Шарена хиена (Hyaena hyaena) — биология, ареал и охранителен статус

Шарената хиена (Hyaena hyaena) е дребен представител на семейството на хиеновите, разпространен в широк район от Северна и Източна Африка до Близкия изток, Кавказ, Централна Азия и Индийския субконтинент. В текста по-долу са запазени всички посочени връзки и акценти от оригиналния материал.

Описание

Шарената хиена е най-малкият вид от своя род. Тя има характерна мътно-сива или жълтеникава козина с по-светли и по-тъмни раета, дълга и рядка грива по врата, която може да се изправя при настъпване на опасност. Тялото ѝ е стройно, с по-ниско планирано задно тяло в сравнение с кафявата и плячкосваща гиена. Черепът е по-малък и по-слабо специализиран в сравнение с по-големите видове — една от примитивните черти, свързани с по-ранните виверриди.

Размери: дължина на тялото обикновено 85–130 см, раменна височина около 60–80 см; тегло варира приблизително между 22 и 55 кг в зависимост от местообитанието и достъпността на храна. Половият диморфизъм е слабо изразен.

Разпространение и местообитание

Видът обитава сухи и полусухи райони: полупустини, скални и храстови местообитания, открити низини и планински склонове. Среща се също в периферни земеделски територии и полета, където може да се възползва от хранителните отпадъци или домашни животни. Наличието му в даден район зависи от изобилието на плячка и скривалища (пещери, скални цепнатини, самотно разположени постройки).

Упоменат е ареалът в оригиналния текст: Северна и Източна Африка, Близкия изток, Кавказ, Централна Азия и Индийския субконтинент.

Поведение и хранене

Шарената хиена е предимно нощно животно — активна е главно в тъмната част на нощта и често се прибира в леговището си преди изгрев. Повечето нейни активности са скришни и тя избягва открити срещи с хора. Поведенията ѝ включват:

• смесица от лова и падалоядство — консумира трупове, но може и да улови дребна до средноголяма дива плячка или домашни животни;
• самостоятелно или в малки семейни групи движение; при защитни конфликти с други видове може да застане смело срещу по-големи хищници като леопарди;
• защита чрез скриване и, при нужда, демонстрация на неочаквано поведение — например симулация на смърт (симулира смърт), поведение което може да заблуди нападателя;
• маркиране на територии и използване на постоянни леговища (пещери, скални цепнатини, изоставени постройки).

Нападенията срещу хора са редки, но описвани случаи има — често при болни (например с бяс) или силно гладни индивиди.

Размножаване и социална организация

Шарената хиена е в голяма степен моногамно животно: формира се трайна двойка, при която и мъжкият, и женската участват в отглеждането на малките. Бременността е около 90 дни, а в едно приплод може да има обикновено 1–4 малки. Малките се раждат в укритие (леговище) и се отглеждат от двамата родители — хранене, защитa и поддържане на убежището. Младите достигат независимост на няколко месеца, но остават свързани с родителите си за по-дълъг период при някои популации.

Заплахи и взаимодействие с хората

Основните заплахи за шарената хиена включват загуба и фрагментация на местообитанията, намаляване на дивата плячка, преследване от страна на хора (поради страх или защита на домашни животни), както и замърсяване и отрови. В някои региони видът бива ловен заради части от тялото или по традиционни причини. Конфликтите с хората се усилват, когато природните ресурси са ограничени.

Охранителен статус

В списъка на Международния съюз за защита на природата (IUCN) е включена като почти застрашена (Near Threatened). Световната ѝ популация може да е под 10 000 зрели индивида, а местните популации често са разпръснати и уязвими. Защитните мерки в различни държави варират — от законова защита и забрана на убиване до програми за намаляване на конфликти между хора и хищници.

Мерки за опазване

• създаване и поддържане на защитени зони и коридори за миграция;
• образователни кампании за фермерите и местните общности с цел намаляване на конфликтите и използване на непоразително отстраняване на проблемни животни;
• проучвания и мониторинг на популациите, за да се оценява динамиката им и да се вземат адекватни мерки;
• регулация и контрол върху лов и търговия с части от хиени.

Културно значение

Шарената хиена заема значимо място в народните предания и митологии на Близкия изток и част от Азия. Тя е спомената и в древни текстове — например в еврейската Библия, където се нарича tzebua или zevoa, макар че видът отсъства в някои преводи на английски език (преводи на английски език). В различни култури образът ѝ е свързван с нощта, тайните и понякога с отрицателни суеверия, което допринася за сложното човешко отношение към този вид.

Шарената хиена е вид с интересна биология и важна роля в екосистемите като падалояд и регулиращ популациите на дребна и средна плячка. Защитата ѝ изисква както научни проучвания, така и работа с местните общности, за да се намалят конфликтите и да се осигури устойчиво съжителство между хора и диви хиени.

Въпроси и отговори

В: Какво е научното наименование на шарената хиена?

В: Включен ли е в списъка на застрашените видове?

В: Ловува ли сама плячката си?

В: Чести ли са нападенията над хора?

В: Самотно животно ли е, или живее на групи?

В: Денем или нощем е активна раираната хиена?

Търсене по буква