История на Северна и Южна Америка: миграции, култури и цивилизации

Историята на Северна и Южна Америка е историята на Северна и Южна Америка, включително Централна Америка и Карибския басейн. Тя започва с миграцията на хора към тези райони от Азия и вероятно Океания в разгара на ледниковия период. Обикновено се смята, че тези групи са били изолирани от народите на "Стария свят" до идването на европейците през Х и ХѴ век. Съвременните археологически, генетични и езикови изследвания показват, че заселването е било сложен процес, включващ няколко вълни и маршрута на миграция—през сушата на Берингия и по северното тихоокеанско крайбрежие—в периоди, когато ледниците и морското равнище са позволявали преминаване. Радиовъглеродното датиране и находища като Monte Verde в Чили (свързвано с възраст около 14 500 години преди настоящето) поставят началото на дебата за времето и пътищата на първите пристигащи в Америка.

Предците на днешните американски индианци са ловци-събирачи, които мигрират в Северна Америка. Най-популярната теория гласи, че мигрантите са дошли в Америка през Беринговия мост, Берингия - земната маса, покрита от студените океански води в Беринговия проток. Малки палеоиндиански групи вероятно са следвали мамута и други хищни животни. Възможно е групи от хора да са пътували до Северна Америка и по шелфовия или листовия лед по северното тихоокеанско крайбрежие. С времето тези ранни общества се диверсифицират: някои остават номадски ловци и събирачи, докато други развиват земеделие (особено култивирането на царевицата/маиз), животновъдство и сложни селскостопански техники, което води до населени селища и градски центрове.

Културните особености, донесени от първите имигранти, по-късно се развиват и дават началото на такива култури като ирокезите в Северна Америка и кечуа в Южна Америка. По-късно тези култури се превръщат в цивилизации. В много случаи тези култури са се развили по-късно от своите аналози от Стария свят. Културите, които могат да се считат за напреднали или цивилизовани, включват: сапотеки, толтеки, олмеки, маи, ацтеки и инки. Тези общества създават градове, храмове и пътища, развиват сложни религиозни системи, астрономия и календарни системи, строителни техники и в някои случаи писменост или графични системи. В Андите се появяват големи държавни формации и инфраструктура (например пътната мрежа на инките), докато в Мезоамерика центровете като Теотиуакан и класическите градове на маите играят ключова роля в региона. В Северна Америка има и съществени културни постижения извън тези големи империи — например платформени могили и градове на културите на Куполите и Мисисипианската традиция.

Хронология и ключови етапи

• Палеоиндиански период (преди ~15 000–8 000 г. преди настоящето): ранни колонизации, лов на големи бозайници, примитивни каменни технологии (напр. Clovis култура около 13 000 г. пр.н.е., макар че има спор за изключително ранни находки).
• Архаичен период (~8000–2000 г. пр.н.е.): постепенно уседяване, начало на първите форми на агрикултура и локални адаптации към средата.
• Формативен/Прекласически период: появяват се сложни селища, ранни градски и религиозни центрове, експерименти с земеделие и керамика.
• Класически и посткласически периоди (в различни региони): разцвет на градска архитектура, изкуство, държавни образувания и военна експанзия (пример: класическите маи, Теотиуакан, по-късно ацтеки и инки).
• Контакт и колонизация (края на XV—XVI век): идването на европейците променя демографската, политическата и културната карта на континентите.

Езици, технологии и икономика

Видимата лингвистична картина е изключително разнообразна: множество езикови семейства като нади-дене (Na-Dené), уто-ацтекски, езиците на маите, кечуа и много други формират сложна мрежа от общности и взаимодействия. Технологичното развитие включва напредък в обработката на камък, керамика, металообработване (особено в Анди), и инженерни решения за напояване, терасно земеделие и градско планиране.

Срещата със Стария свят и последиците

Пристигналите европейци (начело с експедициите от края на XV век) довеждат до съществени промени: разпространение на нови растения, животни и болести (известно като колумбов обмен), което предизвиква драматичен демографски срив сред местните населения вследствие на епидемии като вариола (дребна шарка). Европейската колонизация променя собствеността на земята, икономическите отношения и социалните структури и води до интеграция на Америка в глобалните търговски мрежи на Атлантическия свят.

Наследство и съвременни перспективи

Днешните народи на Америка носят богато културно наследство, комбиниращо древни традиции и постколониални влияния. Съвременната археология, генетика и езикознание продължават да обогатяват нашето разбиране за сложността и разнообразието на първите общества в Северна и Южна Америка, като разкриват нови данни за пътищата на миграция, контактите между културите и адаптацията към различни природни условия.

Южна Америка

Norte Chico

Най-старата известна цивилизация на Америка е създадена в района Норте Чико в днешно Перу. В групата на крайбрежните долини между 3000 и 1800 г. пр. н. е. възниква сложно общество. Quipu, характерно записващо устройство сред андските цивилизации, очевидно датира от епохата на Норте Чико.

Chavín

Според някои оценки и археологически находки чавинците създават търговска мрежа и развиват земеделие още през 900 г. пр.н.е. (или късно в сравнение със Стария свят). Артефакти са открити на място, наречено Чавин, в днешно Перу, на височина 3 177 метра. Цивилизацията Чавин обхваща периода от 900 г. пр. н. е. до 300 г. пр. н. е.

Инките

Със своята столица в големия град Куско, цивилизацията на инките доминира в района на Андите от 1438 до 1533 г. Известна като Tahuantinsuyu, или "земята на четирите области", на езика кечуа, културата на инките е била изключително различна и развита. Градовете са построени с прецизно съчетани каменни стени, издигнати на много нива в планинския терен. Терасовидното земеделие е било полезна форма на земеделие. Има доказателства за отлична металообработка и дори за успешна мозъчна хирургия в цивилизацията на инките.

История на колонизацията в Южна Америка

Настояща ситуация

Броят на коренните американци в САЩ се увеличава поради реалния ръст на населението, променящите се закони за записване и имиграцията от Испанска Америка, особено от Мексико, въпреки че определението, което се прилага за тях, е латиноамериканци.

Последици от робството

Робството има значителна роля за икономическото развитие на Новия свят след колонизирането на Америка от европейците. Робите са помогнали за изграждането на пътищата, по които са били транспортирани. Памукът, тютюнът и захарната тръстика, събрани от робите, станали важен експортен продукт за Съединените щати и страните от Карибския басейн.

Батън Руж, Ла., 2 април 1863 г., роб на име Питър

Въпроси и отговори

В: Каква е историята на Северна и Южна Америка?

Въпрос: Как хората са мигрирали към Америка?

Въпрос: Какви култури са се развили в Северна и Южна Америка?

Въпрос: Кога народите от Стария свят се срещат за първи път с тези в Америка?

В: Има ли теории за това как коренните жители на Америка са мигрирали в Северна Америка?

Търсене по буква