История на евреите в Европа

Евреите са живели в Европа в продължение на хиляди години, а тяхното разпръскване и отношенията им с управляващите власти и народи са се променяли значително. Първоначално в Римската република и Римската империя е имало еврейско малцинство, което е имало различни права и отношения с римляните. След римско-еврейските войни през I и II в. и разрушаването на Храма евреите са прогонени от Палестина, което значително увеличава броя им в Европа (и Северна Африка и Азия). През Средновековието, с разпространението на християнството и християнския антисемитизъм, условията като цяло са лоши, а на евреите е забранено да се интегрират (смесват) с християните, да работят повечето професии и често са изолирани в определени части на градовете, наречени гета. Позволявано им е било да вършат някои работи, които християните не са имали право да вършат, като например да дават пари назаем на хората срещу лихва, което е било необходима част от съвременната икономика, но се е смятало за нечистоплътно или лошо за християните. Това направило някои евреи богати, но също така увеличило съпротивата и преследванията.

В крайна сметка евреите са добре дошли в Полша, чийто крал обявява Калишкия статут, за да ги защити. Например християните не можели да свидетелстват срещу евреите за извършени престъпления, което често водело до несправедливи обвинения и наказания. За много християни обаче тази защита засилва съпротивата им. Много евреи, т.нар. ашкенази, обаче се събраха в Източна Европа заради това. В Испания и Португалия под мюсюлманско владичество, т.нар. период Ал Андалус, евреите като цяло са били приети, въпреки че не са могли да участват в управлението. След възстановяването на християнското управление на Иберийския полуостров евреите са отхвърлени и преследвани, ако останат. Някои от тях потърсили убежище в Османската империя, която по това време била сравнително толерантна към евреите и християните и им позволявала да имат собствени съдилища и закони, стига да плащат данъци и да не се противопоставят на османското управление.

След Ренесанса и ранния модерен период евреите все повече се интегрират и им е позволено да живеят открито като евреи във все повече страни. След Френската революция Франция и други европейски страни, засегнати от френското управление чрез Наполеон I, въвеждат светски закони, насочени към премахване на религията в публичната сфера и асимилиране на евреите, т.е. третират ги по-открито като граждани и членове на обществото, които могат да вярват в каквото си искат насаме и все пак да бъдат членове на общността. Други евреи също започват да отхвърлят религията си или доброволно се интегрират в по-голямата общност, например като стават християни, като бащата на британския министър-председател Бенджамин Дизраели, Исаак д'Израели. В много европейски държави обаче до XIX и XX в. съществуват ограничения за евреите, като например забрана да упражняват определени професии или да заемат обществени длъжности. Много евреи обаче стават видни учени или обществени интелектуалци, като Карл Маркс, Зигмунд Фройд и Алберт Айнщайн. Само преди сто години това е било невъзможно.

С настъпването на модерното време и постепенното създаване на републики и конституционни монархии в Европа условията за евреите се считат за много по-добри. Някои от тях обаче предпочитат да емигрират в Съединените щати и други американски страни, включително Аржентина, където и до днес има голяма еврейска общност. В крайна сметка Съединените щати събират най-голямото еврейско население извън Руската империя. След като Полша отново става независима държава след Версайския договор, тя има най-голямото еврейско население в Европа - около 3 000 000 евреи. В Съветския съюз, който възниква през 1922 г., има почти толкова. С идването на Адолф Хитлер на власт в Германия отново се засилва емиграцията - към западноевропейските страни и към Съединените щати, подкрепяна от германците, които не искат евреи на територията, управлявана от Германия. Повече евреи емигрират в Палестина, която е отнета от османските турци от Обединеното кралство през 1917 г., за да се създаде еврейска родина за евреите. Хитлер временно подкрепя тази миграция, но британците са скептични, тъй като по-големият брой евреи означава конфликти с местните араби, които се противопоставят на еврейската имиграция, и между тях и британските войски в региона се вдигат няколко кървави въстания. По време на Втората световна война контролираните от нацистите германски войски окупират по-голямата част от Европа и започват да депортират евреите на изток, като в крайна сметка възприемат политика на масови убийства, известна като Холокост. След 1942 г. всички евреи, намиращи се под германски контрол (с много малки изключения), са изпратени в Източна Европа и са убити или обработени до смърт. В крайна сметка, преди разгрома на нацистка Германия през 1945 г., по този начин загиват около две трети от еврейското население в Европа. Само еврейските общности в Албания, Дания, Швеция, Швейцария, Испания, Португалия, Великобритания и Ирландия остават незасегнати, а тези в Италия, Югославия и Румъния са засегнати в много по-малка степен. Много от останалите евреи мигрират в Съединените щати и Палестина, където през 1948 г. е създаден Израел като държава с еврейско мнозинство, в резултат на което Европа губи по-голямата част от еврейското си население, а Съединените щати стават най-еврейската държава. Също така по-късните преследвания в комунистическа Полша и други страни довеждат до още повече бежанци. От 3 000 000 евреи в Полша днес са останали по-малко от 3 000. Във Франция, Обединеното кралство и Русия обаче са останали значителни общности, сравними с тези отпреди войната.

Въпроси и отговори

Въпрос: Кога евреите пристигат за първи път в Европа?

В: Кое събитие предизвиква голям приток на евреи в Европа?

Въпрос: Как християнският антисемитизъм засяга евреите през Средновековието?

Въпрос: Как Полша защитава еврейското си население?

Въпрос: Как реагира Франция на еврейското си население след Френската революция?

Въпрос: Каква е политиката на Хитлер към европейските евреи преди Втората световна война?

Въпрос: Какво е днешното еврейско население в сравнение с това преди Втората световна война?

Търсене по буква