Социалистическа федеративна република Югославия (1945–1992): история и устройство

Социалистическа федеративна република Югославия е югославската държава, която съществува от втората половина на Втората световна война (1945 г.) до официалното ѝ разпускане през 1992 г. (де факто е разпусната през 1991 г., без да бъде представлявана от лидери) в разгара на югославските войни. Тя е социалистическа държава и федерация, съставена от Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. През 1992 г. двете останали държави, които все още са ангажирани със съюза, Сърбия и Черна гора, образуват Съюзна република Югославия, която не е призната за наследник на СФРЮ от международните лидери.

Създаването на новата държава започва в последните години на войната и продължава с организирането на временни органи на властта. През август 1945 г. се събира временен парламент, в който влизат делегати от всички части на страната, 68 представители на предвоенни политически партии и 13 независими депутати. На 11 ноември 1945 г. се провеждат избори за двукамарен парламент, който се състои от федерален съвет и съвет на националностите и има правомощията на учредително събрание: не се допуска политическа опозиция на Народния фронт. Тази ситуация кара тримата представители на роялистите — Грол, Субашич и Юрай Сутей — да се отцепят от временното правителство. Гласуването се провежда по единен списък на кандидатите на Народния фронт, като се предвижда гласовете на опозицията да се пускат в отделни урни, но тази процедура позволява на избирателите да бъдат идентифицирани от агентите на OZNA. Провежда се мощна предизборна кампания, която осигурява голямо мнозинство за Народния фронт на Йосип Броз Тито - общата организация, зад която действа комунистическата партия.

Име, конституции и държавно устройство

Веднага след войната страната преминава през няколко официални промени на наименованието и конституционната си рамка. Първоначално държавата функционира като Федеративна Народна Република Югославия (в конституцията от 1946 г.). През 1963 г. официалното наименование става Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ), отразявайки официалния социалистически курс. Конститутционни реформи през 1946, 1953 и най-вече 1974 г. преразпределят властта между федерацията и републиките, дават широки автономни правомощия и укрепват принципа на самоуправление.

Политическа система и власт

Фактическият политически режим е доминиран от Комунистическата партия (по-късно Лигата на комунистите на Югославия). В ранните години държавният апарат използва тайни служби като OZNA и по-късно UDBA за обезпечаване на реда и неутрализиране на реална опозиция. След разривa с Коминформата през 1948 г. Югославия поема независима линия от СССР и развива своя модел на "самоуправляващ се социализъм" (zaštita deljenog rada), в който предприятията и работническите съвети имат значителна роля в управлението на икономиката.

Федерално устройство и административна карта

Федерацията се състои от шест републики: Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. В рамките на Сърбия има две автономни провинции — Воеводина и Косово — които през 1974 г. получават значителни права. Конституцията от 1974 г. засилва федерализма, като прехвърля широки правомощия на републиките и автономните райони, което през 1980-те години допринася за политическата децентрализация и укрепва националните институции.

Икономика и общество

Югославия развива смесена икономика с елементи на социалистическо планиране и пазарни механизми. Основен модел е самоуправлението на предприятията, при което работническите съвети участват в управлението. След 1960-те години се стимулира и чуждестранни инвестиции и туризъм, което довежда до относително по-високо икономическо развитие в сравнение с много източноевропейски социалистически държави. В обществото съжителстват различни етноси, езици и религии — православни, католици, мюсюлмани и др. Това етноконфесионално многообразие е както източник на богатство, така и потенциален източник на напрежение при политическите кризи.

Външна политика и Неприсъединеното движение

След 1948 г. Югославия поддържа независима външна политика — дистанцирана както от СССР, така и от Запада. Под ръководството на Тито страната става един от основните инициатори и лидери на Неприсъединеното движение, официално учредено през 1961 г. (Белград, Конференцията на 29 държави). Това ѝ дава значителен международен авторитет и роля между блоковете по време на Студената война.

Крахът и разпадът

След смъртта на Тито през 1980 г. централната власт се проявява все по-непостоянна, а икономическите проблеми — инфлация, външен дълг и безработица — задълбочават общественото недоволство. В края на 1980-те и началото на 1990-те възникват силни националистически движения в отделните републики. Многопартийните избори през 1990 г. довеждат до победа на националистически и сепаратистки сили в отделни републики. През 1991–1992 г. следват поредица от декларациите за независимост (Словения и Хърватия — 1991; Македония — 1991; Босна и Херцеговина — 1992) и започват въоръжени конфликти, известни като югославските войни. В резултат през 1992 г. основната международна легитимация за СФРЮ изчезва и двете останали съюзни републики — Сърбия и Черна гора — създават нова държавна формация, Съюзна република Югославия, която не е общоприетата международна правна приемница на предишната федерация.

Наследство

Наследството на СФРЮ е сложно и двусмислено: от една страна, страната оставя богато културно и социално наследство, инфраструктура, промишлени предприятия и традиции на междуетническо сътрудничество; от друга страна — войните през 1990-те и политическите разцепления довеждат до големи човешки страдания, разрушения и дълготрайни политически и икономически последици за бившите републики. Историята на Югославия продължава да бъде предмет на активни изследвания, спорове и интерпретации в региона и извън него.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше Социалистическа федеративна република Югославия?

Въпрос: Кой управлява Югославия до 1980 г.?

В: Кога Словения и Хърватия обявяват независимост?

В: Колко държави искаха да останат част от съюза след 1992 г.?

В: Какво образуваха Сърбия и Черна гора след 1992 г.?

В: Този нов съюз беше ли признат за наследник на СФРЮ от международните лидери?

Търсене по буква