Палестинци

Палестинският народ или просто палестинците са арабското население от Западния бряг и ивицата Газа, които се наричат още Палестински територии или Палестина.

Хората, които днес се наричат "палестинци", са араби, но в миналото "палестинци" се е използвало и като название на евреите, които са живели в Палестина.

Някои от известните палестинци са:

• Ясер Арафат, лидер на ООП
• МахмудАбас, лидер на Фатах
• Едуард Саид, философ и литературен теоретик

Палестинският народ, (на арабски: الشعب الفلسطيني, ash-sha`b al-filasTīni), наричан също палестинци или палестински араби (на арабски: الفلسطينيون, al-filasTīnīyyūn; на арабски: العرب الفلسطينيون, al-`Arab al-filasTīnīyyūn), е арабскоговорящ народ, чиито родови корени са в Палестина. Общият брой на палестинското население, включително потомците, се оценява на около 10 милиона души, като приблизително половината от тях продължават да живеят в региона на историческа Палестина - област, включваща самия Израел, Западния бряг, включително Източен Йерусалим, и Ивицата Газа и Йордания. В този комбиниран район към 2009 г. те съставляват мнозинство от 51 % от всички жители, някои от които са вътрешно разселени лица. Останалите, малко над половината от всички палестинци, съставляват така наречената палестинска диаспора, повечето от които са палестински бежанци без гражданство, които нямат гражданство в нито една държава. От диаспората над два милиона и половина живеят в съседна Йордания, един милион се поделя между Сирия и Ливан, четвърт милион в Саудитска Арабия, а половин милион в Чили е най-голямата концентрация извън арабския свят.

По религиозна принадлежност повечето палестинци са мюсюлмани, особено от сунитския клон на исляма, и има значително палестинско християнско малцинство от различни християнски деноминации, както и по-малки религиозни общности. Както предполага общоприетият етноним "палестински арабин", сегашният традиционен местен език на палестинците, независимо от религията, е палестинският диалект на арабския език. За тези, които са граждани на Израел, известни също като израелски араби, много от тях понастоящем са двуезични и на съвременен иврит. Неотдавнашни генетични изследвания показаха, че древните левантийци се групират предимно със съвременните палестинци и бедуините, които живеят в същия регион. По подобен начин то показва, че палестинците като етническа група представляват съвременни "потомци на основно население, което е живяло в района от праисторически времена", до голяма степен предшестващо арабското мюсюлманско завоевание, което води до тяхното акултуриране и установява арабския език като лингва франка, който в крайна сметка се превръща в единствения местен език на местните жители, повечето от които с течение на времето също приемат исляма от различни предходни вероизповедания.

Първата широка употреба на "палестинец" като ендоним за обозначаване на националистическата концепция за палестински народ от местното арабскоговорящо население на Палестина започва преди избухването на Първата световна война, а първото искане за национална независимост е отправено от Сирийско-палестинския конгрес на 21 септември 1921 г. След създаването на Израел, изселването през 1948 г. и още повече след изселването през 1967 г. терминът започва да означава не само място на произход, но и усещането за общо минало и бъдеще под формата на палестинска национална държава. Организацията за освобождение на Палестина (ООП) представлява палестинския народ пред международната общност. Палестинската национална власт, официално създадена в резултат на споразуменията от Осло, е временен административен орган, номинално отговорен за управлението на палестинските населени места в Западния бряг и ивицата Газа.

Въпроси и отговори

В: Кой е палестинският народ?

В: Каква е приблизителната обща численост на палестинците?

В: Къде живеят повечето палестинци днес?

В: Какъв език обикновено говорят палестинците?

В: Каква религия изповядват повечето палестинци?

Търсене по буква