Тибетски будизъм: учение, традиции и практики на Ваджраяна
Тибетски будизъм: изчерпателен гид за Ваджраяна — учения, традиции, медитации и ритуали от Хималаите. Практически указания и исторически контекст.
Тибетският будизъм (на тибетски: བོད་བརྒྱུད་ནང་བསྟན།; на китайски: 藏传佛教) е будистко учение от Тибет. То е част от махаянския будизъм и е един от трите основни клона, които се практикуват и днес. Другите два са ханският будизъм и тхеравада. Най-широко е разпространен в района на Хималаите, Централна Азия и Сибир.
Той включва всички будистки учения (или "трите превозни средства"). Всички традиции на тибетския будизъм практикуват обетите за морална дисциплина (пратимокша) на возилото на слушателя (Шравакаяна); обетите за всеобщо освобождение и философия на великото возило (Махаяна); както и обетите и специалните методи на возилото на тайната мантра (Ваджраяна).
Исторически тибетският будизъм се развива от VII век нататък, когато будистки учители и преводи от Индия и Централна Азия започват да влизат в Тибет. През вековете учението претърпява възраждания и реформи, като най-голяма роля играят индийските текстове и майстори на тантра, както и местните тибетски учители. В резултат се оформят богата литературна традиция и сложна институционална мрежа от манастири, линиии на предаване и практики.
Основни школи и традиции
- Nyingma (Древната школа) — счита се за най-старата тибетска традиция, свързвана с първите преводи на тантрични текстове и практики като дзогчен.
- Kagyu — школа, известна с акцент върху непосредствената медитативна предавка от учител на ученик и с практики като силицул (медитация върху съзнанието) и йога на ануттара-йога тантра.
- Sakya — школа с развита философска и текстологична традиция, силно ориентирана към монументални коментари и монашеска дисциплина.
- Gelug — най-структурираната институционално школа, свързвана с развиването на монашеско образование, логика и систематична философия; Далай Ламите произхождат от тази традиция.
Ключови практики
- Медитация: основни техники включват шаматха (спокойствието на ума) и випашяна (инсайт), както и специфични тибетски методи като дзогчен и ануттара-йога.
- Мантри и мантра-йога: повтаряне на свещени звукови формули за трансформация на ума и уподобяване с будистки божества.
- Йога на божествения образ (deity yoga): визуализация и идентификация с просветлени качества чрез мандали, символи и мантри.
- Ритуали и обреди: включват създаване на мандали, рецитации, тантрични посвети (абхишека/инициации) и използване на символи като мудри (жестове) и мантри.
- Етични обети и връзка с учителя: голямо значение има вярността към обетите (включително тайните тантрични обети) и предаността към духовния наставник (гуру).
- Ложонг и Тонглен: практики за умствено обучение и развиване на състрадание — напр. вземане на болката на другия (тонглен) и упражнения за преобразяване на ума (ложонг).
Текстове и образователна традиция
Тибетската книжнина включва огромен корпус преводи и коментари, най-важните колекции са Kangyur (преведените думи на Будата) и Tengyur (коментари и трактати). Монашеските учебни центрове развиват системи за изучаване на логика, философия и тантра, като комбинират теоретично знание и практическа дисциплина.
Институции и социална роля
Манастирите в Тибет и в съседни региони са били центрове на образование, култура и местно управление. Системата на тулку (реинкарнации на учители) и ролята на водачи като Далай Лама и Панчен Лама са уникални институционални черти, които оформят връзката между религиозната и обществения живот.
Съвременност и разпространение
След политическите промени в XX век много тибетски учители и монаси емигрират в Индия, Непал, Бутан, Монголия и на Запад, където разпространяват практиките и ученията. Днес тибетският будизъм е част от глобалната духовна сцена — има центрове за обучение, преводи на текстове и научни изследвания върху ефектите на медитацията върху ума и здравето.
Отличителни черти
Тибетският будизъм съчетава дълбока философия (учения за празнотата и буддистката метафизика), силни ритуални и художествени традиции, както и систематични тантрични методи, насочени към бързо и трансформативно пробуждане. Особено важно е и развиването на състраданието (каруна) като сърцевина на практиката.
В заключение, тибетският будизъм е сложен, многопластов и жив традиционен корпус, който съчетава теория, медитация, ритуал и социална организация. Неговите различни школи и методи дават възможност на практикуващите да избират подходящ път в зависимост от темперамента, целите и възможностите си.
История
През VII в. Сонгцен Гампо се жени за двама будисти: Принцеса Уенчън от династията Тан и непалска принцеса Бхрикути. Те помагат за разпространението на будистките учения в Тибет. Будизмът се слива с местните религии Бон на Джанжун, за да се създаде нов вид будизъм: Тибетски будизъм. Тибетците също така започват да превеждат текстове от санскрит и китайски и започват да пишат някои от собствените си текстове. През VIII в. един индийски учител на име Падмасамбхава донася още будизъм, докато Трисонг Децен е крал на Тибет. Той също написал редица важни текстове. []
През XI в. тибетският будизъм оказва силно влияние върху народите на Централна Азия, Монголия и Манджурия. Той е много популярен по време на монголската династия Юан и манджурската династия Цин в Китай.
Школи на тибетския будизъм
Тибетският будизъм има четири основни школи. Две от тези школи смятат, че практиката е по-важна, а две - че схоластиката (изучаването на философията) е по-важна. Четирите школи са:
- Нингма, Древните, най-старият и оригинален орден, основан от Падмасамбхава. Тази школа е от традицията на практиката.
- Кагю, устната линия, има един основен подсект (Дагпо Кагю) и един второстепенен подсект (Шангпа Кагю). Тази школа е от традицията на практиката.
- Сакя, Сивата земя, начело с тризина Сакя, основана от Кхон Кончог Гялпо, ученик на великия преводач Дрокми Лоцава. Тази школа е с научна традиция.
- Гелуг, Път на добродетелта, известен също като Жълтите шапки, чийто духовен глава е Ганден Трипа, а временен - Далай Лама, който е владетел на Тибет от средата на XVII до средата на XX век. Тази школа е от научната традиция.
| Нингма | Кагю | Сакя | Гелуг | Jonang |
| Стар превод | Нов превод | Нов превод | Нов превод | Нов превод |
| Разработен през 8 век | Предаден от Марпа през XI век. Дагпо Кагю е основан през XII в. от Гампопа. | Манастирът Сакя е основан през 1073 г. | Датира от 1409 г. с основаването на манастира Ганден | Датира от 12 век |
| Red Hat | Red Hat | Red Hat | Жълта шапка | Red Hat |
| Акцентира върху Дзогчен и неговите текстове | Подчертава Махамудра и шестте дхарми на Наропа | предпочитат Хеваджра Тантра за основа на своята система Lamdre | Фокусира се върху Гуясамаджа Тантра, Какрасамвара Тантра и Калакакра Тантра | Фокусира се върху Калакакра Тантра и Ратнаготравибхага |
| Ключови фигури в линията са Шантаракшита, Гараб Дордже, Вималамитра, Падмасамбхава и Лонгченпа. | Ключови фигури в линията са Майтрипада, Наропа, Тилопа, Марпа, Миларепа и Гампопа. | Ключови фигури в линията са Наропа и Ратнакарасанти, основателят Дрогми, Кхон Кончог Гялпо, Сакя Пандита и Горампа. | Ключови фигури в линията са Атиса, неговият ученик Дромтон, основателят на Гелуг Дже Цонгхапа и Далай Лама. | Ключови фигури в линията са Юмо Микьо Дордже, Долпопа и Таранатха. |
Учения
Някои от ученията на тибетския будизъм са Махамудра, Шестте йоги на Наропа и Дзогчен.
Език
Класическият тибетски език е основният език на тибетците. Но текстове са преведени и на монголски, манджурски и китайски.
Манастири (места за поклонение)
Монашеството е в основата на будизма в Тибет. В Тибет е имало над 6 000 манастира, но почти всички те са били разрушени от китайските червени гвардейци по време на Културната революция. Повечето от големите манастири са поне частично възстановени, докато много други остават в руини.
Манастир Ламаюру.
Днес
Днес тибетският будизъм е разпространен в целия източен свят, с изключение на Югоизточна Азия. Практикува се в Тибетското плато, Непал, Бутан, Монголия, Калмикия, Сибир, руския Далечен изток, Североизточен Китай, Аруначал Прадеш. Това е държавната религия на Бутан. В индийските региони Сиким, Ладакх, Химачал Прадеш, Западен Бенгал също живее голямо тибетско будистко население. Има общности и в Южна Индия.
Тибетският будизъм се е разпространил на Запад и по целия свят. Сред известните практикуващи са Брандън Бойд, Ричард Гиър, Адам Яуч, Джет Ли, Джеки Чан, Шарън Стоун, Алън Гинсбърг, Филип Глас, Майк Барсън и Стивън Сийгъл.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво представлява тибетският будизъм?
О: Тибетският будизъм е клон на махаяна будизма, който произхожда от Тибет и е един от трите основни клона, които се практикуват и днес.
В: Кои са другите два основни клона на будизма, които се практикуват и днес?
О: Другите два основни клона на будизма, които се практикуват и днес, са ханският будизъм и тхеравада.
В: Къде е най-разпространен тибетският будизъм?
О: Тибетският будизъм е най-разпространен в Хималаите, Централна Азия и Сибир.
В: Какво включва тибетският будизъм?
О: Тибетският будизъм включва всички будистки учения, известни още като "трите превозни средства".
В: Кои обети практикуват всички традиции на тибетския будизъм?
О: Всички традиции на тибетския будизъм практикуват обетите за морална дисциплина (пратимокша) на возилото на слушателя (шравакаяна); обетите за всеобщо освобождение и философия на великото возило (махаяна); както и обетите и специалните методи на возилото на тайната мантра (ваджраяна).
Въпрос: Какво представлява превозното средство Шравакаяна?
О: Превозното средство Шравакаяна е превозното средство на слушателя, което се фокусира върху индивидуалното освобождаване от страданието.
Въпрос: Какво е средство Ваджраяна?
О: Превозното средство Ваджраяна е превозното средство на тайната мантра, което включва използването на специални методи и обещания за постигане на просветление.
обискирам