Йеше Цогял (IPA: [jɛ-ˈʃɛɪ-ˌʦo-cɛl], произнася се приблизително „Йеше Цогял“) е ключова фигура в традицията Нингма на тибетския будизъм, известна като Великата царица на блаженството. Тя е едновременно историческа личност и свещено женско божество — дакини — и се почита като просветена същност и водач в пътя на бързото пробуждане.

Според преданията Йеше Цогял е живяла между 757 и 817 г. и е била една от кралиците на император Трисонг Децен (740 — ок. 798), владетелят, който поканва Падмасамбхава в Тибет. В текстове от този период има поетични описания на явяването на Падмасамбхава, например:

От устата на лотоса се роди

Бързата богиня, героичната освободителка

Който излезе в човешка форма

Сред заснежените планини на Тибет.

Живот, посвещение и духовна връзка с Падмасамбхава

По традиция Йеше Цогял е родена чудесно — в разказите се споменава, че при раждането ѝ близкото езеро удвоява размерите си, което дава и значението на името ѝ („Първична (йе) мъдрост (шес) Кралица (ргял мо) на езерото (цо)“). Още като млада тя се е молила за благото на всички същества и на 16-годишна възраст е посветена в будизма от гуруто Падмасамбхава. В двора на Цар Трисонг Децен тя първоначално е една от кралските съпруги, но след известно време е дадена на Падмасамбхава и става негова основна духовна съпруга (сапрактична и символична връзка, характерна за тибетските йога-традиции).

Роля като учител и пазител на ученията

Йеше Цогял играе централна роля в записа и предаването на ученията на Падмасамбхава. Тя:

  • записва и съхранява устните предания и по-късно — писмените версии на неговите учения;
  • участвува активно в практиките, ритуалите и медитационните наставления, които формират ядрото на Нингма традицията;
  • по традиция е свързвана със скриването (и в някои случаи с откриването) на т.нар. терма — скрити духовни съкровища, предназначени да бъдат открити от бъдещи тертони.

Просветление, форма и символика

В тибетската представа Йеше Цогял често се възприема като Буда, който приема човешка форма, за да бъде разбираем и достъпен за обикновените хора. Текстовете подчертават нейната гъвкавост на проявление — тя може да приеме всяка форма, която ще помогне за укротяване на ума на дадения практикуващ. Оригинирани пасажи от ученията я описват така:

Тя показва каквато и да е форма на еманация, която ще укроти

Всеки даден [човек], както например пълната луна в небето.

Появява се като [различни] отражения в различни водни съдове.

Тя се свързва с божества като Ваджраварахи и понякога се разглежда като проява на Сарасвати или като тясно отъждествяване с бодхисатва Тара. В много школи Йеше Цогял се почита не само като просветена индивидуалност, но и като архетип на женската просветленост и духовна свободата.

Наследство и влияние

Йеше Цогял е основна фигура в Нингма традицията и нейното влияние продължава до наши дни. Сред важните аспекти на нейното наследство са:

  • познаването и предаването на ключови тантрични учения и практики;
  • ролята ѝ като модел за женско учителство и духовна автономия в будистката традиция;
  • влиянието ѝ върху по-късните практики за разкриване и опазване на терма ученията;
  • културното ѝ значение в тибетската литература, иконография и поклонничество — много манастири и практикуващи я почитат като покровителка и духовна наставничка.

Историческата част от живота на Йеше Цогял е смес от документирани факти и религиозни предания; въпреки това нейният образ като просветена дакини, предана ученичка и сътрудник на Падмасамбхава е от изключително значение за разбирането на ранното развитие и разпространение на будизма в Тибет, особено в периода на смесване и конкуренция с местните Бон практики.

Като обобщение: Йеше Цогял се почита като просветена жена, основен записвач и пазител на тантричните учения, а нейният живот и образ вдъхновяват практикуващи и автори в продължение на векове.