Уилям Уийвъл — английски философ и историк на науката, въвел термина „учен”
Уилям Уийвъл — английски философ и историк на науката, въвел термина „учен“. Влиятелен академик в Кеймбридж, основоположник на модерната научна терминология и институции.
Уилям Уийвъл (24 май 1794 – 6 март 1866) е английски полиглот, англикански свещеник, философ, теолог и историк на науката. Той оказва значително интелектуално влияние върху водещите учени на своето време — сред които Джон Хершел, Чарлз Дарвин, Чарлз Лайъл и Майкъл Фарадей — като развива идеи за методите на научното изследване, класификацията на знанията и ролята на хипотезата в науката. Той е известен също като автор и популяризатор на нови термини; например е смятан за въвел термина учен (в английски — "scientist") през 1830-те години, като част от по-ширите си усилия да намери подходящи наименования за професионалните роли в науката и философията.
Роден като син на дърводелец, Уийвъл се издига до върха на академичната йерархия. В продължение на 28 години той заема професорска катедра, а 25 години е магистър на колежа "Тринити" в Кеймбридж. Бил е един от основателите и по-късно президент на Британската асоциация за развитие на науката (British Association for the Advancement of Science), член на Кралското дружество и президент на Геологическото дружество. Назначаването му за магистър на Тринити е подкрепено от тогавашния министър-председател Робърт Пийл.
Уийвъл има изключително широки научни и литературни интереси. Той провежда изследвания върху океанските приливи и отливи — работа, за която получава Кралския медал — и публикува трудове в области като механиката, физиката, геологията, астрономията и икономиката. Освен това съчинява поезия, превежда произведения на Гьоте, пише проповеди и богословски трактати. Неговите текстове се отличават с опит да съчетае научна строгост с философска и теологична рефлексия.
Научна методология и най-известни съчинения
Най-известните му философски и исторически трудове са "History of the Inductive Sciences, from the Earliest to the Present Time" (1837) и "The Philosophy of the Inductive Sciences" (1840). В тези книги Уийвъл разглежда процеса на индукция и формулира ключови понятия за това как се формират научните теории — например идеята за "colligation of facts" (съчетаване/обвързване на факти) и концепцията за съгласуване на индукциите (consilience). Тези понятия оказват влияние върху начина, по който философите и практикуващите учени мислят за доказателствата, хипотезите и стандарта за научно обяснение.
Връзка между наука и религия
Като активен англикански свещеник и теолог, Уийвъл полага усилия да съгласува религиозните възгледи със съвременните научни открития. Той отстоява идеята, че научното изследване и религиозната вяра не са непременно в противоречие, а могат да се допълват — подход, който оказва влияние върху университетската и обществена дискусия през XIX век.
Наследство
Уийвъл остава в историята като виден мислител, който съчетава емпирична проучвателност с философска широта. Неговите писания по методология на науката, терминология и история на научните дисциплини продължават да бъдат цитирани и изучавани. Като академик, преподавател и организатор на научни институции, той допринася за професионализацията и институционализирането на модерната наука в Обединеното кралство.
Уилям Уилър
История и философия на науката
Може да се каже, че Уилър е първият или един от първите, които създават философия на науката. Единственият му съперник в това отношение е Джон Хершел, чийто "Предварителен разговор за изучаването на естествената философия" обхваща някои от същите теми.
Петте тома на "История и философия на индуктивните науки" са основният труд на Уилър. По онова време науката е все още нова дейност. Самите учени са имали различни възгледи за това как най-добре да се справят с работата си. Уеуел предоставя теоретична рамка, която предизвиква множество дебати. Освен това с Джон Стюарт Мил се води дългогодишна дискусия за социалната и икономическата философия.
Измислени от него думи
- Учен
- Физик
- Анод
- Катод
- Униформизъм: едни и същи закони и процеси, които действат сега, винаги са действали в миналото и се прилагат навсякъде. Често се казва, че "настоящето е ключът към миналото". Подобно на постепенността, идеята, че малките непрекъснати промени водят до огромни последици.
- Катастрофизъм: идеята, че на Земята е имало внезапни, краткотрайни и силни събития, вероятно с глобален обхват.
- Съгласуваност: единство на знанието, буквално "скачане" на знанието.
Книги
- История на индуктивните науки. 3 тома. Издания: 1837; 1847; 1857.
- Философия на индуктивните науки, основана на тяхната история. 2 тома. Издания: 1840; 1847; 1858–1860
Въпроси и отговори
В: Кой е Уилям Уил?
О: Уилям Уил е английски полиглот, англикански свещеник, философ, теолог и историк на науката.
В: Какво влияние е оказал върху големите учени на своето време?
О: Оказва влияние върху великите учени на своето време като Джон Хершел, Чарлз Дарвин, Чарлз Лайъл и Майкъл Фарадей.
В: Какво е изобретил?
О: Той измисля много термини, които използваме днес, като например "учен" (през 1837 г.).
В: Как се издига до върха?
О: Син на дърводелец, Уил се издига до върха. В продължение на 28 години той е професор, а 25 години е магистър на колежа "Тринити" в Кеймбридж.
В: Какви други длъжности е заемал?
О: Той е един от основателите и президент на Британската асоциация за развитие на науката, член на Кралското дружество и президент на Геологическото дружество. Дори министър-председателят Робърт Пийл е препоръчал назначаването му за магистър на Тринити.
О:Какви изследвания е правил Уил?
В: Какви изследвания е правил Уил?
О: Изследва океанските приливи и отливи (за което получава Кралски медал). Освен това публикува трудове в областта на механиката, физиката, геологията, астрономията и икономиката.
обискирам