Нико Тинберген — холандски етолог (1907–1988), нобелов лауреат

Николаас "Нико" Тинберген (15 април 1907 г. - 21 декември 1988 г.) е холандски етолог и орнитолог, носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1973 г. заедно с Карл фон Фриш и Конрад Лоренц. Наградата е присъдена за техните открития, свързани с организацията и начините на задействане на индивидуалните и социалните модели на поведение. Тинберген е сред основателите на съвременната етология — дисциплинa, която изучава поведението на животните чрез комбиниране на детайлни полеви наблюдения и систематични експерименти.

Научен принос и методи

Тинберген развива експериментални подходи, които правят възможно определянето на конкретни стимули, предизвикващи определено поведение. Той е известен с понятия като рефлексни стимули (sign stimuli), фиксирани поведенчески модели (fixed action patterns) и супернормални стимули (supernormal stimuli). В своите експерименти той показва как дори опростени или изкривени модели (например пластмасови или картонени макети) могат да предизвикат силни инстинктивни реакции у животните, ако притежават ключовите признаци, които отключват поведението.

Класически примери от изследванията на Тинберген:

Гълъбчета и гларуси: Тинберген демонстрира, че новородените гларусчета пипат с клюн червена точка на клюна на родителя, която служи като ключов стимул за хранене; прилагайки опростени или преувеличени модели, той показа и феномена на супернормалния стимул.
Териториално и социално поведение: чрез полеви експерименти Тинберген изследва агресивните реакции при риби (например бодливките) и други видове, като установява как визуални сигнали (като червена окраска) предизвикват нападателно поведение.

Четирите въпроса на Тинберген

Една от най-известните концепции, свързани с неговото име, са т.нар. "четири въпроса" — рамка за анализ на всяко поведение, която разделя обясненията на две двойки:

Причинност (causation) — какви непосредствени стимули и механизми предизвикват поведението?
Развитие (ontogeny) — как поведението се развива през живота на индивида (роля на гените и опита)?
Еволюция (phylogeny) — какво е еволюционното произхождение на поведението в рамките на вида и сродните видове?
Функция/адаптация (function/fitness) — каква е адаптивната стойност и ролята на поведението за оцеляване и размножаване?

Тази схема помага да се различат непосредствените (проксимални) и дългосрочните (ултимативни) причини за поведението и остава основен инструмент в поведенческата биология и днес.

Популяризация, филмови проекти и преподавателска дейност

През 60-те и 70-те години Тинберген сътрудничи в серия документални филми за природата, които популяризират научната гледна точка върху животинското поведение. Сред тях са "Загадката на ладията" (1972) и "Сигнали за оцеляване" (1969) — филм, който печели наградата "Италия" и американската "Синя лента". Чрез тези и други медийни проекти Тинберген популяризира метода на внимателното наблюдение, комбинирано с контролирани експерименти.

Наследство

Работата на Тинберген има дългосрочно влияние върху етологията, поведенческата екология, психологията и невронауката. Неговият подход да се търсят ясни, емпирично проверими хипотези и да се свързват наблюдения от полето с експерименти в лабораторията остава водещ в съвременните изследвания на поведението. Освен Нобеловата награда, приносът му се признава широка в научните среди чрез публикации, ученици и интердисциплинарно влияние върху изучаването на животинското и човешкото поведение.

Аспекти на живота му

Нико, който има двама именити братя - Люк и Ян, е военнопленник по време на Втората световна война. Опитът му като затворник на нацистите води до известни търкания с дългогодишния му интелектуален сътрудник Конрад Лоренц и минават няколко години, преди двамата да се помирят.

След войната Тинберген се премества в Англия, където преподава в Оксфордския университет. Той остава в Англия до края на живота си. Няколко от неговите оксфордски аспиранти стават известни биолози; сред тях са Ричард Докинс, Мариан Докинс, Дезмънд Морис и Иън Дъглас Хамилтън. Жени се за Елизабет Рутен и има пет деца.

Свръхнормални стимули

Основната част от изследванията на Тинберген са насочени към така наречените от него свръхестествени стимули. Това е концепцията, че изкуствен обект може да бъде по-силен стимул за даден инстинкт, отколкото естественият обект, за който първоначално се е развил инстинктът.

Той конструира гипсови яйца, за да провери върху кои от тях птиците предпочитат да седнат, като установява, че те избират тези, които са по-големи, с по-ясни белези или с по-наситен цвят, и че едно ярко като бял ден яйце с черни поликадърчета ще бъде предпочетено пред собствените бледи, шарени яйца на птиците.

Тинберген установява, че териториалните мъжки риби от вида "лепка" нападат дървен модел на риба по-енергично от истински мъжки, ако долната му страна е по-червена. Той конструира картонени манекени на пеперуди с по-ясно изразени белези, с които мъжките пеперуди се опитват да се чифтосват за сметка на истинските женски. Суперстимулът, чрез своите преувеличения, ясно показвал какви характеристики предизвикват реакцията.

Четири въпроса

Известен е с четирите въпроса, които според него трябва да се задават при всяко поведение на животните, а именно:

Проксимални механизми:

1. Причина (механизъм): кои са стимулите, които предизвикват реакцията, и как тя е била променена от скорошното обучение?
2. Развитие (онтогенеза): как се променя поведението с възрастта и какъв ранен опит е необходим, за да се прояви поведението?

Окончателни механизми:

3. Еволюция (филогения): как поведението се сравнява с подобно поведение при сродни видове и как може да е възникнало?
4. Функция (адаптация): как поведението влияе върху шансовете на животното за оцеляване и размножаване?

Аутизъм

Нико изнесе своята Нобелова лекция за детския аутизъм, който той и съпругата му изследват от известно време.