Аутизъм и разстройства от аутистичния спектър — дефиниция, симптоми и невроразнообразие

Ранна история

Думата "аутизъм" идва от гръцката дума "autos", която означава "аз". Терминът описва състояния, при които човек е отстранен от социалното взаимодействие - следователно "изолиран аз". Терминът "аутизъм" е използван за първи път от психиатър на име Ойген Блелер през 1911 г., за да опише една група симптоми на шизофренията. Зигмунд Фройд разглежда тази идея и смята, че тя е свързана с нарцисизма.

Откритие

Три десетилетия по-късно изследователите в САЩ започват да използват термина "аутизъм" за обозначаване на деца с емоционални или социални проблеми. Двама изследователи на име Ханс Аспергер и Лео Канър са пионерите в проучването на аутизма през 40-те години на миналия век.

През 1943 г. Лео Канър (лекар от университета "Джонс Хопкинс") провежда изследване на 11 деца. Той установява, че те са имали затруднения, като например да сменят средата, да са чувствителни към определени стимули, да имат проблеми с говора и алергии към храни. По-късно той нарекъл състоянието на децата "ранен детски аутизъм", наричан днес аутизъм.

През 1944 г. Ханс Аспергер изследва отделно група деца и установява много сходни състояния. Децата от групата на Ханс Аспергер не повтаряли думи и нямали проблеми с говора, както децата на Канер. Въпреки това децата са имали проблеми с фината моторика, като например да държат молив. Изследваните от него деца изглеждали по-непохватни от другите деца. Те също така са имали "[...] липса на емпатия, слаба способност за създаване на приятелства, едностранчиви разговори, интензивно поглъщане на специален интерес и тромави движения". Ханс Аспергер описва "по-лека" форма на аутизъм; неговото откритие днес се нарича синдром на Аспергер.

Теория за майката на хладилника

През 1943 г. и 1949 г. Канер описва изследваните от него деца в научни статии. В тези статии той пише, че според него родителите на децата не ги обичат достатъчно. Той пише, че това може да е част от причината децата да имат аутизъм. Например през 1949 г. той пише, че родителите на децата не проявяват никаква топлина или любов към децата си. Смята, че родителите са толкова "студени", че ги сравнява с хладилници:

"[Децата] бяха оставени грижливо в хладилници, които не се размразяваха. Тяхното оттегляне изглежда е акт на отвръщане от подобна ситуация, за да потърсят утеха в самотата".

Тази идея става известна като теорията за майката на хладилника. В продължение на десетилетия родителите бяха обвинявани, че причиняват аутизъм на децата си, тъй като не ги обичат достатъчно. Вече знаем, че това не е вярно.

По-късна история

Шизофренията и аутизмът са свързани в много проучвания на изследователи. Едва от 60-те години на миналия век медицинските специалисти започват да разбират отделно тези две разстройства. От 1980 г. т.нар. ранен детски аутизъм на Канер е включен в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM). Именно поради неясното разграничение между шизофренията и аутизма през 1987 г. DSM излиза с по-точно определение на аутизма. Оттогава ранният детски аутизъм се нарича аутистично разстройство. За първи път DSM въвежда и стандартизирани критерии за диагностициране на аутизма. Четвъртото издание на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства разширява определението за аутизъм и включва по-леки случаи на аутизъм. Но най-вече синдромът на Аспергер беше добавен през 1994 г. С излизането на петото издание на DSM през 2013 г. подтиповете на аутизма са обобщени в общия термин "разстройство от аутистичния спектър" (РСА). Понастоящем лицата се диагностицират в аутистичния спектър с различна степен на интензивност (лека, умерена и тежка).

Взаимодействие

• като бебе може да харесва предмети, а не лица
• не могат да гледат лица за повече от секунда.
• може да предпочита да бъде сам или да не се интересува от приятелства.
• може да не реагира на признаци на любов, например прегръдка.
• трудности при разбирането на чувствата на другите хора.
• смее се или плаче в неподходящо време.

Комуникация

• може да не говори или да не общува много.
• може да говори "роботизирано" (т.е. с малка промяна в тона или височината на гласа).
• затруднения с думи, които се изписват или звучат еднакво, но имат различно значение (омофони и омоними).
• проблеми с разбирането на жестове или изражения на лицето.

Ограничено поведение

• може да извършва едно и също действие многократно (стимулиране).
• могат да имат ограничени интереси (наричани специални интереси).
• трудности при справяне с промени в ежедневието.

Чувствителност

• По-голяма чувствителност
• Избягване на определени храни, защото не харесват текстурата им, или ядене на неща, които не са храна.
• привличане към определени шумове
• добро внимание към детайлите
• добри умения за балансиране (понякога)

През 2021 г. онлайн проучване сред хора на възраст между 16 и 90 години показа, че мъжете с аутизъм са по-склонни да бъдат бисексуални, докато жените с аутизъм са по-склонни да бъдат хомосексуални.

В резултат на различните проучвания се получават различни данни за честотата на разстройствата от аутистичния спектър. Едно проучване посочва десет случая на класически аутизъм, 2,5 случая на синдром на Аспергер и 15 случая на лек аутизъм (PDD-NOS) на 10 000 души - тенденция: увеличаване. В други източници се говори за 60 случая на разстройства от аутистичния спектър на 10 000 души. Броят на случаите на аутизъм обаче не е еднакъв при мъжете и при жените. Тук резултатите от проучванията силно варират. Като цяло изследователите твърдят, че на всяка диагностицирана жена се падат 3-4 мъже. При тежките случаи това съотношение намалява до 1:1. То се увеличава при високофункционалните случаи и при синдрома на Аспергер достига съотношение 8:1. Напоследък се увеличи осведомеността, че това съотношение може да е толкова високо, защото в проучванията просто липсват жени аутисти. Това може да се дължи на факта, че тестовете за аутизъм обикновено се фокусират върху мъжките аутистични черти. Друго възможно обяснение е, че аутистичните жени може би се адаптират по-добре към социалните очаквания и прикриват социалните си проблеми. Проучванията предполагат, че мозъците на аутистичните жени може по-скоро да са като мозъците на невротипичните мъже (неаутисти) на същата възраст. Това може да са причините, поради които не е толкова лесно да се разбере дали една жена е аутистка - и следователно, защо се диагностицират повече мъже, отколкото жени.

През последните години хората използват термините "аутизъм" и "разстройство от аутистичния спектър", сякаш те означават едно и също нещо. Аутизмът е спектърно разстройство. Това означава, че някои хора, които имат аутизъм, са засегнати само в лека степен. Тези хора могат да посещават нормални училища, да работят, да имат партньори и семейства. Някои хора са засегнати по-силно от други. Тези хора може да са в състояние да се грижат за повечето си нужди у дома, като например да се обличат и да си набавят храна, но не могат да имат редовна работа или да пътуват сами. Човек с тежък аутизъм може да има нужда да се грижи за него през целия си живот. Малко хора с аутизъм са изключително надарени или талантливи. За тези хора се казва, че имат синдром на савант. Често те са много добри само в едно конкретно нещо, например в математиката, свиренето на пиано или запомнянето на футболни резултати.

Общата категория на разстройството от аутистичния спектър се нарича Первазивно разстройство на развитието. Наименованието описва медицински състояния с проблеми в развитието в редица области. В повечето случаи, когато говорим за разстройство от аутистичния спектър, имаме предвид най-често срещаните разстройства:

Различните категории, така наречената "Международна класификация на болестите" (МКБ), са определени от Световната здравна организация. Както е показано в таблицата, заболяванията се различават по няколко пункта. Това са възрастта на поява, социалното взаимодействие, общуването и поведението. Едно лице принадлежи към определена категория в зависимост от областите на увреждане. И трите заболявания могат да изглеждат сходни по симптоми, но все пак не са едни и същи. Все пак хората в рамките на една група показват сходни симптоми. Групите могат да се използват за търсене на основната причина за заболяването и за осигуряване на по-добро лечение.

Учените не знаят точно какво причинява аутизма. Възможно е да има много различни причини за различните видове разстройства от аутистичния спектър. Учените знаят за някои неща, които увеличават вероятността човек да има разстройство от аутистичния спектър.

Генетика и наследственост

Разстройствата от аутистичния спектър са силно наследствени разстройства. Това означава, че е много вероятно (над 90 %) детето на аутист също да е от аутистичния спектър. Причината за това са определени гени. Тези гени са свързани с аутизма и се предават от родителите на детето. Още Лео Канер и Ханс Аспергер забелязват, че бащите на деца аутисти често предпочитат да бъдат сами, а не с хора. Поради това Канер и Аспергер подозират, че причината е генетична. За да се изследва тази теория, са проведени проучвания със семейства с деца от аутистичния спектър. Те установили, че понякога родителите на децата (както бащите, така и майките) също проявяват социални трудности, срамежливост и проблеми с разбирането на контекстуална информация, когато говорят с някого. Някои проучвания установяват това само в 10 от 100 семейства, а други - в цели 45 от всеки 100 семейства.

Освен проучванията, проведени върху деца, чиито родители са били аутисти, наскоро бяха проведени и няколко проучвания върху деца, чиито братя и сестри или близнаци са проявявали аутистични признаци. Подобно на резултатите от проучванията на родители с аутизъм, при повечето деца, чиито братя и сестри/близнаци са аутисти, бяха установени аутистични признаци. Според едно скорошно проучване около петдесет процента от бебетата с братя и сестри с аутизъм са показали някакво поведение, различно от очакваното, на около една четвърт от тях им е отнело повече време да достигнат основните етапи в кърмаческа възраст, а около 17 % от всички по-късно са диагностицирани с аутизъм (разстройство от аутистичния спектър).

Освен това проучванията на близнаци показват, че е много по-вероятно и двамата еднояйчни близнаци да са от аутистичния спектър, отколкото двамата нееднояйчни близнаци да са от аутистичния спектър. Еднояйчните близнаци имат почти еднаква ДНК. Следователно е много вероятно и двамата да са аутисти или и двамата да не са аутисти. Неидентичните близнаци споделят само половината от гените си, което прави по-малко вероятно и двамата да имат това разстройство. Учените са доказали, че рискът от повторение (вероятността едно дете да е от аутистичния спектър, ако има сестра или брат, които също са аутисти) е от 20 до 80 пъти по-висок от вероятността за наличие на разстройството при средното население.

Въпреки това не е само един ген, който увеличава риска от разстройства от аутистичния спектър. Няколко гена са свързани с това разстройство. Всички открити свързани гени могат сумарно да обяснят само един или два от всеки десет случая на аутизъм. Нито един от гените, за които е установено, че играят роля при аутизма, не може да обясни повече от един на всеки 100 случая.

Генетичните влияния включват:

• мутации,
• генетични синдроми (напр. синдром на чупливата Х),
• de novo (новопоявили се в семейството), както и унаследени вариации в броя на копията (CNV) - CNV е дублиране или делеция на ген - и
• единични нуклеотидни варианти (SNV) - SNV е промяна в един нуклеотид, която се среща с много ниска честота.

Засегнатите гени оказват влияние върху:

• взаимодействието между мозъчните клетки и функционирането на синапсите,
• растеж на невроните и миграция на невроните (придвижването на невроните от мястото на раждане до крайното им местоположение в мозъка) и
• инхибиторна и възбуждаща невротрансмисия.

Невронни корелати

Изследователите не са открили нито един невронен корелат на разстройствата от аутистичния спектър, т.е. нито едно аномално функциониране на мозъка не е единствената причина за аутизма. Въпреки това учените са открили някои разлики между мозъците на хората с аутизъм и типичния човешки мозък. Тези разлики се крият в анатомията на мозъка, активността в определени мозъчни области, както и във връзките между мозъчните области. Общата тенденция е, че аутистите използват същите мозъчни области като другите хора, но проявяват различна активност. В някои области активността е по-слаба, а в други е по-силна. Това обаче може да е вярно само за мъжете аутисти. През последните години изследванията показват, че мозъците на жените аутисти може да са като мозъците на нормалните мъже.

Някои изследователи групират трудностите на аутистите в три основни области, за да проучат тяхната невронна основа.

Теория на ума

Изследователите твърдят, че изграждането на Теория на ума е един от основните проблеми за хората с аутизъм. Това затруднява взаимодействието им с другите. Проблемите в социалното взаимодействие вероятно се влошават от ниските предпочитания към социални стимули, като например лица. Тази тенденция е установена при изследвания, проследяващи движенията на очите на човека, и при ЕЕГ изследвания. ЕЕГ изследванията показват по-ниска от нормалната активност във фузиформената зона на лицето (FFA) - мозъчна област, която обикновено е активна, когато се виждат лица. Резултатите от други проучвания обаче не могат да покажат това.

Освен това учените измерват мозъчната активност на хора от аутистичния спектър с fMRI, докато те мислят за собствените си емоции. Те открили активност в същите области на мозъка, както при хората без аутизъм. Разликата била, че някои региони, които са важни за мисленето за себе си и за емоциите (особено предната инсула), били по-малко активни при аутистите. Други области на мозъка са били много по-активни. Тези констатации могат да обяснят трудностите, които хората с аутизъм изпитват, когато се опитват да разберат сложни изражения на лицето и емоции (като срам, ревност).

Изпълнителна функция

Хората от аутистичния спектър показват по-ниска способност за изпълнителна функция. Изпълнителната функция означава физически, емоционален и когнитивен самоконтрол. Тя включва планиране на действията, фокусиране, преместване на вниманието и гъвкавост на поведението и мисленето. Способността на хората с аутизъм може да се подобри, но тя ще остане по-ниска от тази на хората без аутизъм по отношение на изпълнителната функция.

Проблемите с изпълнителната функция вероятно се дължат на големи мрежи в мозъка. Нарушенията в сивото и бялото вещество оказват отрицателно влияние върху начина, по който различните области на мозъка работят заедно (функционална интеграция). По-малкият корпус калозум води до отклонения в работната памет (активен процес на запазване на паметта, докато тя е необходима) и планирането на действията.

Централна съгласуваност

Централната кохерентност е способността да се изграждат цялости от части. Тя е слаба при хората с аутизъм. Това означава, че хората с аутизъм се фокусират повече върху детайлите. Те не могат да изграждат цялости от тях. Неспособността да се обръща внимание на цялостите води до трудности с възприятието и езика. Ето защо хората с аутизъм обикновено се нуждаят от повече време, за да се справят с информацията, идваща от заобикалящата ги среда. Вследствие на това те обикновено се нуждаят и от повече време за реагиране. Въпреки това, резултатите при различните хора от аутистичния спектър са различни. Освен това терминът "централна кохерентност" може да включва много взаимодействащи си аспекти. Това затруднява намирането на причината за него в мозъка. Все още не са известни невронни корелати за централната кохерентност.

Фамилни рискови фактори

Рискът от разстройства от аутистичния спектър може да се увеличи, ако майката използва талидомид, валпроева киселина или пие твърде много алкохол по време на бременността. Рискът от аутизъм се увеличава и с възрастта на бащата и майката по време на бременността.

Учените знаят, че родителите не причиняват аутизма на децата си с това, че не са достатъчно любящи.

Ваксини

Учените знаят със сигурност, че ваксините не причиняват аутизъм. Ваксините дори не увеличават вероятността човек да има аутизъм - дори ако той вече е с висок риск от аутизъм, преди да получи ваксините си.

През 1997 г. А. Уейкфийлд и други откриват признаци на аутизъм един месец след поставянето на ваксината срещу морбили, паротит и рубеола (MMR). Те публикуват статия, в която твърдят, че аутизмът е причинен от ваксината MMR. Изследването обаче има няколко недостатъка:

1. те не са изключили деца, за които е известна генетична причина,
2. те не са оценили способностите на децата преди поставянето на ваксината,
3. невропсихологичните и ендоскопските оценки не бяха слепи,
4. те не са имали контролни субекти.

Освен това никой правдоподобен биологичен механизъм не би могъл да обясни как ваксината MMR води до аутизъм. Оттогава насам са проведени много проучвания на случаи и контроли, за да се изследва връзката между ваксините и аутизма. Това означава, че те сравняват група, която е била ваксинирана, с група, която не е била ваксинирана, но освен това е идентична. Те не са установили, че ваксините MMR са причина за аутизма. Не са открили и повишен риск от аутизъм поради ваксинирането.

Родителите се притесняват също, че тиомерсалът (американски тимерозал; вещество, което прави ваксините и другите лекарства годни за употреба за по-дълго време) може да причини аутизъм, тъй като съдържа живак. Не е известно да има вреда от количеството етилживак във ваксините. Въпреки това ваксините за кърмачета, съдържащи живак, бяха изтеглени от пазара. Независимо от това тиомерсалът като причина за аутизъм също не е биологично обоснован. Отравянето с живак предизвиква явно различни симптоми от тези на аутизма. Въпреки това изследователите са правили проучвания по тази тема. Те не са открили връзка между тиомерсала и аутизма.

Накрая беше предложена трета теория. Тя гласеше, че многото ваксини по едно и също време биха отслабили имунната система на бебетата. Аутизмът обаче не е разстройство, свързано с имунната система. Освен това единичните, а също и многото ваксини не отслабват имунната система.

Диагностицирането на аутизма може да бъде трудно, тъй като не съществува медицински тест, като например кръвен тест. Вместо това оценката се прави от екип от лекари и други здравни специалисти, които имат опит в областта на аутизма и познават лицето, което се опитва да бъде диагностицирано.

Диагностика при деца

Надеждна диагноза може да се постави за първи път на двегодишна възраст. На 18 и 24-месечна възраст децата трябва да се преглеждат. Ако се забележи нещо нередно, се прави допълнителна оценка. При нея екип от специалисти ще разговаря с настойниците на детето за поведението му и ще види какво е то в различна среда. Това може да включва и поведенчески или физически оценки, както и тестове за интелигентност или тестове за развитие. Добрата, подробна анамнеза на детето често е много полезна за поставяне на диагноза.

Диагностика при възрастни

Аутизмът може да бъде диагностициран както при възрастни, така и при деца. Това може да бъде трудно, тъй като аутизмът има симптоми, които могат да бъдат част и от други разстройства, като например ОКР, които може да са се появили в зряла възраст. Експертът обикновено ще попита възрастния за притесненията, предизвикателствата в живота (например в социален или поведенчески план), както и за стандартизираните тестове в тези области. Често се иска и история на развитието.

Диагностичен и статистически наръчник (DSM-5)

През 2013 г. Американската психиатрична асоциация публикува петото издание на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-V). За да бъде диагностициран аутизъм, човек трябва да отговаря на два стандартизирани критерия. Важно е, че лицата трябва да проявяват симптоми от ранна детска възраст, дори ако тези симптоми са разпознати по-късно. Тези симптоми трябва да ограничават ежедневното функциониране. Освен това тези симптоми не могат да бъдат обяснени с интелектуално затруднение или забавяне в развитието.

Разстройството от аутистичния спектър се характеризира с трудности в социалното взаимодействие, вербалната и невербалната комуникация и повтарящото се поведение.

Съпътстващи състояния

Разстройството от аутистичния спектър включва широк спектър от симптоми, умения и степени на увреждане. Някои хора с аутизъм имат и обучителни затруднения, проблеми с психичното здраве или други състояния. Това означава, че аутизмът може да се прояви едновременно и с други състояния и симптоми на следните разстройства:

• Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност
• Обсесивно-компулсивно разстройство
• Неспособност за учене
• Интелектуално увреждане
• Тревожно разстройство

В DSM-V диагнозата аутизъм изключва поставянето на официална диагноза на други психиатрични разстройства. Поради това други психични състояния могат да не бъдат диагностицирани при аутист, тъй като е невъзможно да се постави съпътстваща клинична диагноза.

Тъй като аутизмът е спектър, всеки човек с аутизъм е различен. Различните лечения помагат на различните хора. Съществуват няколко различни категории лечение. Основните от тях са медикаменти, различни терапии и диети. Лечението се подбира в зависимост от това от какво се нуждае човекът с аутизъм.

Лекарства

Все още не е ясно какво причинява аутизма. Възможно е да има няколко причини. В момента е възможно само да се намалят симптомите на аутизма. Пълно възстановяване от аутизма не е възможно. Ако терапиите не могат да намалят симптомите на аутизма, допълнително се използват медикаменти. Често се използват няколко лекарства едновременно за лечение на различни симптоми на аутизма.

Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI)

Серотонинът е химически пратеник, който пренася сигнали между клетките и е много важен за нормалното функциониране, например при сетивното възприятие, паметта, ученето и съня, които са нарушени при аутистите.

Изследователите все още не са открили връзка между аутизма и серотонина, въпреки че успешно лекуват аутизма със SSRI, които спират усвояването на серотонин от клетките, което означава, че повече се използва за сигнали.

Те могат да се използват за лечение на повтарящо се поведение, агресия, хиперактивно поведение и изблици на гняв. SSRI могат да имат много странични ефекти. Обикновено лекарствата се понасят по-добре от възрастни, отколкото от деца. Примери за SSRI са кломипрамин, флувоксамин, сертралин, венлафаксин, тразодон и миртазапин.

Антипсихотични лекарства

Допаминът е химически пратеник в мозъка. Той спомага за извършването на движения, освобождаването на хормони и укрепването на когнитивните способности. Изследователите са установили, че увеличаването на количеството допамин в мозъка ще влоши симптомите на аутизма. Веществата, които помагат за намаляване на симптомите на аутизма, са антипсихотичните лекарства. Съществуват два вида антипсихотични лекарства. Единият от видовете са типичните антипсихотици. Те блокират местата, където допаминът би се свързал с клетката. От друга страна, атипичните антипсихотични лекарства блокират местата, където допаминът или серотонинът се свързват с клетката. Антипсихотичните лекарства са най-успешното лечение на възбудимостта при аутизма. То може да помогне и за намаляване на агресията, самонараняването, хиперактивността и повтаряемостта, въпреки че може да има много странични ефекти. Първоначално антипсихотичните лекарства са се използвали за лечение на психични разстройства като депресия, биполярно разстройство или шизофрения. Примери за антипсихотични лекарства са халоперидол, клозапин, рисперидон и палиперидон.

Психостимуланти

В началото психостимулантите са се използвали само при пациенти със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Изследователите установиха, че те могат да помогнат и на пациенти с аутизъм. Лекарствата могат да намалят хиперактивността и невниманието при хората с аутизъм. Лекарствата могат да имат много странични ефекти. Примери за това са метилфенидат, клонидин и гуанфацин.

Диета

Хората с аутизъм често имат проблеми с храносмилателните си органи, като стомаха или червата. Тези проблеми могат да бъдат възпаления, болки в корема, газове, диария или свръхрастеж на бактерии. Причините могат да бъдат недохранване, непоносимост към храни или алергии. Специфичните хранителни продукти, причиняващи тези проблеми, се изключват от диетата. В много случаи се изключват продукти, съдържащи глутен или казеин - основният протеин, който се среща в млечните продукти. В много случаи допълнително се осигуряват витамини, минерали, както и незаменими мастни киселини. Голям проблем е, че много аутисти не могат да кажат, че имат болка. Поради това много проблеми, свързани с храносмилателните органи, остават неоткрити.

Възможно бъдещо лечение

CRISPR

CRISPR редактиране на гени.

Трансплантация на невронни стволови клетки

На теория трансплантацията на невронни стволови клетки от донор може да намали симптомите на аутизма.

Терапии

Ерготерапия

Терапията може да се използва за намаляване на стреса, причинен от сензорното претоварване. Създават се индивидуални планове за терапия. Терапевтът се опитва да помогне на аутиста в много различни аспекти.

Една част от това е сензорната интеграция. Терапевтът ще помогне на пациента да осмисли различните сетивни въздействия. Например може да помоли детето пациент да играе с пръстови бои или да събира предмети от торбичка със сух боб.

Друга част е обучението в ежедневни дейности. Терапевтът може да помогне на пациента да свикне с неща като обличане, хранене, хигиена, пазаруване и управление на финансите. Те могат да се извършват стъпка по стъпка, ако дейността включва няколко стъпки, например готвене.

Игротерапията също е полезна, особено за децата. Тя може да бъде полезна за опознаване на определени емоции, които могат да бъдат трудни за хората с аутизъм. Тя може да се използва и за усвояване на социални конвенции, като например подаване на ръка вместо прегръдка при среща с непознат.

Терапия с животни

Често животните се използват в помощ на хора с аутизъм. Най-често се използват кучета или коне. Хората с диагноза аутизъм могат да се грижат за тези животни, да ги галят, а в случая с конете - дори да ги яздят. Проучванията показват, че взаимодействието между аутистичния човек и животните може да увеличи комуникацията, да намали стреса, страха, агресията и да намали тежестта на симптомите на аутизма.

Музикотерапия

Музикотерапията се състои от две части: Едната е частта за активно слушане. При нея терапевтът сам създава музика или пуска музика от запис. В другата част аутистът може сам да създава музика, като свири на инструмент или пее. Музикотерапията ще подобри различни аспекти на общуването.

Арт терапия

Тук се използват различни материали и техники за рисуване на картини. Целта на арттерапията е да направи аутиста по-гъвкав и спокоен, да подобри комуникативните му умения, самооценката му и уменията му за учене. Ефектът от терапията може да бъде дълготраен и да се пренесе в училищна, работна или домашна среда.

Тренировъчна терапия

Това са просто малки тренировки за лявото и дясното полукълбо в зависимост от това дали детето ви има слабост на лявото или на дясното мозъчно полукълбо. Пълзенето с мечки помага за развиване на осъзнаването на тялото, подобряване на координацията и моторното планиране и изграждане на сила в торса и горната част на тялото. Хвърлянето на тежки предмети като медицински топки може да увеличи силата на ядрото и баланса и да помогне за подобряване на координацията. То може да има и терапевтични ползи и да стимулира мозъчните центрове, отговорни за краткосрочната памет. В проучване, публикувано в Research in Autism Spectrum Disorders, авторите установяват, че движенията, подобни на тези, които извършват хората с аутизъм, могат да помогнат за осигуряване на необходимата обратна връзка с тялото. Това може да намали повтарящото се поведение, като например пляскане с ръце или пляскане. Кръговете с ръце са чудесно упражнение за горната част на тялото, което помага за увеличаване на гъвкавостта и силата на раменете и гърба и може да се прави навсякъде без оборудване.

• Невербално обучително разстройство (често срещано при хора с разстройства от аутистичния спектър)
• Синдром на Аспергер (форма на разстройство от аутистичния спектър)
• Теория за отпечатания мозък
• Монотропизъм