Културна революция в Китай (1966–1976): Мао, Червената гвардия и последици
Културна революция в Китай (1966–1976): Мао, Червената гвардия и дълбоките политически, социални и културни последици — анализ на хаоса, репресиите и наследството.
Великата пролетарска културна революция (опростен китайски: 无产阶级文化大革命, традиционен китайски: 無產階級文化大革命, пинин: Wúchǎn Jiējí Wénhuà Dà Gémìng, буквално: Велика пролетарска културна революция); съкратено на китайски като 文化大革命 или 文革, известна също просто като Културна революция, е период на големи културни промени в Китай, започнат от Мао Дзедун, председател на Китайската комунистическа партия. Тя се провежда от 1966 до 1976 г.
Причини и начални стъпки
Културната революция има сложни причини. Тя започва след неуспеха на Големия скок и след вътрешнопартийни конфликти за посоката на строителството на социализма. Мао се опитва да отстрани в своите очи „буржоазни” и „капиталистически” елементи от партията и държавните институции, и да възстанови своята политическа доминация. За да постигне това, през 1962–1965 г. се извършват кампании като Движението за социалистическо образование, а през 1965–1966 г. започва по-широка мобилизация на масите.
В процеса се променя и образователната система: преработка на училищата и университетите, намаляване на академичните критерии и поощряване на практическа работа във фабрики и комуни. Целта официално е „да се слее теорията с практиката”, но в същото време това довежда до масови прекъсвания на образованието за милиони ученици и студенти.
Ход на революцията и ролята на младите
През 1965 г. Мао започва да връща политическа инициатива, подкрепян от висши функционери като Лин Бяо, Цзян Цин и Чен Бода. Партията се разделя между последователи на Мао и фигури като Дън Сяопин. Дън, който по-късно става лидер и реформатор, тогава е политически маргинализиран.
Мао търси подкрепа сред младите и използва като инструмент книгата "Цитати от председателя Мао Дзедун" (известна още като "Малката червена книжка"). В този период се появяват масови организации на ученици и студенти — най-известната от тях е Червената гвардия. Тези формации агитират за „пречистване” от антиреволюционни елементи, организират публични кампании, struggle sessions (публични разобличения) и често прибягват до физическо насилие.
Червената гвардия и други фракции разрушават културни паметници, музеии и храмове, гонят интелектуалци и чиновници, а много хора са подлагани на унизителни наказания, произволни арести и изселвания. Това води до епизоди на масови безредици и дестабилизация — в някои региони избухват въоръжени сблъсъци между враждуващи фракции.
Ескалация, вътрешнопартийни сблъсъци и ключови събития
През 1966–1969 г. периодът е най-интензивен: масова мобилизация, обширни кампании срещу „буржоазните” и „контрареволюционни” елементи и реорганизация на партийния апарат. На Деветия национален партиен конгрес през 1969 г. се утвърждава нова партийна структура, а някои от целите на първия етап — като отстраняване на откритите опоненти на Мао — са формално постигнати. Въпреки това хаосът и размириците продължават още години.
През 1968 г. властите започват масово изпращане на млади хора „на село” (т.нар. изпращане на образователната младеж в селските райони), за да работят с фермерите и „да се учат от селския живот”. Това явление, известно като движение за „интелигентна младеж” (zhiqing), променя живота на милиони млади хора и има дълготрайни социални последици.
Друг ключов обрат е смъртта и драматичният край на Лин Бяо през 1971 г. — обявен от Пекин за предател след падането му и катастрофален самолетен инцидент при предполагаем опит за бягство. Това разклаща ръководството и довежда до нови политически размествания.
Жертви, разрушения и икономическо въздействие
Културната революция причинява тежки човешки и материални загуби. Трудно е да се определи точен брой на жертвите — оценките варират и досега са предмет на спорове, но историците посочват, че в резултат на чистки, насилие, самоубийства, прогони и условия на работа и лишения са загинали стотици хиляди, а според някои оценки — и милиони хора. Освен човешките жертви, има масово унищожаване на исторически паметници, архиви, произведения на изкуството и културни ценности.
Икономиката също страда: прекъснати производства, загуба на квалифицирана работна сила, спад в научните и образователните дейности. Много научни изследвания са спрени, специалисти и интелектуалци са наказвани или изпращани на село, което забавя технологичното и икономическо развитие.
Завършек и последващи действия
Официалният край на Културната революция често се свързва със смъртта на Мао през 1976 г. и бързия арест на „Четворката” (включително Цзян Цин) — група висши партийни лидери, които са обвинени за много от излишните репресии и които впоследствие са осъдени. През 1980 г. в Китай се провежда процес срещу Четворката, който привлича голямо обществено внимание.
Вследствие на Културната революция следва серия от реформи и политика на „възстановяване” в края на 1970-те и началото на 1980-те, когато лидерите начело с Дън Сяопин насочват страната към икономическо отваряне и пазарни реформи. Много от хората, преследвани по време на революцията, са посмъртно реабилитирани, а официалната ретроспекция на партията по-късно характеризира периода като „катастрофална” грешка, нанесла големи щети на страната и на партията.
Наследство
Културната революция оставя дълбоки следи в китайското общество и памет: разрушени институции, поколение на „изпратени на село” младежи, поколение, чиито образователни и професионални пътища са нарушени. Тя също така променя политическата култура в Китай — след 1976 г. ръководството търси стабилност и икономическо развитие като приоритет и избягва повторение на масовите кампании от мащаба на Културната революция.
Като цяло Културната революция (1966–1976) е един от най-значимите и противоречиви периоди в модерната история на Китай — време на радикални социални експерименти, широко насилие, разрушения на културното наследство и дълготрайни последици за милиони хора.
Лозунги от времето на Културната революция в кампуса на университета Фудан, Шанхай.
Ефекти
Културната революция предизвиква много проблеми в Китай. Производството във фабриките беше намалено заради политическите дейности на работниците. То се понижи и защото хората, които бяха поставени начело на фабриките, не знаеха как да ги управляват. Транспортът се влоши, защото много влакове се използваха за превозване на червените гвардейци из страната. Много учени и инженери бяха вкарани в затвора или изпратени да работят във фермите, което означаваше, че знанията им бяха загубени. Заради тези промени промишленото производство на Китай намалява с 14%.
Образованието на много китайци също е прекъснато. Образователната система е нарушена в по-голяма степен в градовете, отколкото в селата. Университетите и много училища бяха затворени. Програма, наречена програма "изпратена младеж", също нарушила образованието. В рамките на тази програма децата са изпращани от градовете в селата.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Великата пролетарска културна революция?
О: Великата пролетарска културна революция е период на големи културни промени в Китай, започнат от Мао Дзедун, председател на Китайската комунистическа партия. Тя се провежда от 1966 до 1976 г.
В: Какво предшества началото на Културната революция?
О: Културната революция започва след неуспеха на Големия скок напред.
В: Какво направи Мао, за да отстрани капиталистите от Комунистическата партия?
О: За да се отърве от капиталистите, той започва Движението за социалистическо образование, което започва през 1962 г. и завършва през 1965 г.
В: Кой подкрепя Мао през този период?
О: През този период Мао е подкрепян от Лин Бяо, Цзян Цин и Чен Бода.
Въпрос: Каква книга създава Мао, за да получи подкрепата на младите хора?
О: За да получи подкрепата на младите хора в Китай, Мао създава "Цитати от председателя Мао Дзедун" (известна още като "Малката червена книга") - сборник с негови изказвания.
В: Кои са били членовете на Червената гвардия?
О: Червената гвардия е група млади хора в Китай, които обикалят и преподават изказванията на Мао, а също така бият хора, които не са съгласни с него, и разрушават домове и музеи.
В: Кои хора бяха принудени да напуснат по време на тази революция?
О: По време на тази революция няколко важни личности в Китай бяха принудени да напуснат, включително Лю Шаоци, президент на Китай, и Дън Сяопин, генерален секретар на Китайската комунистическа партия.
обискирам