Zhuyin
Жуйин Фухао, често съкращавано като жуйин и наричано бопомофо, е вид звукозапис на китайския език. В китайския език "бо", "по", "мо" и "фо" са първите четири от конвенционалното подреждане на наличните срички. В резултат на това четирите срички заедно са били използвани за обозначаване на много различни фонетични системи. За китаистите, които за първи път са се запознали със системата "жуйин", "бопомофо" означава "жуйин фухао".
Йероглифите zhuyin са представени в типографските шрифтове така, сякаш са нарисувани с четка за мастило (както в обикновения шрифт). Те са кодирани в Уникод в блока bopomofo, в диапазона U+3105 ... U+312D.
История
След свалянето на последния китайски император по време на Синхайската революция през 1911 г. новото правителство на Китай създава Zhuyin, за да помогне на обикновените хора да четат по-лесно. Китайската комунистическа партия, включително самият Мао Дзедун, обаче иска да забрани изцяло писането на китайски йероглифи и да ги замени с латиница. Когато през 1949 г. Народноосвободителната армия разгромява Куоминдана (партията-основателка на Република Китай) и го изпраща в изгнание в Тайван, използването на Zhuyin отпада в континентален Китай, тъй като ККП е заинтересована от използването на латиницата за фонетично писане на китайски език. Въпреки това Zhuyin все още се използва широко в Тайван, тъй като се използва за писане на китайски език на клавиатурите на компютри и телефони.
Функции
Zhuyin е създаден така, че да наподобява звуците на китайския език. Символите са разделени на две категории - начални (първите звукове в сричката) и крайни (основната гласна, плъзгащите се съгласни ([y/i; IPA:/j/] и [w/u; IPA:/w/]), които идват преди основната гласна, и всички звукове, които идват след нея). Има 4 тонални знака, които представят 5-те тона на мандарин.
