Западна Сахара: география, население и спорен политически статут

Западна Сахара: география, население и спорен политически статут — подробен анализ на територията, демографията и историята на конфликта между Мароко и Полисарио.

Западна Сахара (на арабски: الصحراء الغربية; Amazigh: На испански: Sahara Occidental) е територия в Африка. На север е Мароко, на изток е Алжир, на юг е Мавритания, а на запад е Атлантическият океан. Повърхността ѝ е 266 000 кв. км (103 000 кв. мили). Това е една от най-слабо населените територии в света. По-голямата част от територията е съставена от пустинни равнини. Най-големият град е Лаюн. В него живее повече от половината население. Населението на територията се оценява на малко повече от 500 000 души.

География и климат

Западна Сахара е предимно пустинен район с пясъчни платове, каменисти пустини и крайбрежна ивица с тесни плажове и скалисти участъци. Климатът е типично сух и горещ — огромни температурни вариации между деня и нощта и много малко валежи през годината. В източната част, зад т.нар. мароканска "преграда" (берм), релефът е по-плосък и с по-малко движение на пясъците. В някои оазиси съществува ограничено земеделие и водни залежи, а крайбрежните води са богати на риба.

Население и градове

Основното население е съставено от сахрави — смесица от арабски и берберски (амазиг) общности, както и хора, дошли в територията през различни периоди. Основни градове в мароканско контролирания западен район са Лаюн (El Aaiún), Дахла (Dakhla) и Смара (Smara). В източната част, контролирана от Фронт Полисарио, има по-малко население и по-рядко населени селища. Освен местното население, в региона има и голям брой сахрауски бежанци в лагери край Тиндуф в Алжир, където живеят десетки хиляди хора в условия на продължителна хуманитарна зависимост.

Икономика и природни ресурси

Икономиката на Западна Сахара е ограничена и донякъде зависима от ресурсите и инвестициите, които идват от Мароко в контролиращите райони. Важни природни ресурси са фосфатните находища (включително мините Букраа), богати рибни ресурси в крайбрежните води и потенциални нефтени и газови залежи в морето. Контролът и експлоатацията на тези ресурси са и една от причините за международния спор — особено риболовните и минните договори, включващи европейски държави, които предизвикват правни и политически спорове.

История и политически статут

До средата на XX век Западна Сахара е испанска колония (Испанска Сахара). След деколонизацията през 1975 г. Испания се оттегля, а Мароко и Мавритания поставят претенции върху територията. Същевременно се появява националистическото движение Фронт Полисарио, което обявява Сахарската арабска демократична република (САДР) като представител на правото на самоопределение на сахрави.

През 1975 г. Мароко организира т.нар. "Зелена марш", а след това установява контрол над големи части от крайбрежието и населените центрове. По-късно Мавритания се оттегля, а Мароко утвърждава своя контрол. В резултат на въоръжен конфликт през следващите години, ООН посредничи и през 1991 г. е подписано споразумение за прекратяване на огъня, при което е създадена мисията MINURSO (United Nations Mission for the Referendum in Western Sahara) с цел провеждане на референдум за самоопределение — референдум, който все още не се е състоял поради спорове за включване в регистъра на избирателите и други политически различия.

Контрол на територията и "преградата"

Днес по-голямата част от населението и градовете (около 70–75% от територията и населението) са под ефективен контрол на Мароко, докато Полисарио контролира по-малка, по-слабо населена зона на изток от мароканската военна преграда (известна като "берм"). Точните проценти варират в зависимост от източника, но е прието, че Мароко контролира крайбрежните и по-населени райони, а Полисарио — вътрешните пустинни райони и някои транзитни коридори.

Международни мнения и признания

Западна Сахара е в списъка на ООН на несамоуправляващите се територии от 60-те години на миналия век, когато е била испанска колония. Кралство Мароко и движението за независимост "Фронт Полисарио" с неговото правителство на Сахарската арабска демократична република (САДР) искат да контролират територията.

Политическите и дипломатическите позиции по въпроса са разнообразни и често променливи: някои държави признават САДР, други подкрепят мароканския суверенитет или защитават правото на самоопределение чрез договорено решение. През 1984 г. САДР бе приета в Организацията на африканското единство (сега Африкански съюз), което доведе до излизането на Мароко от организацията в знак на протест; Мароко се върна в Африканския съюз през 2017 г. През декември 2020 г. Съединените щати обявиха официално признаване на суверенитета на Мароко над Западна Сахара като част от дипломатическо споразумение между САЩ и Мароко, което предизвика допълнителни политически и правни дискусии на международно ниво. Признанията от други държави са били давани и оттегляни през годините в зависимост от международната политика.

Конфликт, бежанци и хуманитарна ситуация

В резултат на продължаващия конфликт хиляди сахрави напускат територията и живеят в лагери край Тиндуф, Алжир, където съществуват дългогодишни хуманитарни нужди — достъп до храни, здравни услуги и образование често зависи от международна помощ. ООН и множество неправителствени организации следят ситуацията и доставят помощ, но условията в лагерите остават трудни, особено при екстремни климатични условия и ограничено финансиране.

МИНУРСО и опити за мир

Организацията на ООН създаде МИНУРСО (MINURSO) през 1991 г. за наблюдение на предисловието и подготовката за референдум. Основната задача на мисията е наблюдението на примирието и подпомагането на политическия процес, но референдум не е проведен. За разлика от много други мисии, MINURSO като цяло няма мандат за наблюдение на правата на човека, което е предмет на критика от страна на правозащитни организации.

Права на човека и медии

Правозащитни организации многократно съобщават за нарушения на правата на човека както в мароканско контролирани райони, така и за случаите на ограничение на свободата на изразяване и събирания. Достъпът на международни наблюдатели и журналисти понякога е ограничен, което затруднява независимото проследяване на събитията. В същото време положенията в лагерите на бежанците пораждат притеснения за условията на живот и възможността за дългосрочно изпълнение на основни социални услуги.

Настояще и перспективи

Статутът на Западна Сахара остава един от най-продължителните нерешени колониални въпроси в Африка. Международната общност продължава да призовава и двете страни да постигнат мирно, приемливо и трайно решение чрез преговори. Възможните пътища включват референдум за самоопределение или някаква форма на политическа автономия, но за да се стигне дотам са нужни компромиси и гаранции за сигурността и правата на местното население. Докато политическото решение се бави, човешките и икономическите последици за местните общности и бежанците остават ключов приоритет за хуманитарните организации и държавите-донори.

Според някои държави правителството в Западна Сахара трябва да бъде Сахарската арабска демократична република. Мароко твърди, че тя е тяхна собственост. Арабската демократична република Сахара е създадена от "Фронта Полисарио" - група хора, които искаха Испания да напусне, но сега искат и Мароко да напусне.

Организацията на обединените нации нарича цяла Западна Сахара зависима от Испания.

Въпроси и отговори

В: Как се нарича най-големият град в Западна Сахара?

В: Кои държави граничат със Западна Сахара?

В: Каква част от повърхността на страната е пустинна равнина?

В: Колко души живеят в Западна Сахара?

В: Кой претендира за контрол над Западна Сахара?

В: Кога става испанска колония?

В: Как се променя международното признаване на двете страни с течение на времето?

Търсене по буква