Винителен падеж: какво е, функции и примери в различни езици

Винителен падеж: ясни обяснения, функции и примери от български, английски, латински, немски — практични правила и сравнения за правилна употреба.

Автор: Leandro Alegsa

28-09-2025 15:27

Обвинителният падеж е граматическият падеж, който обозначава прякото допълнение на преходен глагол. Най-добре е това да се обясни с примери:

В изречението "Той вижда жената" "той" е субектът на изречението. В изречението "Жената го вижда" "той" е обект на изречението.

Затова на английски език използваме различни форми на местоимението: he/him. "Той" е винителен падеж.

Ако използваме съществително име, в английския език няма разлика. Използваме една и съща дума "man": Мъжът вижда жената и Жената вижда мъжа.

В много езици се използват различни форми на думата в зависимост от това каква функция има в изречението - субект или обект.

Например на латински език. "Мъжът вижда жената" = "Vir feminam videt", а "Жената вижда мъжа" = "Femina virum videt". За "мъж" латинският език използва "vir" за субект, а "virum" за обект. Също така в същите изречения имаме "femina" за субект и "feminam" за обект. Формата, използвана за пряк обект ("той", "virum", "feminam"), е известна като "винителен падеж", а формата, използвана за субект ("той", "vir", "femina"), е известна като именителен падеж.

В някои езици, например в немския, винителният падеж се прилага към определителния член, а не към съществителното. На немски език "колата" като предмет на изречението може да бъде "der Wagen". Това е формата в именителен падеж. Когато "колата" се използва като обект в изречението, тя става "den Wagen", в винителен падеж.

Какво означава и какви функции има винителният падеж?

Винителният (често наричан и обвинителен) падеж основно маркира прякото допълнение — лицето или предмета, върху които действието на глагола е насочено. Освен това в различните езици винителният падеж може да изпълнява и други функции, например:

да маркира направление или движение към (в някои езици чрез падеж, в други — чрез предлози/частици);
да се използва с определени предлози, които изискват винителен падеж (например в немски: für, durch, ohne, um и др.);
в някои езици да маркира времеви изрази или продължителност (напр. в немски: "den ganzen Tag");
в системи с род/аниматност да се различава специално третиране за анимирани същества (анимативност) — виж по-долу.

Начини за означаване на винителния падеж

Езиците използват различни механизми, за да маркират винителния падеж:

Флексия върху съществителното или прилагателното (напр. латински, руски, полски);
Промяна на формата на членa или артикъла (напр. немски);
Специални форми на местоименията (напр. английски he / him, български го / я / ме и т.н.);
Частици или постпозиции/предлози, които маркират директния обект (напр. японски を (o) );
Фиксиран порядък на думите, при който позицията в изречението указва функцията (напр. съвременен английски — SVO), или комбиниран подход.

Винителният падеж в българския

Българският като южнославянски език почти е изгубил системата от падежни окончания за имената; въпреки това има особености, чрез които се маркира обектът:

Личните местоимения имат винителни форми: ме/мен, те/теб, го/него/я, ни, ви, ги. Примери: "Тя го вижда." / "Ти ме видя."
За мъжки род, единствено число, анимирани съществителни с определителен член често имат различна форма на членуване, когато са субект или обект: например "Човекът/човекът" (субект) срещу "виждам човека" (обект). Пример: "Човекът влезе." — "Виждам човека." Тази разлика е реликт от по-стара падежна система и не е типична за всички имена.
Позицията на клитичните местоимения: в утвърдителни изречения личните клитики (го/я/ги/ме/те и др.) обикновено стоят пред спрягания глагол: "Аз го виждам", не *"Аз виждам го".
Предлозите в български не изискват промяна на формата на съществителното (няма продуктивен винителен суфикс), но определят синтактичната роля: напр. "в къщата" (в куда?), "влязох в къщата" — движението към се изразява с предлога.

Примери в други езици — кратка справка

Английски: личните местоимения имат различни форми — I → me, he → him, she → her. За повечето съществителни формата не се променя: "The man sees the woman" / "The woman sees the man".
Немски: винителният се маркира най-често в артиклите: der (Nom.) → den (Acc.) за мъжки род. Примери: "Der Mann sieht den Wagen." "Ich habe den ganzen Tag gearbeitet." Предлози, които вземат аккузатив: für, ohne, durch, um, gegen и др.
Латински: ясно отделяне чрез окончания. Примери вече посочени: "Vir feminam videt" (мъжът вижда жената) vs. "Femina virum videt".
Руски: ярко изразен винителен падеж с окончания; за мъжките анимирани съществителни формата на винителния съвпада с родителния (genitive) — напр. "Я вижу мужчину" (мужчина → мужчину). За неодушевени — винителният често съвпада с именителния.
Полски: също ясно маркиране чрез окончания (винительный = biernik). Пример: "Widzę mężczyznę" (виждам мъжа).
Японски: обектът се маркира чрез частицата を (o): "私はリンゴを食べる" (Watashi wa ringo o taberu) — "Аз ям ябълка".

Често срещани предлози и конструкции, свързани с винителния падеж

В езиците с падежна маркировка има набор предлози или глаголни конструкции, които изискват винителен падеж. Някои примери:

Немски (винител): für (за), ohne (без), durch (през/чрез), um (около/за), gegen (срещу);
Руски: предлози, които при движение изискват винителен (в, на) — напр. "Я иду в дом" (движение към) — в реалния говор формата се адаптира; при неподвижност тези предлози вземат местителен падеж;
Японски: частицата を маркира прякото допълнение;
Английски/български: няма падеж при имената, но предлозите определят отношенията ("to", "into", "in" и т.н.).

Кратки бележки и съвети

Когато учите нов език, обърнете специално внимание на това дали и как езикът маркира обекта — чрез окончания, артикли, местоимения или чрез позиция в изречението.
Практикувайте с кратки изречения: S V O (субект-глагол-обект) и S O V (в езиците, където е типичен), за да разберете как функцията на думата влияе върху нейната форма.
Запомнете, че термините "винителен" и "обвинителен" често се използват като синоними в българската граматическа традиция.

Ако желаете, мога да добавя по-подробни примери и таблици със склонения за конкретни езици (напр. руски, полски, немски, латински) или упражнения за разпознаване и употреба на винителния падеж.

обискирам