Палестинци: палестинският народ, история, население и диаспора

Палестинският народ или просто палестинците са предимно арабското население от Западния бряг и ивицата Газа, територии, които често се обозначават като Палестински територии или Палестина. Съвременният термин „палестинци“ обикновено се отнася до арабскоговорящите общности с родови корени в историческата област Палестина, въпреки че в миналото названието е било използвано и за други групи, включително за част от евреите, които са живели в Палестина.

Кой са палестинците и демография

Палестинците са предимно арабскоговорящ народ, чиито исторически корени са в Палестина. Оценките за броя на палестинците варират; традиционна цифра, цитирана в много източници, е около 10 милиона души, но други оценки достигат и до 12–13 милиона, в зависимост от критериите за включване (включително потомци на бежанци и хора в диаспората). Около половината от палестинците живеят в региона на историческа Палестина — в самия Израел, на Западния бряг (включително Източен Йерусалим) и в Ивицата Газа, както и в съседна Йордания. В този комбиниран район палестинците формират значителен дял от населението — според някои данни около и над 50% (данните варират по години и по методология).

Останалата част от палестинската общност е разположена в диаспората — включваща милиони бежанци и техните потомци, много от които нямат гражданство в държавите, в които живеят. По груби оценки в диаспората: над два милиона и половина палестинци живеят в съседна Йордания, около един милион са разпределени между Сирия и Ливан, приблизително четвърт милион в Саудитска Арабия, а около половин милион в Чили — най-голямата концентрация извън арабския свят.

Религия и език

По религиозна принадлежност повечето палестинци са мюсюлмани, главно от сунитския клон на исляма. Съществува и значително палестинско християнско малцинство — представители на различни християнски деноминации — както и по-малки религиозни общности и секти. Като цяло религиозната принадлежност в палестинските общности е разнообразна, но ислямът е доминиращ.

Носител на език и култура е палестинският диалект на арабския език, който служи като основен ежедневен език за повечето палестинци, независимо от вярата им. Палестинците, които са граждани на Израел (известни като израелски араби), често са двуезични и говорят както арабски, така и съвременен иврит.

Етногенеза и генетика

Неотдавнашни генетични изследвания и исторически източници показват, че съвременните палестинци са в голяма степен потомци на автохтонното население на Леванта — групи, живели в региона от древни и праисторически времена. Тези проучвания подкрепят идеята, че арабското присъствие и ислямизацията са довели до културна и езикова акултурация, но не са изцяло заместили местното население. Възможността за генетично и културно продължение от древните левантийци е важна част от разбирането на палестинската идентичност.

Историческо развитие на идентичността

Първата широко разпространена употреба на „палестинец“ като ендоним, обозначаващ националистическата концепция за палестински народ сред местното арабско население, започва преди Първата световна война. Първото формално изискване за национална независимост е отправено от Сирийско-палестинския конгрес на 21 септември 1921 г. След създаването на Израел през 1948 г., последвалите изселвания (на арабски: Накба) и повторни конфликти, включително войните през 1967 г., терминът „палестинец“ започва да придобива също политическо и национално значение — като обозначение на общо минало, страдание и стремеж към бъдеща самоуправляваща се палестинска държава.

Политически организации и управление

Организацията за освобождение на Палестина (ООП) се утвърждава като признат представител на палестинския народ пред международната общност. Следните десетилетия доведоха до появата на различни политически движения и партии, сред които Фатах и други организации. Палестинската национална власт (ПНА), създадена в резултат на споразуменията от Осло през 1990-те години, е временен административен орган с ограничени правомощия за управление на палестински населени места в Западния бряг и Ивицата Газа. На политическата сцена присъстват и движения, които имат по-различни подходи и контрол върху отделни райони (например Газа е фактически управлявана от друг политически субект при различни периоди).

Бежанци, диаспора и международна защита

Много палестинци и техните потомци са регистрирани като бежанци в различни държави и под опеката на международни организации. Въпросите за статута на бежанците, правото на връщане и гражданските права в приемащите държави остават сред ключовите и чувствителни аспекти на палестинския въпрос и на близкоизточния конфликт като цяло.

Култура и принос

Палестинската култура включва богато литературно и интелектуално наследство, музика, фолклор, кулинарни традиции и занаяти. Сред известните палестинци, цитирани по-надолу, са политически лидери, интелектуалци и творци, които са допринесли за обществените и културните дискусии не само в региона, но и международно.

Някои от известните палестинци са:

• Ясер Арафат, лидер на ООП
• МахмудАбас, лидер на Фатах
• Едуард Саид, философ и литературен теоретик

Палестинската идентичност е комплексна и многоизмерна — включва исторически, културни, религиозни и политически пластове. Тя се формира от съвкупност от преживявания, общо минало и стремежи за бъдеще, които продължават да се развиват в условията на регионални и международни политически процеси.

Въпроси и отговори

В: Кой е палестинският народ?

В: Каква е приблизителната обща численост на палестинците?

В: Къде живеят повечето палестинци днес?

В: Какъв език обикновено говорят палестинците?

В: Каква религия изповядват повечето палестинци?

Търсене по буква