Хипноза

Хипнотерапия

Хипнотерапията се прилага, когато хипнотизаторът използва хипноза, за да помогне на субекта да се излекува емоционално или да излекува болно съзнание. Хипнотерапията е хипноза, използвана за терапия.

Хипнозата може да се извърши и от едно лице, което действа самостоятелно. Тогава той действа едновременно като хипнотизатор и субект. Това се нарича "автохипноза" или понякога "автосугестия". В някои случаи това е просто форма на използване на транса.

История

Древни общества

Почти всяко предмодерно общество е имало практики, които донякъде са приличали на хипнотизъм. Често специален човек в обществото (знахар, шаман, свещеник...) е провеждал церемония. При церемонията можело да се използват заклинания (магии), песнопения, повтаряща се музика, вещества, променящи съзнанието, тъмнина, огън и други условия. Целта е човек или група да изпадне в променено състояние на съзнанието, подобно на транс. Дори в грамотни общества като Древна Гърция е имало явления, наподобяващи хипноза. Делфийският оракул е бил в някакъв вид транс, когато е изричал прочутите си предсказания. Никога няма да се разбере дали това е било самохипноза, или просто въздействието на вулканичния газ.

Западните общества

Изглежда, че има много идеи за това как е започнала хипнозата. Историческите сведения в съвременна Европа започват с работата на Франц Месмер, макар че той не е измислил думата "хипноза". Месмер и неговите последователи са практикували това, което първоначално е наречено "животински магнетизъм", а по-късно - хипнотизъм. Описанията на работата му не оставят съмнение, че той е открил за себе си това, което днес наричаме "хипнотизъм".

Думите "хипноза" и "хипнотизъм" произлизат от термина "неврохипнотизъм" (нервен сън), въведен от шотландския хирург Джеймс Брейд около 1841 г. Брейд основава практиката си на тази, разработена от него, но се различава в теорията си за начина на действие на процедурата.

Основните открития в областта на хипнозата идват през 1842 г., когато Брейд започва да проучва повече за ефектите ѝ. Той не смята, че "хипнозата" е причината за нея, и в крайна сметка смята, че трансовете са само "нервен сън". През 1843 г. той пише книга за това със заглавие "Неврипнология". В тази книга Брейд описва хипнозата като състояние на физическа релаксация, придружено и предизвикано от умствена концентрация ("абстракция").

Метод

Хипнозата се използва за лечение на страхове, пристрастявания, емоционални проблеми, контрол на болката, стрес и т.н.

Хипнотизаторът трябва да направи две неща, за да направи хипноза. Първо, той трябва да въведе субекта в транс. Второ, той трябва да преведе субекта през процеса на транса (за терапия или какъвто и да е друг ефект). Често той превключва между тях, като първо се уверява, че субектът е в подходящо състояние на ума, а след това го води през процеса. Тези стъпки се повтарят в един цикъл през цялото време.

В транс субектът не взема решения относно истинността на внушенията на хипнотизатора: Ако е постигнат транс - а това не винаги е така - субектът ще приеме за вярно всичко, което казва хипнотизаторът, освен ако то не противоречи на най-дълбоките му убеждения. Това е същността на хипнозата: да се постави субектът в транс, за да приеме внушенията.

Сценичните хипнотизатори постигат наистина невероятни ефекти с добри субекти: те могат да ги накарат да забравят имената си, да повярват, че са някой друг, да ги накарат да виждат хора, които не са там, да ги накарат да забравят букви или цифри и т.н. Това се случва, защото субектът активно следва внушенията на хипнотизатора, защото се доверява на хипнотизатора и вярва, че това е безопасно. Ако доверието бъде нарушено или субектът повярва, че това не е безопасно, той може да излезе от транса.

Хипнозата не е истинска сила, която е в ръцете на хипнотизатора. Вместо това силата е в съзнанието на субекта. Хипнотизаторът просто знае как да преведе субекта през транса.