История на науката
Историята на науката е изследване на историческото развитие на науката и научното познание. Английската дума "scientist" е сравнително нова - за първи път е използвана от Уилям Уеуел през XIX век. Преди това хората, които изследват природата, са се наричали "философи на природата".
Науката е съвкупност от знания за естествения свят, създадени от учени, които наблюдават, обясняват и предсказват явления от реалния свят. Историографията на науката, напротив, често се опира на историческите методи.
Фактите за природния свят са описани още в класическата древност. Древна Гърция е може би най-известна с приноса си към астрономията и математиката. Аристарх от Самос издига идеята за Слънцето в центъра на това, което днес наричаме Слънчева система, много векове преди Галилей. Други, като Талес и Аристотел, са се интересували от света на природата.
Научните методи се използват още от Средновековието (Роджър Бейкън), но началото на съвременната наука често се свързва с ранния модерен период и по-специално с научната революция, която се извършва в Европа през 16-ти и 17-ти век. Важни фигури в развитието на съвременната наука са Исак Нютон, Йоханес Кеплер, Робърт Бойл, Чарлз Дарвин, Вилхелм Ру и Алберт Айнщайн.
Научните методи са толкова основополагащи за съвременната наука, че някои смятат по-ранните изследвания на природата за преднаучни. Традиционно историците на науката определят науката достатъчно широко, за да включат тези изследвания.
Природните науки са тези:
Съществуват различни приложни науки, които зависят от една или повече природни науки. Пример за това е медицината.
Атинската школа от Рафаел. Аристотел (изобразен в синьо на централната арка) пише, че истината може да се открие чрез наблюдение и индукция. Това е неговият научен метод.
Свързани страници
- Научен метод
- История на астрономията
- История на математиката
- Медицински ренесанс
- Четири велики изобретения
Въпроси и отговори
В: Каква е историята на науката?
О: Историята на науката е наука за историческото развитие на науката и научните знания. Тя включва разглеждане на начина, по който научните знания са били създадени от учените, които наблюдават, обясняват и предсказват явленията в реалния свят.
В: Кой е създал термина "учен"?
О: Терминът "учен" е въведен за първи път от Уилям Уеуел през XIX век. Преди това хората, които изследват природата, са били наричани философи на природата.
В: Кога древните гърци започват да описват факти за света на природата?
О: Древните гърци започват да описват факти за природния свят през класическата античност. Те са особено известни с приноса си към астрономията и математиката.
В: Кой е създал съвременната наука?
О: Съвременната наука е развита в Европа през XVI и XVII век, като за нейното развитие са допринесли важни личности като Исак Нютон, Йоханес Кеплер, Робърт Бойл, Чарлз Дарвин, Вилхелм Ру и Алберт Айнщайн.
Въпрос: Има ли преднаучни изследвания на природата?
О: Традиционно историците на науката определят науката достатъчно широко, за да включат и по-ранни изследвания на природата, които могат да се считат за преднаучни.
В: Какви са някои примери за природни науки?
О: Примери за природни науки са астрономията физиката химията геологията биологията ботаниката зоологията клетъчната биология генетиката и еволюцията.
В: Какъв е примерът за приложна наука, която зависи от една или повече природни науки?
О:Пример за приложна наука, която зависи от една или повече природни науки, е медицината.
