Тонична неподвижност

Акули

Някои акули могат да бъдат приведени в тонично състояние. Акулата остава в това състояние на парализа средно петнадесет минути, преди да се възстанови. Учените са използвали този феномен, за да изучават поведението на акулите. Изследвани са ефектите на химически препарати за отблъскване на акули, за да се провери ефективността и да се определят размерите на дозите, концентрациите и времето за събуждане.

Някои акули изпадат в тонична неподвижност, когато са обърнати с главата надолу. При тигровите акули с дължина 3-4 метра (10-15 фута) тоничната неподвижност може да бъде постигната чрез леко поставяне на ръце отстрани на муцуната на животното, приблизително в зоната около очите. Учените смятат, че тоничната неподвижност при акулите може да е свързана с чифтосването, тъй като женските акули изглеждат по-отзивчиви от мъжките. По време на тоничната неподвижност гръбната перка (перки) се изправя, а дишането и мускулните контракции стават по-стабилни и спокойни.

Големите бели акули не реагират толкова добре, колкото други видове, когато се прави опит за тонично обездвижване. В интересен случай, наблюдаван от очевидец край бреговете на Калифорния, женска косатка е видяна да държи акула с главата надолу, за да предизвика тонична неподвижност. Тя държи акулата неподвижна в продължение на петнадесет минути, в резултат на което тя се задушава до смърт. Това е първият регистриран случай на очевидец на хищническо нападение над голяма бяла акула в дивата природа от вид, различен от човека. Друг случай на умишлено предизвикване на тонична неподвижност на риби от косатките е наблюдаван при скатове в Нова Зеландия. В този случай косатките се обръщат с главата надолу, преди да нападнат, хващат скатовете в устата си, след което бързо се изправят, като на свой ред обръщат скатовете, предизвиквайки тонична неподвижност, превръщайки рибата в безпомощна и лесна храна.

Пилешки хипнотизъм

Пилето може да бъде "хипнотизирано" или поставено в транс, като се държи главата му долу на земята и с пръчка или пръст се начертае линия по земята, започваща от клюна и продължаваща право навън пред пилето. Ако пилето бъде хипнотизирано по този начин, то остава неподвижно в продължение на около 15 секунди до 30 минути, като продължава да гледа линията. Една от теориите е, че трансът се причинява от страх, който вероятно е защитен механизъм, целящ да симулира смърт, макар и доста несполучливо.

Първото известно писмено споменаване на този метод е от 1646 г. в Mirabile Experimentum de Imaginatione Gallinae на Атанасий Кирхер в Рим.

Методи

Друга техника за хипноза е да държите пилето с лицето нагоре, с гръб към земята, и да прокарате пръст надолу от пилешките бузки до точно над вентилационната му тръба. Краката на пилето са открити, което улеснява прилагането на лекарства за борба с акари и др. Пляскането с ръце или лекото побутване на пилето ще го събуди.

Можете да хипнотизирате пиле, като имитирате начина, по който то спи - с глава под крилото. При този метод дръжте птицата здраво, като поставите главата ѝ под крилото, след това леко я разклатете напред-назад и я поставете много внимателно на земята. То трябва да остане в същото положение за около 30 секунди. В книгата си "Хипноза: нейната същност и терапевтични приложения" Х. Б. Гибсън казва, че рекордният период, в който пилето е останало в хипноза, е 3 часа и 47 минути.

Тиквене на пъстърва

Лъскането на пъстърва е изкуството да се разтрива коремът на пъстървата с пръсти. Ако това се прави правилно, след около минута пъстървата изпада в състояние на транс, след което лесно може да бъде хвърлена на най-близкия сух участък.

Тоничната неподвижност като научен инструмент

Обосновката на теста за тонична неподвижност е, че експериментаторът симулира хищник, като по този начин предизвиква реакция срещу хищника - "симулиране на смърт". Предположението е, че жертвеното животно се "преструва" на мъртво, за да може да избяга, когато/ако хищникът отслаби концентрацията си. Птиците, които симулират смърт, често се възползват от възможностите за бягство; тоничната неподвижност при пъдпъдъците намалява вероятността птиците да бъдат нападнати от котки.

За да се предизвика тонична неподвижност, животното се задържа внимателно настрани или по гръб за определен период от време, напр. 15 секунди. Това се прави или върху твърда, равна повърхност, или понякога в специално изградена "V"-образна или "U"-образна люлка за задържане. При гризачите реакцията понякога се предизвиква чрез допълнително притискане или прикрепване на скоба към кожата на тила. Учените записват поведението, като например броя на индукциите (15-секундни периоди на задържане), необходими на животното, за да остане неподвижно, латентността на първите големи движения (често циклични движения на краката), латентността на първите движения на главата или очите и продължителността на неподвижността, наричана понякога "време за изправяне".

Тоничната неподвижност се използва, за да се покаже, че кокошките в клетките са по-страшни от тези в кошарите. Кокошките на най-горното ниво на многоетажните клетки за батерии са по-страшни от тези на долните нива. Кокошките, пренасяни на ръка, са по-страшни от кокошките, пренасяни на механичен конвейер. Кокошките, транспортирани за по-дълго време, са по-страшни от тези, транспортирани за по-кратко време.

Тоничната неподвижност като научен инструмент е използвана и при мишки, джербили, морски свинчета, плъхове, зайци, прасета и маймуни.