Тонична неподвижност (танатоза): защитен механизъм при животни и хора
Тонична неподвижност (танатоза) — научно и достъпно за защитния механник при животни и хора: природа, функции, примери и връзката с травмата.
Тоничната неподвижност (понякога наричана и танатоза или „игра на мъртвец“) е естествено, инстинктивно състояние на парализа, при което животните — а в определени случаи и хората — временно губят двигателната активност и реактивността на външни дразнители. Това състояние е малоизвестно и все още не напълно изследвано, но се разглежда като защитен или адаптивен отговор в стресови или опасни ситуации.
Как протича и как изглежда
- По време на тоничната неподвижност животното обикновено изглежда „замразено“: мускулният тонус е намален или фиксиран в определена позиция, рефлексите и реакциите на болка могат да бъдат отслабени, а дишането и сърдечната честота често се променят.
- Състоянието обикновено е временно и обратимо — животното може внезапно да „оживее“ и да побегне, когато стимулите намалеят или когато възприеме, че опасността е отминала.
- Тоничната неподвижност е различна от дълготрайни неврологични или психични състояния — тя е краткотрайна, предизвикана и поведенчески адаптивна.
Възможни функции и механизъм
Функцията на тоничната неподвижност не е напълно ясна. Най-често предлаганите хипотези са:
- Отблъскване или заблуждение на хищника — някои хищници не атакуват труп или „мъртво“ тяло, което дава шанс на плячката да избегне убиване или да се слее със средата.
- Разсейване на нападателя — внезапната неподвижност може да прекъсне интереса на хищника и да позволи по-късно бягство.
- Репродуктивна функция — при някои видове (например при отделни наблюдения на акулите) тоничната неподвижност може да бъде свързана с чифтосването или с механизми за задържане по време на контакт.
Физиологично това състояние вероятно включва промени в автономната нервна система (симпатикови и парасимпатикови реакции), прекъсване на нормалните моторни рефлекси и промени в невротрансмитерите. При животните това може да бъде предизвикано и чрез сетивни стимули на конкретни зони от тялото — например чрез поглаждане на определени части от черупката на омар.
Примери при животните
Тоничната неподвижност е документирана при много групи животни:
- Птици — някои птици могат да „замръзнат“, когато бъдат захванати или когато вниманието им бъде фокусирано (напр. наличието на въдица или пръчка около главата на кокошка).
- Млекопитаещи — гризачи и други малки бозайници често проявяват „игра на мъртвец“ като начин да избегнат хищник.
- Влечуги, насекоми, ракообразни — при някои видове могат да се наблюдават специфични стимули, които предизвикват неподвижност (например пипане на чувствителни зони).
Тонична неподвижност и хората
Има научни описания и хипотези, че поведенческият отговор, подобен на тонична неподвижност, може да се появи и при хора, изложени на интензивна заплаха или травма — например при случаи на сексуално насилие (изнасилване) или други форми на екстремна опасност. Този „замръзващ“ отговор е част от по-широкия набор от реакции на заплаха, включващ „бягай, бий се, замрът/замръзни“. Важно е да се отбележи, че това е неволеви физиологичен отговор, а не сигнал за съгласие или пасивно сътрудничество.
Терминологично, понякога хора бъркат тоничната неподвижност с Кататонията, но те са различни явления: Кататонията представлява по-продължително, сложно и често психично състояние, свързано с психични заболявания и изисква медицинска оценка и лечение.
Изследване и етика
- В животинските изследвания тоничната неподвижност понякога се използва като тест за страх или стрес (например „tonic immobility test“ при птици и др.). Тези тестове дават информация за нивата на страх, но поставят етични въпроси за благосъстоянието на животните и за правилната интерпретация на резултатите.
- При хората разбирането на този отговор е важно за предоставяне на адекватна подкрепа на жертвите на насилие: разбиране, че „замръзването“ е нормален, неволен отговор и че липсата на активна съпротива не означава липса на насилие.
Практически бележки
- Тоничната неподвижност е краткотрайна и често отшумява сама. Ако имате контакти с диви или домашни животни, знайте, че „замръзването“ е типичен страхов отговор и не бива да се тълкува като „послушание“.
- При подпомагане на хора след травма е важно да се избягва обвиняване и да се предостави психологическа подкрепа, като се има предвид, че отговорът „замръзване“ е автохтонен и неволен.
В заключение, тоничната неподвижност е интересен и многопластов феномен с вероятно адаптивна роля при животните и с релевантност за разбирането на човешките реакции при екстремен стрес. Нужни са още изследвания, за да се изяснят точните неврофизиологични механизми и дългосрочните последици върху поведението и благосъстоянието.
Змия, обърната с главата надолу, играеща мъртва
Акули
Някои акули могат да бъдат приведени в тонично състояние. Акулата остава в това състояние на парализа средно петнадесет минути, преди да се възстанови. Учените са използвали този феномен, за да изучават поведението на акулите. Изследвани са ефектите на химически препарати за отблъскване на акули, за да се провери ефективността и да се определят размерите на дозите, концентрациите и времето за събуждане.
Някои акули изпадат в тонична неподвижност, когато са обърнати с главата надолу. При тигровите акули с дължина 3-4 метра (10-15 фута) тоничната неподвижност може да бъде постигната чрез леко поставяне на ръце отстрани на муцуната на животното, приблизително в зоната около очите. Учените смятат, че тоничната неподвижност при акулите може да е свързана с чифтосването, тъй като женските акули изглеждат по-отзивчиви от мъжките. По време на тоничната неподвижност гръбната перка (перки) се изправя, а дишането и мускулните контракции стават по-стабилни и спокойни.
Големите бели акули не реагират толкова добре, колкото други видове, когато се прави опит за тонично обездвижване. В интересен случай, наблюдаван от очевидец край бреговете на Калифорния, женска косатка е видяна да държи акула с главата надолу, за да предизвика тонична неподвижност. Тя държи акулата неподвижна в продължение на петнадесет минути, в резултат на което тя се задушава до смърт. Това е първият регистриран случай на очевидец на хищническо нападение над голяма бяла акула в дивата природа от вид, различен от човека. Друг случай на умишлено предизвикване на тонична неподвижност на риби от косатките е наблюдаван при скатове в Нова Зеландия. В този случай косатките се обръщат с главата надолу, преди да нападнат, хващат скатовете в устата си, след което бързо се изправят, като на свой ред обръщат скатовете, предизвиквайки тонична неподвижност, превръщайки рибата в безпомощна и лесна храна.
Пилешки хипнотизъм
Пилето може да бъде "хипнотизирано" или поставено в транс, като се държи главата му долу на земята и с пръчка или пръст се начертае линия по земята, започваща от клюна и продължаваща право навън пред пилето. Ако пилето бъде хипнотизирано по този начин, то остава неподвижно в продължение на около 15 секунди до 30 минути, като продължава да гледа линията. Една от теориите е, че трансът се причинява от страх, който вероятно е защитен механизъм, целящ да симулира смърт, макар и доста несполучливо.
Първото известно писмено споменаване на този метод е от 1646 г. в Mirabile Experimentum de Imaginatione Gallinae на Атанасий Кирхер в Рим.
Методи
Друга техника за хипноза е да държите пилето с лицето нагоре, с гръб към земята, и да прокарате пръст надолу от пилешките бузки до точно над вентилационната му тръба. Краката на пилето са открити, което улеснява прилагането на лекарства за борба с акари и др. Пляскането с ръце или лекото побутване на пилето ще го събуди.
Можете да хипнотизирате пиле, като имитирате начина, по който то спи - с глава под крилото. При този метод дръжте птицата здраво, като поставите главата ѝ под крилото, след това леко я разклатете напред-назад и я поставете много внимателно на земята. То трябва да остане в същото положение за около 30 секунди. В книгата си "Хипноза: нейната същност и терапевтични приложения" Х. Б. Гибсън казва, че рекордният период, в който пилето е останало в хипноза, е 3 часа и 47 минути.
Тиквене на пъстърва
Лъскането на пъстърва е изкуството да се разтрива коремът на пъстървата с пръсти. Ако това се прави правилно, след около минута пъстървата изпада в състояние на транс, след което лесно може да бъде хвърлена на най-близкия сух участък.
Тоничната неподвижност като научен инструмент
Обосновката на теста за тонична неподвижност е, че експериментаторът симулира хищник, като по този начин предизвиква реакция срещу хищника - "симулиране на смърт". Предположението е, че жертвеното животно се "преструва" на мъртво, за да може да избяга, когато/ако хищникът отслаби концентрацията си. Птиците, които симулират смърт, често се възползват от възможностите за бягство; тоничната неподвижност при пъдпъдъците намалява вероятността птиците да бъдат нападнати от котки.
За да се предизвика тонична неподвижност, животното се задържа внимателно настрани или по гръб за определен период от време, напр. 15 секунди. Това се прави или върху твърда, равна повърхност, или понякога в специално изградена "V"-образна или "U"-образна люлка за задържане. При гризачите реакцията понякога се предизвиква чрез допълнително притискане или прикрепване на скоба към кожата на тила. Учените записват поведението, като например броя на индукциите (15-секундни периоди на задържане), необходими на животното, за да остане неподвижно, латентността на първите големи движения (често циклични движения на краката), латентността на първите движения на главата или очите и продължителността на неподвижността, наричана понякога "време за изправяне".
Тоничната неподвижност се използва, за да се покаже, че кокошките в клетките са по-страшни от тези в кошарите. Кокошките на най-горното ниво на многоетажните клетки за батерии са по-страшни от тези на долните нива. Кокошките, пренасяни на ръка, са по-страшни от кокошките, пренасяни на механичен конвейер. Кокошките, транспортирани за по-дълго време, са по-страшни от тези, транспортирани за по-кратко време.
Тоничната неподвижност като научен инструмент е използвана и при мишки, джербили, морски свинчета, плъхове, зайци, прасета и маймуни.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява тоничната неподвижност?
О: Тоничната неподвижност е естествено състояние на парализа, в което изпадат животните, често наричано хипноза на животните.
В: Каква е функцията на тоничната неподвижност?
О: Функцията на тоничната неподвижност не е сигурна, но може да е свързана с чифтосването при някои животни като акулите и бозайниците. Възможно е да е и начин за избягване или отблъскване на хищници (играта на мъртвец се нарича танатоза). Тоничната неподвижност играе роля за оцеляването, ако помага на преследваното животно да се слее с околната среда.
Въпрос: Как може да се предизвика тонична неподвижност при животните?
О: Тоничната неподвижност може да бъде предизвикана, без да се причинява видим стрес на животното. Например с поглаждане на определена част от черупката на омар или с насочване на вниманието на кокошка към въдица на земята.
В: Какво представлява танатозата?
О: Танатозата е състояние на мъртвец, което животните приемат, за да избегнат или отблъснат хищниците.
В: Тоничната неподвижност само при животните ли е?
О: Не, твърди се, че тоничната неподвижност се среща и при хора, които са подложени на силна травма, например изнасилване или сексуално насилие.
В: Какво представлява кататонията?
О: Кататонията е сериозно психиатрично състояние, което често включва състояние на неподвижност.
В: Може ли тоничната неподвижност да причини стрес на животните?
О: Тоничната неподвижност може да бъде предизвикана, без да причинява видим стрес на животното.
обискирам