Винителен падеж
Обвинителният падеж е граматическият падеж, който обозначава прякото допълнение на преходен глагол. Най-добре е това да се обясни с примери:
В изречението "Той вижда жената" "той" е субектът на изречението. В изречението "Жената го вижда" "той" е обект на изречението.
Затова на английски език използваме различни форми на местоимението: he/him. "Той" е винителен падеж.
Ако използваме съществително име, в английския език няма разлика. Използваме една и съща дума "man": Мъжът вижда жената и Жената вижда мъжа.
В много езици се използват различни форми на думата в зависимост от това каква функция има в изречението - субект или обект.
Например на латински език. "Мъжът вижда жената" = "Vir feminam videt", а "Жената вижда мъжа" = "Femina virum videt". За "мъж" латинският език използва "vir" за субект, а "virum" за обект. Също така в същите изречения имаме "femina" за субект и "feminam" за обект. Формата, използвана за пряк обект ("той", "virum", "feminam"), е известна като "винителен падеж", а формата, използвана за субект ("той", "vir", "femina"), е известна като именителен падеж.
В някои езици, например в немския, винителният падеж се прилага към определителния член, а не към съществителното. На немски език "колата" като предмет на изречението може да бъде "der Wagen". Това е формата в именителен падеж. Когато "колата" се използва като обект в изречението, тя става "den Wagen", в винителен падеж.
