Великата пролетарска културна революция (опростен китайски: 无产阶级文化大革命, традиционен китайски: 無產階級文化大革命, пинин: Wúchǎn Jiējí Wénhuà Dà Gémìng, буквално: Велика пролетарска културна революция); съкратено на китайски като 文化大革命 или 文革, известна също просто като Културна революция, е период на големи културни промени в Китай, започнат от Мао Дзедун, председател на Китайската комунистическа партия. Тя се провежда от 1966 до 1976 г.

Причини и начални стъпки

Културната революция има сложни причини. Тя започва след неуспеха на Големия скок и след вътрешнопартийни конфликти за посоката на строителството на социализма. Мао се опитва да отстрани в своите очи „буржоазни” и „капиталистически” елементи от партията и държавните институции, и да възстанови своята политическа доминация. За да постигне това, през 1962–1965 г. се извършват кампании като Движението за социалистическо образование, а през 1965–1966 г. започва по-широка мобилизация на масите.

В процеса се променя и образователната система: преработка на училищата и университетите, намаляване на академичните критерии и поощряване на практическа работа във фабрики и комуни. Целта официално е „да се слее теорията с практиката”, но в същото време това довежда до масови прекъсвания на образованието за милиони ученици и студенти.

Ход на революцията и ролята на младите

През 1965 г. Мао започва да връща политическа инициатива, подкрепян от висши функционери като Лин Бяо, Цзян Цин и Чен Бода. Партията се разделя между последователи на Мао и фигури като Дън Сяопин. Дън, който по-късно става лидер и реформатор, тогава е политически маргинализиран.

Мао търси подкрепа сред младите и използва като инструмент книгата "Цитати от председателя Мао Дзедун" (известна още като "Малката червена книжка"). В този период се появяват масови организации на ученици и студенти — най-известната от тях е Червената гвардия. Тези формации агитират за „пречистване” от антиреволюционни елементи, организират публични кампании, struggle sessions (публични разобличения) и често прибягват до физическо насилие.

Червената гвардия и други фракции разрушават културни паметници, музеии и храмове, гонят интелектуалци и чиновници, а много хора са подлагани на унизителни наказания, произволни арести и изселвания. Това води до епизоди на масови безредици и дестабилизация — в някои региони избухват въоръжени сблъсъци между враждуващи фракции.

Ескалация, вътрешнопартийни сблъсъци и ключови събития

През 1966–1969 г. периодът е най-интензивен: масова мобилизация, обширни кампании срещу „буржоазните” и „контрареволюционни” елементи и реорганизация на партийния апарат. На Деветия национален партиен конгрес през 1969 г. се утвърждава нова партийна структура, а някои от целите на първия етап — като отстраняване на откритите опоненти на Мао — са формално постигнати. Въпреки това хаосът и размириците продължават още години.

През 1968 г. властите започват масово изпращане на млади хора „на село” (т.нар. изпращане на образователната младеж в селските райони), за да работят с фермерите и „да се учат от селския живот”. Това явление, известно като движение за „интелигентна младеж” (zhiqing), променя живота на милиони млади хора и има дълготрайни социални последици.

Друг ключов обрат е смъртта и драматичният край на Лин Бяо през 1971 г. — обявен от Пекин за предател след падането му и катастрофален самолетен инцидент при предполагаем опит за бягство. Това разклаща ръководството и довежда до нови политически размествания.

Жертви, разрушения и икономическо въздействие

Културната революция причинява тежки човешки и материални загуби. Трудно е да се определи точен брой на жертвите — оценките варират и досега са предмет на спорове, но историците посочват, че в резултат на чистки, насилие, самоубийства, прогони и условия на работа и лишения са загинали стотици хиляди, а според някои оценки — и милиони хора. Освен човешките жертви, има масово унищожаване на исторически паметници, архиви, произведения на изкуството и културни ценности.

Икономиката също страда: прекъснати производства, загуба на квалифицирана работна сила, спад в научните и образователните дейности. Много научни изследвания са спрени, специалисти и интелектуалци са наказвани или изпращани на село, което забавя технологичното и икономическо развитие.

Завършек и последващи действия

Официалният край на Културната революция често се свързва със смъртта на Мао през 1976 г. и бързия арест на „Четворката” (включително Цзян Цин) — група висши партийни лидери, които са обвинени за много от излишните репресии и които впоследствие са осъдени. През 1980 г. в Китай се провежда процес срещу Четворката, който привлича голямо обществено внимание.

Вследствие на Културната революция следва серия от реформи и политика на „възстановяване” в края на 1970-те и началото на 1980-те, когато лидерите начело с Дън Сяопин насочват страната към икономическо отваряне и пазарни реформи. Много от хората, преследвани по време на революцията, са посмъртно реабилитирани, а официалната ретроспекция на партията по-късно характеризира периода като „катастрофална” грешка, нанесла големи щети на страната и на партията.

Наследство

Културната революция оставя дълбоки следи в китайското общество и памет: разрушени институции, поколение на „изпратени на село” младежи, поколение, чиито образователни и професионални пътища са нарушени. Тя също така променя политическата култура в Китай — след 1976 г. ръководството търси стабилност и икономическо развитие като приоритет и избягва повторение на масовите кампании от мащаба на Културната революция.

Като цяло Културната революция (1966–1976) е един от най-значимите и противоречиви периоди в модерната история на Китай — време на радикални социални експерименти, широко насилие, разрушения на културното наследство и дълготрайни последици за милиони хора.