Джеймс Уилсън
Джеймс Уилсън (14 септември 1742 г. - 21 август 1798 г.) е един от бащите-основатели на Съединените щати. Той е подписал Декларацията за независимост на Съединените щати. Уилсън е избиран два пъти за член на Континенталния конгрес и е основен участник в изготвянето на Конституцията на Съединените щати. Той е водещ юрист и е един от първите шестима съдии, назначени от Джордж Вашингтон във Върховния съд на Съединените щати. Уилсън е роден в Шотландия, но през по-голямата част от живота си живее в Пенсилвания.
Ранни години
Джеймс Уилсън е роден в Карскердо, близо до Сейнт Андрюс, Шотландия. Родителите му са Уилям Уилсън и Алисън Ландал. Уилсън посещава няколко университета в Шотландия, без да получи диплома. Проникнат от идеите на шотландското Просвещение, той се премества във Филаделфия, Пенсилвания, в Британска Америка през 1766 г., носейки със себе си ценни препоръчителни писма. Те помагат на Уилсън да започне да дава уроци, а след това и да преподава в Академията и колежа на Филаделфия (сега Пенсилвански университет). Там той подава молба за диплома и няколко месеца по-късно получава почетна титла магистър по изкуствата.
Малко по-късно Уилсън започва да чете право в кантората на Джон Дикинсън. След двегодишно обучение получава адвокатска правоспособност във Филаделфия, а през следващата година (1767 г.) започва собствена практика в Рединг, Пенсилвания. Кантората му е много успешна и за няколко години той печели малко състояние. По това време вече имал малка ферма близо до Карлайл, Пенсилвания, водил дела в осем местни окръга и изнасял лекции в Академията и колежа във Филаделфия.
На 5 ноември 1771 г. се жени за Рейчъл Бърд, дъщеря на Уилям Бърд и Бриджит Хълингс, с която имат шест деца.
Политическа кариера
През 1774 г. Уилсън пише памфлет, в който заявява, че британският парламент няма власт в Америка. Когато е член на Континенталния конгрес, той е за Декларацията за независимост. По време на Американската революция служи в милицията на щата Пенсилвания. Също така е нападнат в дома си от тълпа. Това се нарича бунтът във Форт Уилсън. Уилсън също така продължава да практикува право и е адвокат на Франция в САЩ.
Уилсън е един от основните политикономисти в Конституционния конвент. Той произнася повече речи от всеки друг, освен от Гуверньор Морис. Той също така предлага компромиса за три пети и участва в Комитета по детайлите.
Уилсън е член на Върховния съд на Съединените щати от 1789 до 1798 г. Той е първият асоцииран съдия, номиниран от Джордж Вашингтон.
