Късоопашатата ласка (Mustela erminea) е дребен бозайник от семейство Mustelidae. В разговорния език понякога се нарича и ермин или късоопашата ласка. По-голяма е от обикновената ласката, а отделните популации могат да имат различна големина и пропорции.

Описание

Тялото на късоопашатата ласка е тънко и гъвкаво, пригодено за влизане в нори и тесни пространства. Общата дължина (включително опашката) варира обикновено между 17 и 33 cm, като опашката е допълнителни 5–12 cm. Теглото е около 60–300 g; мъжките обикновено са по-едри от женските.

Козината е кафеникава до ръждива през летния сезон и при много популации става снежнобяла през зимата — това бялото зимно оцветяване се нарича ерминия. На всички индивиди опашният връх остава тъмен или черен независимо от цвета на тялото, което е характерна отличителна черта.

Разпространение и местообитание

Късоопашатата ласка е широко разпространена в северните части на Европа, Азия и Северна Америка. Обитава гори, полета, ливади, храсталаци и крайречни зони, а също и човешки орани — стърнища и селскостопански терени, където намира изобилие от дребни гризачи. В зависимост от климатичните условия някои популации не сменят изцяло цвета на козината през зимата.

Хранене и поведение

  • Късоопашатата ласка е месоядна и хищна. Основната ѝ плячка са дребни гризачи (полевки, мишки), но ловува и зайчета, птици, птичини яйца, насекоми и понякога влечуги.
  • Тя е бърза, пъргава и находчива — може да влезе в нори, да се катери и да плува. Често съхранява сполучливо уловената храна за по-късно.
  • При убиване на по-едри жертви ласката убива, като захапва шията на жертвата на мястото, където черепът се свързва с тялото, или нанася смъртоносни ухапвания в областта на шията.
  • Обикновено е самотник и има ясни територии; маркира чрез миришещи жлези и отпечатъци. Активна е както през деня, така и през нощта, в зависимост от наличието на плячка.

Размножаване

Размножаването при късоопашатата ласка се характеризира с полярен сезонен ритъм и често с отложена имплантация (диапауза) при някои популации — заплождането може да бъде последвано от период, преди клетките на ембриона да се имплантират. Ражданията обикновено са през пролетта; гнездото се намира в изоставени норки, кухи пънове или гнезда на други животни. Броят на малките варира, но често е между 4 и 12. Младите се отглеждат от майката и достигат самостоятелност след няколко седмици.

Взаимодействие с хората и опазване

Късоопашатата ласка играе важна роля в контрола на популациите на гризачи, което я прави полезна в селското стопанство. Исторически торсът (ерминията) е ценена заради белия си кожух през зимата и е отглеждана за търговия с кожи. Въпреки това повечето популации не са застрашени и видът е с относително устойчива численост в голяма част от ареала си. В отделни региони локални заплахи могат да идват от загуба на местообитания, отравяния и лов.

Интересен факт: не всички екземпляри сменят летната си кафява окраска през зимата — при по-топъл климат или в южните части на ареала много индивиди остават кафяви, но опашният връх обикновено остава тъмен.