Жуйин (Бопомофо) фонетична транскрипция на китайския език
Жуйин Фухао, често съкращавано като жуйин и наричано бопомофо, е вид звукозапис на китайския език. В китайския език "бо", "по", "мо" и "фо" са първите четири от конвенционалното подреждане на наличните срички. В резултат на това четирите срички заедно са били използвани за обозначаване на много различни фонетични системи. За китаистите, които за първи път са се запознали със системата "жуйин", "бопомофо" означава "жуйин фухао".
Йероглифите zhuyin са представени в типографските шрифтове така, сякаш са нарисувани с четка за мастило (както в обикновения шрифт). Те са кодирани в Уникод в блока bopomofo, в диапазона U+3105 ... U+312D.
Какво представлява Жуйин (Бопомофо)
Жуйин фухао (注音符號, често записвано на латиница като Zhuyin Fuhao) е фонетична система, създадена да отбелязва произношението на мандаринския китайски. Тя използва специални символи (наричани понякога и "бопомофо" по първите четири знака ㄅ ㄆ ㄇ ㄈ) за представяне на съгласни, гласни и служебни звукове, както и допълнителни знаци за тонове.
Кратка история и употреба
Системата е разработена в началото на XX век като инструмент за унифициране и преподаване на националния (мандарински) говор. В Република Китай (Тайван) жуйин остава официален помощник при обучението по четене и произношение и широко се използва в учебници, детски книги и речници. В континентален Китай постепенно бе приет латинският трансрипционен Hanyu Pinyin, но жуйин продължава да бъде важен в образованието и културните практики в Тайван.
Структура и число на знаците
Системата съдържа общо 37 основни фонетични знака, които покриват съгласните (инициалите) и гласните/сложните гласни (финалите), както и 4 тона, отбелязвани със съответни диакритични или отделни знаци. Тонът за краткия/лекия слог (несилен тон) се обозначава с точков знак (˙), докато първи, втори, трети и четвърти тон имат свои маркировки.
Примери
Традиционно четирите първи знака дават и името на системата: ㄅ (bo), ㄆ (po), ㄇ (mo), ㄈ (fo) — оттук "бопомофо". Примерно:
- 你好 (nǐ hǎo) се изписва с бопомофо като: ㄋㄧˇ ㄏㄠˇ
- 注音 (zhùyīn) — основната дума за "жуйин" — се обозначава като ㄓㄨˋ ㄧㄣ
Unicode и дигитална поддръжка
Както е посочено по-горе, основните знаци за бопомофо са включени в Уникод (U+3105 ... U+312D). Освен това съществува и блок Bopomofo Extended (U+31A0–U+31BF), който съдържа допълнителни символи и варианти, използвани при по-специфични транскрипции и за други китайски диалекти. Много операционни системи и шрифтове предлагат поддръжка за тези знаци, а клавиатурни подредби (особено за Тайван) позволяват директно писане с бопомофо.
Предимства и недостатъци
- Предимства: Интуитивно представяне на произношението за носители на китайски, широко използвано при начално образование в Тайван, лесно свързване със знака йералитически (ruby/furigana стил).
- Недостатъци: По-малко разпространен извън китайскоезичните общности в сравнение с латинизацията (Pinyin), изисква специфични шрифтове и клавиатури за дигитална употреба.
Сравнение с Hanyu Pinyin
Hanyu Pinyin използва латинската азбука и е международен стандарт при изучаването на китайски език за чужденци. Жуйин от своя страна е по-подходящ за носители на китайски при ранно обучение, тъй като визуалните символи се учат паралелно със самите йероглифи. Някои учебни системи и ресурси комбинират и двете — Pinyin за начинаещи чужденци и Zhuyin за местни ученици.
Заключение
Жуйин (бопомофо) остава важен елемент от фонетичното и образователно наследство на китайския език, особено в Тайван. Стабилната му интеграция в печатни и дигитални ресурси, както и включването му в Уникод, гарантират, че системата продължава да бъде полезна и достъпна за обучението и изследването на китайската фонология.


История
След свалянето на последния китайски император по време на Синхайската революция през 1911 г. новото правителство на Китай създава Zhuyin, за да помогне на обикновените хора да четат по-лесно. Китайската комунистическа партия, включително самият Мао Дзедун, обаче иска да забрани изцяло писането на китайски йероглифи и да ги замени с латиница. Когато през 1949 г. Народноосвободителната армия разгромява Куоминдана (партията-основателка на Република Китай) и го изпраща в изгнание в Тайван, използването на Zhuyin отпада в континентален Китай, тъй като ККП е заинтересована от използването на латиницата за фонетично писане на китайски език. Въпреки това Zhuyin все още се използва широко в Тайван, тъй като се използва за писане на китайски език на клавиатурите на компютри и телефони.
Функции
Zhuyin е създаден така, че да наподобява звуците на китайския език. Символите са разделени на две категории - начални (първите звукове в сричката) и крайни (основната гласна, плъзгащите се съгласни ([y/i; IPA:/j/] и [w/u; IPA:/w/]), които идват преди основната гласна, и всички звукове, които идват след нея). Има 4 тонални знака, които представят 5-те тона на мандарин.