Синдром на Аспергер

Причини и управление

Синдромът на Аспергер може да бъде наблюдаван и диагностициран в ранна детска възраст. Никой не знае какво точно го причинява, но се смята, че причината е генетична. Частта от мозъка, която контролира "социалното поведение" на човека (разбирането и общуването с други хора), може да расте или да функционира по различен начин при човек със синдрома на Аспергер. Друга част от мозъка, която може да се различава, е тази, която контролира някои движения на тялото, например равновесието. Човек с това състояние може да ходи или да се държи тромаво и да има проблеми при извършването на действия с тялото, например при спорт. Те могат също така да извършват физически действия, които се повтарят, като например люлеене, пляскане с ръце или почукване с крака. Изглежда, че това състояние се среща в семействата. Родителите, които имат синдрома на Аспергер, често имат деца, които имат този или друг вид аутизъм.

Синдромът на Аспергер не може да бъде открит чрез изследване на кръвта или оглеждане на тялото на човека. Лекарят трябва да разговаря с човека и с други хора, които го познават добре, да наблюдава как се движи и държи и да научи за миналото му. Понякога лекарят по погрешка смята, че вместо това лицето има шизофрения, обсесивно-компулсивно разстройство, СДВХ или умствена изостаналост. Синдромът на Турет с "тикове" (повтарящи се, неконтролируеми действия като потрепване, мигане и кашляне) понякога се придружава от синдрома на Аспергер. Много хора със синдрома на Аспергер имат и ADHD и/или ОКР. Изчислено е, че повече от половината от хората със синдрома носят и някакъв друг вид синдром, разстройство, увреждане, болест или заболяване. В Наръчника на MSD се казва, че "сериозни доказателства подкрепят генетичния компонент".

Хората със синдрома на Аспергер имат нормална до висока интелигентност. Като деца те може да се нуждаят от специална помощ вкъщи и в училище, за да се научат на социално поведение. Синдромът не може да се подобри чрез прием на лекарства. На хората с това състояние понякога се дават лекарства, които им помагат да се справят с депресията, която често се среща при хората със синдрома.

Хората със синдрома на Аспергер трудно се вписват в обкръжението на другите хора. Тази социална неловкост се нарича "активен, но странен". Възрастните, които го имат, обикновено усвояват достатъчно "умения за справяне", за да се държат по начин, който изглежда нормален, но често с някои различия. Повечето хора със синдрома могат да общуват ясно с приятелите и семейството си. Възможно е да изпитват по-големи трудности при общуването с нови хора. Хората, които са носители на синдрома, понякога могат да изглеждат груби или незаинтересовани по време на разговор, без да искат да направят нещо лошо. Те могат също така да се стресират или да се притесняват, когато нещата не вървят по техния начин.

Характеристики

Характеристиките на синдрома на Аспергер включват:

• Водене на дълги, едностранчиви разговори, без да забелязвате дали слушателят ви слуша или се опитва да смени темата.
• Необичайна невербална комуникация, като липса на контакт с очите, малко изражения на лицето или неудобни пози и жестове на тялото.
• Проявява интензивна мания по един или два специфични, тесни предмета, като бейзболна статистика, разписание на влаковете, време или змии.
• Изглежда, че не разбирате, не съчувствате и не се съобразявате с чувствата на другите.
• Трудно "четете" другите хора или разбирате хумора
• Говорене с монотонен, твърд или необичайно бърз глас.
• Може да предпочита да е сам
• Затъва в собствената си глава
• Има странни мисли и предразсъдъци за външния свят.
• Изпитва проблеми при запознанства с нови хора
• Не се радва на незабавни промени
• Чувства се некомфортно сред хора, обикновено непознати
• Има усет към детайлите и забелязва малките неща
• Следват своите навици, рутинни действия и традиции, например винаги купуват един и същи вид храна и напитки или слушат една и съща песен отново и отново.

Синдромът на Аспергер се забелязва, когато човек се държи различно в социални ситуации. Социалните им увреждания могат да имат различни нива. Не всички, които имат синдрома на Аспергер, имат едно и също ниво. Тази характеристика не е единствената. Някой, който не харесва хората като цяло, не е задължително да има Аспергерс. Други характеристики, които могат да бъдат идентифицирани, са, че хората с Аспергер мразят всякакви промени в рутината си. Те също така не обичат да имат контакт с очи. През повечето време се опитват да го избягват. Ще гледат встрани. Обикновено хората, които се занимават със синдрома на Аспергер, имат по-малко изражение на лицето от всички останали. Съществуват много характерни особености. Ако някой има само някои от тези характеристики, вероятно няма проблем с него. Обикновено хората със синдрома имат склонност да си напяват или да произнасят различни звуци, които са чули в заобикалящата ги среда, например глас на репортер, човек по радиото, текстове от песни, думи, неща, които са прочели, или това, което обикновено казват хората около тях. Те могат многократно да споменават тези думи или фрази отново и отново.

История

През 40-те години на миналия век един лекар на име Ханс Аспергер изследва няколко деца, които се различават от повечето познати му деца, но си приличат едно с друго. Нарекъл ги "малките професори", защото ги сметнал за интересни и написал книга за тях. Д-р Аспергер смятал, че неговите "малки професори" имат различен вид личност.

През 80-те години на миналия век д-р Лорна Уинг измисля името "синдром на Аспергер" за хората с високофункционален аутизъм след проучване на работата на Ханс Аспергер.

През 1994 г. синдромът на Аспергер е добавен към Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-IV).

През 2013 г. синдромът на Аспергер е изваден от DSM.

Аспергер е едно от многото отделни аутистични разстройства по МКБ, което все още може да се диагностицира с помощта на МКБ, но може да се намери в DSM като разстройство от аутистичния спектър или аутистично разстройство; и често се нарича разстройство от аутистичния спектър за по-голяма яснота. Доставчиците, които използват DSM, могат да документират и да се позоват на вашето аутистично разстройство по ICD, да ви предоставят допълнителното аутистично разстройство по DSM и или да предоставят комбинация от двата етикета (напр. разстройство от аутистичния спектър "Аспергер" 299.00 (F84.0), със специфично разстройство на обучението, леко).

Статистика

Синдромът на Аспергер се среща много по-често при мъжете, отколкото при жените. Според статистиката на всяка една жена се падат трима мъже.

Широко се обсъжда колко често срещан е синдромът, тъй като има данни, които показват много различни цифри. Но вероятно тя е между 1 на всеки 250 и 1 на всеки 10 000. Преглед на епидемиологични проучвания на деца от 2003 г. установява, че честотата на аутизма варира от 0,03 до 4,84 на 1000 души, като съотношението между аутизма и синдрома на Аспергер е от 1,5:1 до 16:1.