Джулиан Сорел Хъксли — английски еволюционен биолог и първи директор на ЮНЕСКО

Ранна работа

Особен интерес за него представлява поведението на птиците, особено ухажването на водоплаващите птици. Наблюденията му върху етологията на големия гребенест дъждосвирец, публикувани през 1914 г., са знакови за полевите изследвания на птиците. Изобретените от него ярки етикети за ритуалите (като "танц на пингвините", "състезание на плезиозаврите" и др.) правят идеите запомнящи се и интересни за широкия читател.

Еволюция

Хъксли е най-важният биолог след Аугуст Вайсман, който настоява за естествения подбор като основен фактор в еволюцията. Отличен комуникатор, той е виден популяризатор на биологичната наука сред обществеността. В началото на ХХ век той е един от малцинството биолози, които вярват, че естественият подбор е основната движеща сила на еволюцията и че еволюцията протича с малки стъпки, а не със скокове. Сега тези мнения са стандартни. Въпреки че времето му като академик е съвсем кратко, през 20-те години на ХХ век той преподава и насърчава редица еволюционни биолози в Оксфордския университет.

Съвременният еволюционен синтез

Хъксли е ключова фигура в съвременния еволюционен синтез. Той обяснява как откритията на Грегор Мендел в областта на генетиката се вписват в теорията на Чарлз Дарвин за еволюцията чрез естествен подбор. Хъксли

Първият "пробен опит" на Хъксли е разглеждането на еволюцията в "Науката за живота" (1929-30 г.), а през 1936 г. той публикува дълъг и значим доклад за Британската асоциация. През 1938 г. излизат три пространни рецензии по основни теми на еволюцията.

Сега е време Хъксли да се заеме подробно с темата за еволюцията в това, което се превръща в най-значимото произведение в живота му. Книгата му "Еволюцията: съвременният синтез" е написана, докато той е секретар на Зоологическото дружество, и в нея е използвана забележителната му колекция от препечатки, обхващаща първата половина на века. Тя е публикувана през 1942 г. Рецензиите за книгата в научните списания са почти възторжени; American Naturalist я нарича "Изключителният еволюционен трактат на десетилетието, а може би и на века. Подходът е напълно научен, а владеенето на основната информация - удивително".

Основните съмишленици на Хъксли в съвременния еволюционен синтез обикновено са Ернст Майр, Теодосий Добжански, Джордж Гейлорд Симпсън, Бернхард Ренш, Ледярд Стебинс и популационните генетици Дж.Б.С. Халдейн, Роналд Фишър и Сюъл Райт.
Въпреки това по време на публикуването на книгата на Хъксли някои от тях все още не са дали своя отличителен принос. Е.Б. Форд и неговите сътрудници в областта на екологичната генетика са били поне толкова важни.

Еволюционен напредък

Винаги е вярвал, че в по-широк план еволюцията води до напредък в организацията. "Прогрес без цел" беше една от любимите му фрази.

В последната глава на книгата си "Еволюцията - съвременният синтез" той определя еволюционния прогрес като "повишаване на горното ниво на биологична ефективност, което се определя като повишен контрол и независимост от околната среда. "Естественият подбор плюс времето води до биологично усъвършенстване... Усъвършенстването на биологичния механизъм... крайниците и зъбите на пасящите коне... увеличаването на мозъчната сила... Очите на драконовата муха, които могат да виждат наоколо във всички посоки, са подобрение в сравнение с микроскопичните очни точки на ранните форми на живот". "[В] целия диапазон на еволюционното време виждаме общ напредък - подобрение на всички основни свойства на живота, включително на общата му организация. [Но] подобрението не е универсално. По-ниските форми успяват да оцелеят заедно с по-висшите".

Евгеника

Хъксли е виден член на Британското дружество по евгеника и е заместник-председател (1937-1944 г.) и председател (1959-1962 г.). Хъксли е един от многото интелектуалци по онова време, които вярват, че най-ниската класа в обществото е генетично непълноценна. Той се застъпва за "практическото елиминиране на няколкото най-низши и най-дегенеративни типа". В своите трудове той използва този аргумент няколко пъти: никой не се съмнява в мъдростта на управлението на зародишната плазма на селскостопанските запаси, така че защо да не приложим същата концепция към човешките запаси.

В следвоенните години, след като осъзнава, че идеите на евгениката са опетнени от нацистите, Хъксли (1957 г.) създава термина "трансхуманизъм", за да опише възгледа, че човек трябва да се усъвършенства чрез наука и технологии, вероятно включително евгеника, но също така, което е важно, чрез подобряване на социалната среда.

ЮНЕСКО и раса

В отговор на възхода на европейския фашизъм през 30-те години Хъксли е помолен да напише "Ние, европейците" заедно с още трима учени. Хъксли предлага думата "раса" да бъде заменена с "етническа група". След Втората световна война той участва в изготвянето на изявлението на ЮНЕСКО "Расовият въпрос", в което се твърди, че:

"Следователно от биологична гледна точка расата може да се определи като една от групите популации, съставляващи вида Homo sapiens"... "Сега какво трябва да каже ученият за групите на човечеството, които могат да бъдат разпознати в момента? Човешките раси могат да бъдат и са били класифицирани по различен начин от различните антрополози, но в момента повечето антрополози са съгласни да класифицират по-голямата част от съвременното човечество в три основни подразделения, както следва Монголоидното разделение; негроидното разделение; кавказкото разделение."... "Католиците, протестантите, мюсюлманите и евреите не са раси..."