Джеймс Брейд
Джеймс Брейд (1795 - 1860) е шотландски хирург и хипнотизатор. През 1841 г. Брейд вижда демонстрация на хипноза от Шарл Лафонтен и започва да изследва и проучва темата за себе си. Той твърди, че състоянието на транс, в което човек изпада, наречено от него хипноза, е състояние на ума. Според него то не се причинява от пренасянето на "хипнотична течност" или "животински магнетизъм". Той вярваше, че хипнотичното състояние може да се предизвика, ако човек се взира в малък ярък предмет. Когато човек е в хипнотично състояние, може да му се дават внушения, които той не помни, когато е напълно буден. Той също така забелязал промени в пулса и кръвообращението, които според него можели да излекуват някои болести. Той започнал да използва хипнозата и внушенията като начин за лечение на някои от пациентите си.
Брейд написва книга и няколко статии за своите изследвания и идеи:
- "Неврипнология, или обосновка на нервния сън" (1843).
- Властта на ума над тялото (1846).
- Магия, магьосничество, животински магнетизъм, хипнотизъм и електробиология (1852).
- Хипнотична терапия, илюстрирана със случаи (1853).
По-късно идеите му са развити от група лекари в Париж, наречени "брайдисти". Работата им, ръководена от невролога Ж. М. Шарко, прави научно приемливо изучаването на хипнотизма.
Роден е в Портмоак, Шотландия. Умира от заболяване в Чорлтън на Медлок, Манчестър.
Джеймс Брейд
