Аспергер: дефиниция, симптоми и подкрепа при деца и възрастни
Аспергер: ясни обяснения на симптоми, диагноза и практична подкрепа за деца и възрастни — терапии, стратегии и ресурси за по-добро общуване и ежедневие.
Синдромът на Аспергер (често наричан просто Аспергер) е невроразвийно състояние, което попада в рамките на разстройство от аутистичния спектър. То влияе върху начина, по който човек общува, разбира невербалните сигнали и се държи в социални ситуации. Много хора със синдром на Аспергер имат нормално или над средното интелектуално ниво и не показват значителна забавяне в езиковото развитие, но могат да изпитват затруднения при социалното взаимодействие, гъвкавото мислене и адаптацията към промени. Терминът „невротипичен (или НТ)“ се използва в аутистичната общност за обозначаване на хората, които не са част от аутистичния спектър. Синдромът на Аспергер се разглежда като разстройство на развитието и обикновено не се класифицира като психично заболяване. С подходяща подкрепа и умения повечето възрастни със синдром на Аспергер могат да се научат да създават приятелства, да работят продуктивно и да имат удовлетворяващ живот.
Чести симптоми
- Затруднения в социалното общуване: трудности да разчетат мимики, тон на гласа и други невербални сигнали; трудно установяване и поддържане на приятелства.
- Ограничени или повтарящи се интереси и поведение: силен фокус върху тесни теми или хобита.
- Проблеми с емпатията и „теория на ума“ — затруднения да разбират какво чувстват или мислят другите (емоциите).
- Сензорна свръхчувствителност или обратното — търсене на усещания (шум, светлина, допир).
- Специфичен стил на говорене: монотонност, необичайна интонация или буквално тълкуване на изрази.
- Двигателна неловкост или координационни затруднения.
- Трудности при адаптиране към промени и нужда от рутина.
Причини и диагноза
Няма един-единствен установен причинител. Предполага се взаимодействие между генетични фактори и влияния от средата по време на развитие. Диагнозата обикновено се поставя от мултидисциплинарен екип (педиатър за развитие, клиничен психолог, психиатър или невролог), който оценява поведенчески и развойни особености. От 2013 г. (DSM‑5) терминът „Аспергер“ официално е включен в диагностичната категория „аутистичен спектър“, но много хора и специалисти продължават да използват наименованието „синдром на Аспергер“.
Подкрепа и терапия
Няма „лек“ за синдрома на Аспергер, но има многобройни интервенции и мерки, които подпомагат адаптацията и качеството на живота. При необходимост могат да се използват и медикаменти за контрол на съпътстващи симптоми, а не за премахване на самия спектър — например при силна тревожност, депресия, импулсивност или агресия (медикаментозно лечение за ограничаване на различните симптоми като агресията). Всички медикаменти трябва да се предписват и проследяват от лекар.
- Психологическа подкрепа: обучение по социални умения, психотерапия (включително когнитивно-поведенческа терапия) за справяне с тревожност и депресия.
- Трудотерапия и сензорна интеграция: за справяне със сензорни и моторни трудности.
- Логопедична терапия: при затруднения в езиковото общуване и речевите навици.
- Образователни и работни подкрепи: индивидуални образователни планове, адаптиране на учебна среда, обучение за трудова подготовка и подкрепа при намиране и задържане на работа.
- Групи за подкрепа и семейна работа: подкрепа за родители и партньори, обучение как да се обясняват социални ситуации и емоции чрез практики като разиграване и моделиране на реакции (терапевтите често разиграват емоции, за да помогнат на човека да ги разпознае).
Съвети за родители, учители и близки
- Започнете ранна интервенция, когато е възможно.
- Давайте ясни и конкретни инструкции; използвайте визуални подсещания и рутинни графици.
- Работете върху социални умения чрез практически упражнения и моделиране на поведението.
- Уважавайте и насърчавайте силните страни и специалните интереси — те често могат да станат ресурс в учебен или професионален план.
- Поддържайте открит диалог с учители, терапевти и лекари за адаптиране на подкрепата според нуждите.
Ключови точки: Синдромът на Аспергер е част от аутистичния спектър, представлява продължително невроразвийно състояние с предимно социални и поведенчески особености. С правилна подкрепа хората със синдром на Аспергер често живеят пълноценен и продуктивен живот. Медикаментите могат да помогнат за някои съпътстващи проблеми, но не заместват образователните и терапевтичните интервенции.
Хората със синдрома на Аспергер често проявяват ограничени интереси, като например това момче, което се интересува от подреждане на консервни кутии.
Причини и управление
Синдромът на Аспергер може да бъде наблюдаван и диагностициран в ранна детска възраст. Никой не знае какво точно го причинява, но се смята, че причината е генетична. Частта от мозъка, която контролира "социалното поведение" на човека (разбирането и общуването с други хора), може да расте или да функционира по различен начин при човек със синдрома на Аспергер. Друга част от мозъка, която може да се различава, е тази, която контролира някои движения на тялото, например равновесието. Човек с това състояние може да ходи или да се държи тромаво и да има проблеми при извършването на действия с тялото, например при спорт. Те могат също така да извършват физически действия, които се повтарят, като например люлеене, пляскане с ръце или почукване с крака. Изглежда, че това състояние се среща в семействата. Родителите, които имат синдрома на Аспергер, често имат деца, които имат този или друг вид аутизъм.
Синдромът на Аспергер не може да бъде открит чрез изследване на кръвта или оглеждане на тялото на човека. Лекарят трябва да разговаря с човека и с други хора, които го познават добре, да наблюдава как се движи и държи и да научи за миналото му. Понякога лекарят по погрешка смята, че вместо това лицето има шизофрения, обсесивно-компулсивно разстройство, СДВХ или умствена изостаналост. Синдромът на Турет с "тикове" (повтарящи се, неконтролируеми действия като потрепване, мигане и кашляне) понякога се придружава от синдрома на Аспергер. Много хора със синдрома на Аспергер имат и ADHD и/или ОКР. Изчислено е, че повече от половината от хората със синдрома носят и някакъв друг вид синдром, разстройство, увреждане, болест или заболяване. В Наръчника на MSD се казва, че "сериозни доказателства подкрепят генетичния компонент".
Хората със синдрома на Аспергер имат нормална до висока интелигентност. Като деца те може да се нуждаят от специална помощ вкъщи и в училище, за да се научат на социално поведение. Синдромът не може да се подобри чрез прием на лекарства. На хората с това състояние понякога се дават лекарства, които им помагат да се справят с депресията, която често се среща при хората със синдрома.
Хората със синдрома на Аспергер трудно се вписват в обкръжението на другите хора. Тази социална неловкост се нарича "активен, но странен". Възрастните, които го имат, обикновено усвояват достатъчно "умения за справяне", за да се държат по начин, който изглежда нормален, но често с някои различия. Повечето хора със синдрома могат да общуват ясно с приятелите и семейството си. Възможно е да изпитват по-големи трудности при общуването с нови хора. Хората, които са носители на синдрома, понякога могат да изглеждат груби или незаинтересовани по време на разговор, без да искат да направят нещо лошо. Те могат също така да се стресират или да се притесняват, когато нещата не вървят по техния начин.
Характеристики
Характеристиките на синдрома на Аспергер включват:
- Водене на дълги, едностранчиви разговори, без да забелязвате дали слушателят ви слуша или се опитва да смени темата.
- Необичайна невербална комуникация, като липса на контакт с очите, малко изражения на лицето или неудобни пози и жестове на тялото.
- Проявява интензивна мания по един или два специфични, тесни предмета, като бейзболна статистика, разписание на влаковете, време или змии.
- Изглежда, че не разбирате, не съчувствате и не се съобразявате с чувствата на другите.
- Трудно "четете" другите хора или разбирате хумора
- Говорене с монотонен, твърд или необичайно бърз глас.
- Може да предпочита да е сам
- Затъва в собствената си глава
- Има странни мисли и предразсъдъци за външния свят.
- Изпитва проблеми при запознанства с нови хора
- Не се радва на незабавни промени
- Чувства се некомфортно сред хора, обикновено непознати
- Има усет към детайлите и забелязва малките неща
- Следват своите навици, рутинни действия и традиции, например винаги купуват един и същи вид храна и напитки или слушат една и съща песен отново и отново.
Синдромът на Аспергер се забелязва, когато човек се държи различно в социални ситуации. Социалните им увреждания могат да имат различни нива. Не всички, които имат синдрома на Аспергер, имат едно и също ниво. Тази характеристика не е единствената. Някой, който не харесва хората като цяло, не е задължително да има Аспергерс. Други характеристики, които могат да бъдат идентифицирани, са, че хората с Аспергер мразят всякакви промени в рутината си. Те също така не обичат да имат контакт с очи. През повечето време се опитват да го избягват. Ще гледат встрани. Обикновено хората, които се занимават със синдрома на Аспергер, имат по-малко изражение на лицето от всички останали. Съществуват много характерни особености. Ако някой има само някои от тези характеристики, вероятно няма проблем с него. Обикновено хората със синдрома имат склонност да си напяват или да произнасят различни звуци, които са чули в заобикалящата ги среда, например глас на репортер, човек по радиото, текстове от песни, думи, неща, които са прочели, или това, което обикновено казват хората около тях. Те могат многократно да споменават тези думи или фрази отново и отново.
История
През 40-те години на миналия век един лекар на име Ханс Аспергер изследва няколко деца, които се различават от повечето познати му деца, но си приличат едно с друго. Нарекъл ги "малките професори", защото ги сметнал за интересни и написал книга за тях. Д-р Аспергер смятал, че неговите "малки професори" имат различен вид личност.
През 80-те години на миналия век д-р Лорна Уинг измисля името "синдром на Аспергер" за хората с високофункционален аутизъм след проучване на работата на Ханс Аспергер.
През 1994 г. синдромът на Аспергер е добавен към Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-IV).
През 2013 г. синдромът на Аспергер е изваден от DSM.
Аспергер е едно от многото отделни аутистични разстройства по МКБ, което все още може да се диагностицира с помощта на МКБ, но може да се намери в DSM като разстройство от аутистичния спектър или аутистично разстройство; и често се нарича разстройство от аутистичния спектър за по-голяма яснота. Доставчиците, които използват DSM, могат да документират и да се позоват на вашето аутистично разстройство по ICD, да ви предоставят допълнителното аутистично разстройство по DSM и или да предоставят комбинация от двата етикета (напр. разстройство от аутистичния спектър "Аспергер" 299.00 (F84.0), със специфично разстройство на обучението, леко).
Статистика
Синдромът на Аспергер се среща много по-често при мъжете, отколкото при жените. Според статистиката на всяка една жена се падат трима мъже.
Широко се обсъжда колко често срещан е синдромът, тъй като има данни, които показват много различни цифри. Но вероятно тя е между 1 на всеки 250 и 1 на всеки 10 000. Преглед на епидемиологични проучвания на деца от 2003 г. установява, че честотата на аутизма варира от 0,03 до 4,84 на 1000 души, като съотношението между аутизма и синдрома на Аспергер е от 1,5:1 до 16:1.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява синдромът на Аспергер?
О: Синдромът на Аспергер е вид разстройство от аутистичния спектър, което засяга начина, по който човек разбира, говори и се държи с другите хора.
В: Как синдромът на Аспергер влияе на способността на човека да взаимодейства с другите?
О: Човек със синдрома на Аспергер може да не се вписва добре в общуването с другите хора и да не може да се държи като всички останали в различни социални ситуации.
В: Какво е невротипичен (НТ)?
О: Невротипичен (НТ) е термин, който е въведен в общността на аутистите като етикет за онези други хора, които не са от аутистичния спектър.
В: Синдромът на Аспергер счита ли се за психично заболяване?
О: Смята се, че синдромът на Аспергер се проявява като разстройство на развитието и не се счита за психично заболяване.
Въпрос: Могат ли повечето възрастни със синдрома на Аспергер да се научат да създават приятелства, да вършат полезна работа и да живеят успешно?
О: Да, повечето възрастни със синдрома на Аспергер могат да се научат да създават приятелства, да вършат полезна работа и да водят успешен живот.
В: Какво е решението, което хората със синдрома на Аспергер могат да опитат, за да намалят симптоми като агресията?
О: Едно от решенията може да бъде прием на медикаменти за ограничаване на различни симптоми като агресията.
В: Кой е един метод, който терапевтите използват, за да помогнат на хората със синдрома на Аспергер да разберат емоциите?
О: Терапевтите извършват много дейности, като например разиграват емоция и оставят хората със синдрома на Аспергер да отгатнат каква е тя, за да им помогнат да разберат емоциите.
обискирам