Уилям Уийвъл (24 май 1794 – 6 март 1866) е английски полиглот, англикански свещеник, философ, теолог и историк на науката. Той оказва значително интелектуално влияние върху водещите учени на своето време — сред които Джон Хершел, Чарлз Дарвин, Чарлз Лайъл и Майкъл Фарадей — като развива идеи за методите на научното изследване, класификацията на знанията и ролята на хипотезата в науката. Той е известен също като автор и популяризатор на нови термини; например е смятан за въвел термина учен (в английски — "scientist") през 1830-те години, като част от по-ширите си усилия да намери подходящи наименования за професионалните роли в науката и философията.
Роден като син на дърводелец, Уийвъл се издига до върха на академичната йерархия. В продължение на 28 години той заема професорска катедра, а 25 години е магистър на колежа "Тринити" в Кеймбридж. Бил е един от основателите и по-късно президент на Британската асоциация за развитие на науката (British Association for the Advancement of Science), член на Кралското дружество и президент на Геологическото дружество. Назначаването му за магистър на Тринити е подкрепено от тогавашния министър-председател Робърт Пийл.
Уийвъл има изключително широки научни и литературни интереси. Той провежда изследвания върху океанските приливи и отливи — работа, за която получава Кралския медал — и публикува трудове в области като механиката, физиката, геологията, астрономията и икономиката. Освен това съчинява поезия, превежда произведения на Гьоте, пише проповеди и богословски трактати. Неговите текстове се отличават с опит да съчетае научна строгост с философска и теологична рефлексия.
Научна методология и най-известни съчинения
Най-известните му философски и исторически трудове са "History of the Inductive Sciences, from the Earliest to the Present Time" (1837) и "The Philosophy of the Inductive Sciences" (1840). В тези книги Уийвъл разглежда процеса на индукция и формулира ключови понятия за това как се формират научните теории — например идеята за "colligation of facts" (съчетаване/обвързване на факти) и концепцията за съгласуване на индукциите (consilience). Тези понятия оказват влияние върху начина, по който философите и практикуващите учени мислят за доказателствата, хипотезите и стандарта за научно обяснение.
Връзка между наука и религия
Като активен англикански свещеник и теолог, Уийвъл полага усилия да съгласува религиозните възгледи със съвременните научни открития. Той отстоява идеята, че научното изследване и религиозната вяра не са непременно в противоречие, а могат да се допълват — подход, който оказва влияние върху университетската и обществена дискусия през XIX век.
Наследство
Уийвъл остава в историята като виден мислител, който съчетава емпирична проучвателност с философска широта. Неговите писания по методология на науката, терминология и история на научните дисциплини продължават да бъдат цитирани и изучавани. Като академик, преподавател и организатор на научни институции, той допринася за професионализацията и институционализирането на модерната наука в Обединеното кралство.
