Майкъл Фарадей (Нюингтън Бътс, графство Съри, 22 септември 1791 г. - Хамптън Корт, графство Съри, 25 август 1867 г.) е син на ковач, който се превръща в един от най-известните учени на XIX век.

Той е изпратен в местно училище, за да се научи да чете и пише. Местният викарий плаща за това, виждайки очевидната му интелигентност. Фарадей става най-големият експериментален физик на XIX век.

Фарадей става член на Кралското дружество и е награден с медалите "Роял", "Копли" и "Рамфорд" на това дружество. Въпреки че Фарадей има само начално училищно образование и не владее висша математика, той става един от най-влиятелните учени в историята. В по-голямата си част той е бил автодидакт: учил е сам.

По времето, когато е живял, хората като него са били наричани натурфилософи. Тогава за електричеството се е знаело съвсем малко. Майкъл Фарадей открил много неща за начина, по който електричеството, протичащо в проводник, може да действа като магнит (сега се нарича електромагнетизъм). Той открива също така много неща за начина, по който електричеството може да се използва с химикали, за да ги накара да се променят (сега се нарича електрохимия).

Той доказва, че магнетизмът може да влияе на светлинните лъчи, тъй като между двете явления има скрита връзка. Неговите изобретения на електромагнитни ротационни устройства са в основата на технологията на електрическите двигатели и до голяма степен благодарение на неговите усилия електричеството става жизнеспособно за използване в техниката. Той създава първия електрически двигател. Благодарение на неговата ранна работа електричеството се е превърнало в нещо полезно днес.

Като химик Майкъл Фарадей открива бензола, изобретява ранния тип горелка на Бунзен и популяризира терминология като анод, катод, електрод и йон. Фарадей е първият професор по химия на Фулър в Кралския институт на Великобритания, на който е назначен пожизнено. Той е и директор на Кралския институт след сър Хъмфри Дейви.

Алберт Айнщайн държи снимка на Фарадей на стената на кабинета си, заедно със снимки на Исак Нютон и Джеймс Клерк Максуел.

Ранен живот и научен път

Фарадей израства в скромно семейство и на 14 години е изпратен като чирак при книгобивач, където има достъп до много научни и популярни книги. Именно чрез четенето и практическата работа той се образова. Посещава публични лекции по химия и физика, сред които и прочутите лекции на сър Хъмфри Дейви в Кралския институт. Впоследствие Дейви го взема за асистент — пост, който открива за Фарадей възможността да работи професионално в научна лаборатория и да прави опити и изобретения.

Основни открития и приноси

Някои от най-важните открития и приноси на Фарадей включват:

  • Електромагнитна индукция: Фарадей показва как променящо се магнитно поле индуцира електрически ток в проводник — явление, което лежи в основата на електрическите генератори и трансформатори. Този принцип е ключов за производството и предаването на електрическа енергия.
  • Законите на електролизата: Той формулира количествени закони, които свързват масата на отделеното вещество при електролиза с количеството електричество. Тези закони въвеждат и понятието за електрически количество, свързано по-късно с т.нар. Фарадееви константи.
  • Ефектът на Фарадей (магнито-оптическо явление): Открит през 1845 г., той показва, че магнитно поле може да завърта равнината на поляризация на светлината в материал — това е едно от първите доказателства за връзка между светлината и електромагнетизма.
  • Идеята за полето и "линиите на сила": Фарадей въвежда мисловната представа за поле, описвайки магнитните и електричните въздействия чрез "лини на сила". Максуел по-късно превръща тези идеи в математическа теория (уравненията на Максуел).
  • Експериментално откриване на бензола и напредък в химията: Като химик той изолира и описва бензола, усъвършенства лабораторни уреди и въвежда терминология като анод, катод, електрод и йон, които остават в употреба и днес.
  • Фарадеева клетка (Фарадеево пълнене): Той показва, че статичният електричен заряд се разпределя по външната повърхност на проводник и че вътрешността е електрически защитена — принцип, на който се основава понятието за "Фарадеева клетка".

Метод и стил на работа

Фарадей е типичен експериментатор: комбинира простота и изобретателност при изграждане на апарати, внимателни наблюдения и последователни опити. Макар да не притежава висша математическа подготовка, той има изключителен интуитивен усет за природните явления и яснота в описанието им. Неговите лабораторни дневници и публикации са образец на практическа и достъпна научна комуникация. Той също така популяризира науката чрез публични лекции, сред които са прочутите коледни лекции на Кралския институт, предназначени за млади слушатели.

Длъжности, признание и възгледи

Фарадей става дългогодишен служител и ръководител в Кралския институт, заемайки и поста на професор по химия. Признат е с редица отличия от Кралското дружество, включително медали като "Копли" и "Рамфорд". Въпреки високия обществен и научен авторитет, той отказва нобилификации и др. официални титли, държейки на скромния си и религиозно мотивиран начин на живот (бил е член на сандемановата общност).

Наследство и влияние

Влиянието на Фарадей е огромно: от практическата страна — двигатели, генератори, трансформатори и системи за предаване на електроенергия; от теоретичната — концепцията за поле, която подготвя почвата за по-късните теории на Максуел и модерната физика. Неговото име се носи в множество понятия и единици (Фарадей като име на единица за електрохимическо количество) и е пример за това как експерименталната наблюдателност и ясен ум могат да доведат до фундаментални прозрения.

Илюстрация за уважението към него е фактът, че Алберт Айнщайн е държал портрет на Фарадей до тези на Исак Нютон и Джеймс Клерк Максуел — символ на прехода от класическата механика към електромагнитната теория и по-нататъшното развитие на физиката.