Первазивни разстройства на развитието (PDD): дефиниция и видове

Первазивни разстройства на развитието (PDD): симптоми и видове (аутизъм, PDD‑NOS, Аспергер, Рет, ДРД) и съвети за ранна диагностика и подкрепа на детето.

Первазивните разстройства на развитието (ПРР) са група разстройства, които засягат развитието на социалното общуване, езика и поведението при децата. Тези състояния обикновено се проявяват в ранна детска възраст и могат да доведат до забавяне или необичайно развитие на умения като говорене, разбиране на другите и адаптивно поведение. Нивото на увреждане е различно при отделните деца — от леки затруднения до сериозни и трайни ограничения на ежедневното функциониране.

Петте разстройства са:

• Первазивно разстройство, неуточнено по друг начин (PDD-NOS).
• Аутизъм
• Синдром на Аспергер
• Синдром на Рет
• Дезинтегративно разстройство в детството (ДРД)

Първите три от тези разстройства се наричат още разстройства от аутистичния спектър. Последните две не са често срещани.

Какви са типичните признаци и симптоми

Симптомите могат да варират, но най-често срещаните прояви включват:

• Затруднения в социалното общуване — ограничен зрителен контакт, трудности в разчитането на социални сигнали, затруднения при установяване и поддържане на взаимоотношения.
• Закъснения или промени в езиковото развитие — липса на първични думи в ранна възраст, забавено говорно развитие или обратно — натрапчиво повтарящи се речеви модели.
• Ограничени, повтарящи се модели на поведение — стереотипни движения, ритуали или силна привързаност към рутината и предмети.
• Промени в реакцията към сетивни дразнители — свръхчувствителност или понижена чувствителност към звук, светлина, допир или мирис.
• Регресия — при някои (например при Синдром на Рет или ДРД) се наблюдава загуба на вече придобити умения, като говор или моторика.

Кога се появяват признаците

Родителите често забелязват първи признаци още в бебешка възраст, а повечето характеристики са налице преди детето да навърши три години. Някои форми, като синдром на Рет и дезинтегративното разстройство в детството, могат да включват нормално ранно развитие, последвано от регресия.

Диагноза и оценка

Диагнозата на ПРР изисква мултидисциплинарна оценка — обикновено педиатър, детски психиатър или психолог, логопед и специалист по ранното развитие. Процесът включва:

• скрининг в детската консултация (напр. въпросници за развитие);
• подробна клинична оценка на поведението, комуникацията и социалните умения;
• изследване на езиковото и интелектуално развитие;
• медицински изследвания при необходимост (неврологичен преглед, генетично тестуване, изследване за епилепсия и други съпътстващи състояния).

Забележка: В международните диагностични системи (DSM-5) терминът "первазивни разстройства на развитието" е заменен главно от категорията "аутистично разстройство/аутистичен спектър", но историческата класификация все още се използва в някои контексти и документи.

Причини

Точните причини не са напълно изяснени. Смята се, че влияят комбинация от генетични и невробиологични фактори, а при някои специфични форми (напр. синдром на Рет) има установена генетична основа (мутация в гена MECP2). Няма доказателства, че ваксините причиняват ПРР.

Лечение и подкрепа

Въпреки че няма „лек“ за ПРР като цяло, ранната и целенасочена интервенция може значително да подобри уменията и качеството на живот. Основни подходи:

• Поведенчески и образователни интервенции — структурирани програми като ABA (поведенческа терапия), ESDM и други методи за развитие на социални и комуникативни умения.
• Логопедична терапия — за развитие на говор и комуникация, включително алтернативни и допълващи форми на комуникация при необходимост.
• Трудотерапия/ерготерапия — за подобряване на фината моторика и справяне със сензорни проблеми.
• Медикаментозно лечение — може да се използва за контрол на съпътстващи симптоми (напр. раздразнителност, тревожност, епилепсия), но не лекува основното разстройство.
• Образователна подкрепа — адаптирани програми в училище и помощ от специални педагози.

Прогноза и как да помогнете като родител

Прогнозата е индивидуална. Някои деца правят големи напредъци с подходяща подкрепа; други остават зависими от помощ през живота си. Ранната диагностика и интервенция подобряват шансовете за по-добро развитие.

Полезни стъпки за семейството:

• потърсете оценка при първи притеснения;
• усъвършенствайте ежедневни рутини и комуникация в дома;
• участво в терапевтични програми и групи за подкрепа;
• сътрудничете с училището и специалистите за индивидуален образователен план.

Кога да потърсите помощ

Консултирайте се с педиатър или специалист, ако забележите: липса на зрителен контакт, не реагиране на свое име, липса на първи думи до 15–18 месеца, загуба на вече придобити умения или сериозни поведенчески промени. Ранната реакция е ключова.

Ако искате повече информация или конкретни препоръки за оценка и терапия, обсъдете с вашия здравен специалист или специалист по детско развитие. За допълнителна информация вижте и посочените по-горе връзки.

Търсене по буква