Щурци (Gasterosteidae) — рибно семейство без люспи: видове и поведение

Щурци (Gasterosteidae) — рибно семейство без люспи: открийте видове, разпространение, уникално гнездене и поведение на мъжките, пазещи яйцата.

Щурците са риби от семейство Gasterosteidae. Понастоящем FishBase разпознава шестнадесет вида от семейството, групирани в пет рода. Няколко от видовете имат редица признати подвидове и се смята, че таксономията на семейството се нуждае от преразглеждане.

Необичайна особеност на лепкавите риби е, че нямат люспи, въпреки че някои видове имат костни бронирани плочки. Те са сродни на пиперките и морските кончета. Видовете стикбек се срещат в сладководна среда в Европа, Азия и Северна Америка. Хранят се с малки ракообразни и ларви на риби.

Стикбекът има силни отделени бодли в гръбната перка. Всички видове имат сходно поведение при чифтосване, като половете си сътрудничат и защитават яйцата. Мъжките изграждат гнездо от растителност, скрепена със секрети от бъбреците им. След това мъжките привличат женските в гнездото. Женските снасят яйцата си вътре, където мъжките ги оплождат. След това мъжките пазят яйцата до излюпването им.

Морфология и отличителни белези

Щурците са дребни риби, обикновено от 2 до 16 см дължина, в зависимост от вида. Някои от важните им отличителни черти са:

• Липса на люспи — вместо това някои видове притежават редици от костни плочки (скути), които действат като броня.
• Гръбни бодли — отделни твърди спини (обикновено 1–3), разположени преди меката част на гръбната перка; те служат за защита от хищници.
• Променлив тазов пояс — при някои популации може да е добре развит, при други почти изчезнал; това е класически пример за еволюционно намаляване на структури.
• Костна покривка — в зависимост от вида бронираните плочки варират по брой и разположение.

Разпространение и местообитание

Щурците обитават предимно умерени и студени води в северното полукълбо. Включват морски, брегови, бражни и сладководни популации. Някои видове мигрират между солени и сладки води (анадромни или котястрономни форми), докато други са приспособени към стоящи или течащи сладководни местообитания като реки, потоци, езера и блата.

Храна и хищници

Щурците се хранят предимно с малки бентосни и плаващи организми:

• малки ракообразни (например дафнии и бокоплави),
• насекомни ларви (комари, мушици),
• яйца и ларви на други риби,
• понякога растителна материя и детрит.

Те са плячка за по-големи риби, водоплаващи птици и дребни хищни бозайници.

Размножаване и родителска грижа

Една от най-известните черти на щурците е интензивната родителска грижа, насочена предимно от мъжките:

• Мъжките изграждат гнездо от влакна и растителност, които залепят помежду си със специален белтъчен секрет, произведен от разширените им бъбреци — наричан spiggin на английски.
• След изграждане на гнездото мъжкият извършва сложен ритуал на ухажване; при някои видове (например Gasterosteus aculeatus) мъжкият развива червени оцветки по главата и корема в брачен период.
• Женската снася яйцата вътре в гнездото, където мъжкият ги опложда. След оплождането мъжкият пази гнездото, аерира яйцата с перките си и отблъсква хищници и конкуренти.
• Родителската грижа продължава до излюпването и често включва почистване и поддържане на гнездото.

Таксономия и видове

Семейството съдържа пет рода: Gasterosteus, Pungitius, Apeltes, Culaea и Spinachia. Сред по-известните видове са:

• Gasterosteus aculeatus — три- или триспинен щурец (three-spined stickleback), широко разпространен и често използван в изследвания;
• Pungitius pungitius — деветспинен щурец (nine-spined stickleback);
• Culaea inconstans — brook stickleback (северноамерикански вид);
• Apeltes quadracus — fourspine stickleback;
• Spinachia spinachia — единадесет/петнадесетспинен морски щурец (sea stickleback).

Таксономията на групата е сложна: някои популации са локално адаптирани и предлагат примери за бърза еволюция и радиация, поради което ревизии и детайлни филогенетични изследвания продължават.

Значение за науката и опазване

Щурците са важен модел в еволюционната биология, екологията и поведенческата наука. Техните популации проявяват бързи адаптивни промени при преминаване между морска и сладководна среда, което ги прави подходящи за изследване на локална адаптация, генетично вариране и поведенчески феномени. Геномът на Gasterosteus aculeatus е секвениран и широко използван в проучвания.

Някои популации са застрашени от загуба на хабитат, замърсяване, хибридизация с въведени видове и други човешки фактори. Запазването изисква наблюдение на локалните популации и опазване на влажните местообитания.

Поведение и адаптации

Освен гнезденето, щурците показват редица поведенчески адаптации:

• слоево използване на хабитат — поддържане на територии от мъжките;
• избор на партньор въз основа на качеството на гнездото и брачните белези;
• социална пластичност — някои популации имат различни стратегии (териториални мъже, “крадци” и пр.).

Размер, дълголетие и интересни факти

• Животният цикъл е кратък — обикновено 1–4 години в природни условия.
• Използват се в екологични проучвания като индикатори за качество на водата и за изучаване на въздействието на климатичните промени.
• Някои видове развиват локални морфологични различия (броня, брой бодли, форма на челюстта) като отговор на хищници или хранителни ресурси.

Щурците са малки по размер, но големи по значение за науката — техните адаптации и поведение предоставят ценна информация за процесите на естествен подбор, родителска грижа и еволюция в променящи се среди.

Въпроси и отговори

Въпрос: Към кое семейство принадлежат лепкавите кокошки?

В: Колко вида кокили са разпознати от FishBase в момента?

В: Къде се срещат видовете лепка?

В: С какво се хранят лепкавите гърди?

В: Какво е брачното поведение на лепкавите риби?

В: Как мъжките екземпляри строят гнезда?

В: Как мъжките кокилобегачи се грижат за яйцата си?

Търсене по буква