 74 делегати - само 55 от тях присъстваха на заседанията. Щатът Роуд Айлънд отказва да изпрати свои делегати. Те смятат, че конгресът всъщност е заговор за сваляне на правителството на Конфедерацията. Патрик Хенри от Вирджиния е друг, който отказва да присъства, заявявайки, че "усеща мирис на плъх". По-специално той подозирал Джеймс Мадисън, също от Вирджиния, че иска да създаде нова форма на управление. Хенри твърдо вярваше, че щатите предлагат най-добрата защита на личните права и не искаше да има нищо общо с нарушаването на това споразумение. Томас Джеферсън и Джон Адамс са на дипломатически мисии. Джон Джей беше в Ню Йорк в дипломатическата служба. По различни причини много от основните политически лидери на страната не присъстваха на събранието. Но списъкът на тези, които присъстваха, беше впечатляващ. Той включваше Бенджамин Франклин, Джеймс Уилсън, Александър Хамилтън, Джордж Мейсън, Джон Дикинсън, Гуверньор Морис и Джордж Вашингтон. Много други също стават известни като създатели на Конституцията.

Заседанията се провеждат тайно. Репортери и зрители не бяха допускани. За тези, които вече имаха подозрения, тайната на заседанията само потвърди опасенията им. На вратите дори имаше въоръжена охрана. Много от присъстващите вече са рискували да бъдат обесени от британците като предатели по време на революцията. Сега те се притесняваха какво ще си помислят техните щати за изоставянето на Устава на Конфедерацията.

Планът на Вирджиния

Джеймс Мадисън прекарва зимата на 1787 г. в проучване на различни конфедерации в историята. Той пристига във Филаделфия, въоръжен с богати знания и идея за това какво трябва да бъде правителството на Съединените щати. Планът му е представен на Конвента от Едмънд Рандолф, губернатор на Вирджиния. Той се превръща в най-общото очертание на новото правителство съгласно Конституцията на САЩ. Планът му предвижда три клона на властта с механизми за контрол и балансиране, които да не позволяват на нито един от тях да злоупотребява с властта си. Идеята на Мадисън за законодателен орган включва две камари. Едната щеше да включва членове, избрани от народа за срок от три години. В другата членовете се избират от законодателните органи на щатите и са с мандат от 7 години. И в двете камари местата се определят от населението на страната.

Още два плана

След като в продължение на две седмици обсъжда плана на Вирджиния, Уилям Патерсън представя своя план, наричан по различен начин: планът на Ню Джърси, планът на Патерсън и планът на малките щати. Той е много подобен на Устава на Конфедерацията и включва еднокамарен (еднопалатен) законодателен орган. Всички щати имаха един глас. Той имаше една идея, която беше запазена: щатските закони, които противоречат на федералните закони, да бъдат анулирани.

Трети план предлага Александър Хамилтън. Той беше копие на британската конституция. Тя също беше двукамерна - с горна камара и законодателен орган, в който членовете служеха при добро поведение.

Нова конституция

Накрая те постигат компромис между трите плана. Новото правителство щеше да има горна камара с равен брой делегати от всеки щат и долна камара с представителство на базата на населението. Изпълнителната власт щеше да носи повечето отговорности по външните работи, докато други важни правомощия, като ратифицирането на договори, щяха да бъдат отговорност на законодателната власт. След като новата конституция е ратифицирана от щатите, тя влиза в сила през 1789 г.

Подписване на Конституцията, картина от Томас Причард Роситър (1818-1871)