Роджър Бейкън (ок.1214–1294) — английски философ и защитник на емпиричния метод
Роджър Бейкън (ок.1214–1294) — английски философ и защитник на емпиричния метод; научете за ролята му като средновековен мислител и влиянието му върху развитието на научния метод.
Роджър Бейкън (ок. 1214-1294 г.) е английски философ и францискански монах, който поставя значителен акцент върху изучаването на природата чрез емпирични методи. Понякога му се приписва, най-вече от XIX в., че е един от първите европейски защитници на съвременния научен метод, вдъхновен от трудовете на Аристотел и по-късните арабски трудове, като например трудовете на мюсюлманския учен Алхазен.
В по-новите изследвания обаче се подчертава, че той е бил по същество средновековен мислител, като голяма част от "експерименталните" му познания са получени от книгите в съответствие със схоластичната традиция. Проучването на рецепцията на творчеството на Бейкън през вековете установи, че тя често отразява проблемите и противоречията, които са централни за приемниците.
Живот и обучение
Роджър Бейкън вероятно е роден около 1214 г. в Англия. Обучението му включва класическа схоластична подготовка; известно е, че учи в Оксфорд и в Париж — двата водещи центра за философия и теология в тогавашна Европа. По-късно влиза в францисканския орден, което определя и неговия религиозен и институционален контекст. За живота му има относително малко сигурни биографични данни, а много от популярните разкази (например за дългогодишен затвор) са трудно доказуеми и се обсъждат в съвременната историография.
Основни трудове и теми
Най-известните произведения на Бейкън са писмата и трактатите, в които той формулира своите възгледи за знанието, методите и образованието. Сред важните му трудове са:
- Opus Majus (написан и изпратен на папа Климент IV през 1267 г.) — широк трактат за знанието, науките и методите на обучение;
- Opus Minus и Opus Tertium — съкращения и допълнения към Opus Majus, предназначени да популяризират основните идеи;
- текстове по оптика, математика, криптография и естествена философия — в които комбинира коментари на авторитети с наблюдения и практически описания.
Епистемология и научен метод
Бейкън настоява, че истинското знание изисква три елемента: авторитет (книги и предходни автори), разсъждение (логика и математика) и опит (наблюдение и експеримент). Той поставя математиката в центъра на естествените науки и подчертава важността на езиците (гръцки, еврейски, арабски) за достъп до оригинални текстове. За разлика от някои схоласти, Бейкън критикува слепото следване на авторитети и призовава за проверяване чрез практика и експеримент.
Принос в оптиката, техниката и приложните науки
В областта на оптиката Бейкън използва и развива идеи, идващи от арабската традиция (включително от Алхазен), и описва явления като пречупване, отражение и използване на лупи и огледала. Възможно е да е работил с практически описания на устройства за наблюдение и за усилване на зрението. В различните му трактати има и забележки за практическите приложения на науката — опити с химични вещества, описания на механични конструкции и споменаване на вещества с взривни свойства — но твърденията за конкретни изобретения (например изобретяване на телескопа) са анахронични и не се подкрепят от источници.
Митове и преоценки
От XIX век Бейкън често е представян като "предтеча на съвременната наука" — образ, подхранван от романтични и национални интерпретации. Съвременната наука за неговото творчество обаче прави разлика между неговите действителни постижения и по-късните идеализирани възприемания. Голяма част от неговите "експерименти" са описвани въз основа на текстови източници и коментари, а не винаги като резултат от системни лабораторни изследвания в модерен смисъл.
Влияние и рецепция
Рецепцията на Бейкън през вековете е сложна: в различни епохи той е цитирана като пример за учен-революционер, магьосник или като учен-реформист. Някои негови идеи по-късно са възприети и развивани от европейските учени, но връзката между него и развитието на научния метод е индиректна и преминава през множество междинни автори и институционални промени.
Краен бележка
Роджър Бейкън остава важна, но сложно интерпретирана фигура в историята на мисълта — човек, който съчетава средновековни традиции със стремеж към по-голяма роля на опита и математиката в познанието. За пълна и точна оценка е нужно разглеждане на неговите текстове в контекста на научната и религиозна среда на XIII век.
Статуята на Роджър Бейкън в музея на Оксфордския университет
Живот
Роджър Бейкън получава образованието си в Оксфордския университет. Той изучава съвременни науки, теология и философия. Семейството му било богато, което му помогнало да плати за многобройните експерименти, които провеждал. След като изнася лекции в Оксфорд, той се премества в Париж, за да учи и да се развива. Бейкън е един от първите хора, които преподават за Аристотел в Париж. По това време той написва книга, наречена "За чудната сила на изкуството и природата". Написал е дълъг списък с изобретения, които е имал предвид, като е назовал параходи, телескоп, очила и микроскопи.
Той очевидно е бил толкова съсредоточен в експериментите си и е имал агресивен характер, че е бил известен като социално неудобен. През 1247 г. спира да преподава поради влошено здраве и продължава да учи, да експериментира и да става монах. Години по-късно е изпратен в манастир заради това, че е разстроил съмишленици и началници. Там прекарва около 10 години и не може да провежда експерименти и изследвания. След това е спонсориран от папа Климент IV, но малко след смъртта на папата през 1278 г. Бейкън е обвинен, че е "магьосник". В продължение на 12 години, до 1292 г., той е затворен в манастир в Париж. Умира около 1294 г., когато е на около 80 години.
обискирам