Ясер Арафат (24 август 1929 г. - 11 ноември 2004 г.) е най-известен като първия лидер на палестинския народ. Той е председател на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) от 1969 до 2004 г. През 1993 г. става и председател на Палестинската национална власт (ПНА).

Ранните години на Арафат са предмет на различни твърдения: често се посочва, че е роден в Кайро, но съществуват и версии, според които мястото на раждане е Йерусалим или Газа. Родителите му са от палестински произход и семейството поддържа връзки с района на Йерусалим. Арафат учи строително инженерство в университета в Кайро и по-късно работи като инженер в Кувейт, преди да се отдаде изцяло на политическата дейност и борбата за палестинска независимост.

През 1950-те и началото на 1960-те години Арафат участва в създаването и ръководството на движението ФАТХ, което бързо се превръща в основна политическа сила в палестинското национално движение. Като лидер на ООП той комбинира въоръжено съпротивление, политическа дипломация и международна кампания за признаване на палестинските притеснения. През 1993 г. той подписва денонсираните Шарите от Осло с Израел, което води до създаването на ПНА и до международно признание на неговата роля в опитите за мир.

През 1994 г. Ясер Арафат е един от тримата носители на Нобеловата награда за мир. Другите бяха Ицхак Рабин и Шимон Перес. Наградата им е присъдена за усилията им да постигнат споразумения и мирен процес в Близкия изток, особено заради подписаните през 1993 г. споразумения между ООП и Израел.

Мненията за Арафат са силно поляризирани. Някои го възприемат като национален герой и символ на палестинската борба за самоопределение; други го обвиняват, че е използвал или подкрепял насилие за политически цели и го смятат за терорист, който е насърчавал използването на насилие за постигане на целите си. Има и оценки, че той е бил харизматичен лидер, но в същото време е правил компромиси или е предприел решения, които някои смятат за твърде отстъпчиви спрямо израелската страна. Неговото ръководство е съпътствано както от дипломатически успехи, така и от вътрешни критики и обвинения за корупция в рамките на палестинските структури.

Здравословното му състояние се влошава в началото на ноември 2004 г. Ясер умира в Париж на 11 ноември 2004 г. След пренасянето на тялото му в региона възниква спор за мястото на погребение: ПАЛЕСТИНСКАТА и израелската позиция относно възможността да бъде погребан в Йерусалим довеждат до напрежение. На следващия ден той е погребан в своя комплекс в Поради прибързаното погребение в Рамала на 12 ноември, той е погребан отново на 13 ноември, около 3:30 ч. сутринта. Погребан е в специален ковчег с надеждата, че един ден, когато бъде създадена независима държава Палестина със столица Източен Йерусалим, ще бъде погребан отново в Йерусалим.

Причината за смъртта остава предмет на спекулации и допълнителни изследвания. В различни моменти са правени анализи и автопсии и са обсъждани възможности като естествена смърт в резултат на кръвоизлив или инфекция, както и теории за отравяне; някои лабораторни резултати и експертизи са дали противоречиви заключения, но няма единно и окончателно прието становище от международна общност за категорично доказана причина на гибелта.

Наследството на Ясер Арафат е сложно и многопластово. За много палестинци той остава първият централна фигура на съвременния национален проект и символ на стремежа за независимост. За други неговото десетилетно управление и методи са причина за критики и разделение. Независимо от оценките, влиянието му върху историята на израелско-палестинския конфликт и върху международната политика в Близкия изток е дълбоко и продължава да бъде предмет на изследване, дебат и различни интерпретации.