Стрепсирини (Strepsirrhini) — определение, видове и ключови характеристики

Стрепсирини (Strepsirrhini) — определение, видове и ключови характеристики: лемури, лориси, влажни носове, нощно зрение и еволюционен произход.

Кладът Strepsirrhini е един от двата подразреда на приматите със 114 вида. Стрепсирините се характеризират с влажна носна повърхност (ринариум), въпреки че гръцкото име буквално означава „извит/огънат нос“. Мадагаскар е дом на едни от най-известните им представители — всички местни примати там (освен хората) са стрепсирини — но групата има и представители в Африка и Югоизточна Азия. Очите им често имат отразяващ слой (tapetum lucidum), който подобрява нощното виждане, а орбитите им обикновено са подсилени с костен пръстен около очната ябълка. Стрепсириновите примати сами синтезират витамин С, докато хаплориновите примати (включително хората) трябва да го набавят чрез храната.

Ключови характеристики

• Ринариум (влажен нос) – подобрява обонянието и играе роля в социалната комуникация.
• Зъбен „гребен“ (toothcomb) – при много видове предните долни зъби са оформени като гребен, който се използва за поддържане и почистване на козината.
• Груминг-нокът (grooming claw) – обикновено на втория пръст на задните крайници; служи за почистване на козината.
• Но̀щни адаптации – наличието на tapetum lucidum и големи очи при повечето нощни видове.
• Остеологични белези – ретинален отражателен слой и костен пръстен около орбитата (postorbital ring), вместо пълно посторбитално затваряне, каквото имат хаплорините.
• Метаболизъм на витамин С – способност за ендогенна синтеза на аскорбинова киселина.

Разпространение и основни групи

Подразредът включва известните лемури от Мадагаскар и лорисите (включително галагоси/„bushbabies“) от Африка и Азия. Лемурите са преминали силна адаптивна радиация на Мадагаскар, развивайки голямо разнообразие от размери, начин на живот и диета — от дървесни листоядни до фруктиеж или насекомоядни видове. Лорисите и галагосите са по-малки, често нощни, с добре развито обоняние и различни тактики за придвижване и лов.

Поведение, екология и жизнен цикъл

• Сензорика и комуникация: Голям дял от социалното поведение и маркирането се базира на обонянието—налични са жлези за маркиране и комплексни мирисови сигнали.
• Диета: Варира значително — растителна храна (листа, плодове, цветове), нектар, смоли и насекоми; някои видове са специализирани (напр. някои лемури и нектароядни форми).
• Социална структура: От самотни или малки семейни групи до големи социални групи; при лемурите има и уникални социални системи (напр. матриархат при някои видове).
• Размножаване: Обикновено малък брой потомци (1–2), продължително майчино отглеждане и при някои видове сезонност на размножаването.
• Екологична роля: Ролята им като разпространители на семена и опрашители е важна за поддържане на екосистемите, особено на Мадагаскар.

Еволюция и фосилни данни

Съвременните стрепсирини най-вероятно са произлезли от изчезналата група Adapiforms. Произходът на най-ранните примати, от които са еволюирали както стрепсирините, така и хаплорините (симуни и тарсири), остава частично неясен. Фосилните данни за първоначалната им радиация в Северното полукълбо са относително богати — особено през епохата на еоцена — докато фосилите от тропическите региони, където вероятно са се зародили първите примати, са значително по-редки. Това прави реконструкцията на ранната история трудна, особено в периода на възникване на приматите и други еутерични бозайници.

Затова генетиците и приматолозите прибягват до генетични анализи, за да определят родството между линиите примати и времевата рамка на тяхното разделяне. Използвайки този молекулярен часовник, много изследвания предполагат, че приматите могат да са се появили преди повече от 80–90 милиона години, тоест десетки милиони години преди тяхното отразяване във фосилните записи. ^{стр. 22}

Заплахи и опазване

• Основни заплахи: обезлесяване и загуба на хабитат, бракониерство, инвазивни видове и климатични промени.
• Особено критично е положението на много лемури в Мадагаскар — голям брой видове са класифицирани като застрашени или критично застрашени.
• Мерките за опазване включват защитени територии, възстановяване на местообитания, програми за възпроизводство в плен и сътрудничество с местните общности за устойчиво ползване на ресурсите.

В обобщение, стрепсирините представляват древна и разнообразна група примати с множество анатомични и поведенчески отличителни белези. Тяхното проучване не само разкрива еволюционната история на приматите, но и подчертава важността на спасяването на уникалните екосистеми, в които те живеят.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява кладът Strepsirrhini?

В: Къде се срещат приматите от клана Strepsirrhine?

В: Как стрепсириновите примати виждат по-добре през нощта?

В: По какво се различават стрепсириновите и хаплориновите примати по отношение на производството на витамин С?

В: Кои видове животни съставляват подразред Strepsirrhini?

В: Какво не е известно за произхода на ранните примати?

Въпрос: Кога е настъпила еволюцията на приматите според генетичните анализи?

Търсене по буква