Сър Роналд Ейлмър Фишър — пионер на съвременната статистика и генетика

През 1919 г. Фишър започва работа в експерименталната станция Ротамстед в Харпенден, Хертфордшир, Англия. Тук той започва мащабно проучване на обширните колекции от данни, записвани в продължение на много години. Резултатът е поредица от доклади под общото заглавие "Изследвания на вариациите на културите".

Това поставя началото на период на голяма производителност. През следващите седем години той въвежда принципите на планирането на експерименти и разработва своите изследвания на дисперсионния анализ. Той изучава статистиката на малките извадки. Може би още по-важно е, че започва да прилага систематичен подход към анализа на реални данни като трамплин за разработването на нови статистически методи.

Той започва да обръща особено внимание на труда, свързан с необходимите изчисления, и разработва практически методи. През 1925 г. е публикувана първата му книга: Статистически методи за научни работници. През следващите години тя претърпява много издания и преводи и се превръща в стандартен справочник за учените в много дисциплини. През 1935 г. тя е последвана от "Планиране на експерименти", която също се превръща в стандарт.

Работата му върху теорията на популационната генетика го превръща в една от трите големи фигури в тази област, заедно със Сюъл Райт и Дж.Б.С. Халдейн. Той е един от основоположниците на неодарвинисткия съвременен еволюционен синтез. Освен че поставя началото на съвременната количествена генетика със своята статия от 1918 г., той е първият, който използва дифузионни уравнения, за да се опита да изчисли разпределението на генните честоти сред популациите.

Той е пионер в оценяването на генетичните връзки и генните честоти чрез методите на максималната вероятност. Статията му от 1950 г. за клиновете на генните честоти е забележителна като първото приложение на компютър в биологията.

Фишър дълго и успешно си сътрудничи с Е.Б. Форд в областта на екологичната генетика. Резултатът от тази работа е признанието, че силата на естествения подбор често е много по-силна, отколкото се е предполагало. Много екогенетични ситуации (например полиморфизмът) не са били селективно неутрални, а напротив - поддържани са от силата на селекцията.

Фишер е първият автор на идеята за предимството на хетерозиготите, за което по-късно е установено, че играе честа роля в генетичния полиморфизъм. Откриването на безспорни случаи на естествен подбор в природата е едно от основните направления в съвременния еволюционен синтез.

Генетичната теория на Фишер и евгениката

Фишър е ревностен пропагандатор на евгениката и от 1933 г. заема катедрата по евгеника в Университетския колеж в Лондон, докато през 1943 г. се премества в Кеймбриджския университет като професор по генетика.

Между 1929 и 1934 г. Дружеството за евгеника също води усилена кампания за закон, който да разрешава стерилизация по евгенични причини. Те смятат, че стерилизацията трябва да бъде напълно доброволна и да бъде право, а не наказание. Те публикуват проект на предложения законопроект и той е внесен в парламента. Въпреки че той беше отхвърлен в съотношение 2:1, това се считаше за напредък и кампанията продължи. Фишър изиграва важна роля в това движение и участва в няколко официални комисии за популяризирането му.

През 1934 г. Фишър се опитва да увеличи правомощията на учените в Обществото по евгеника, но в крайна сметка е възпрепятстван от членове с екологични възгледи и той, заедно с много други учени, подава оставка.

Фишър пише три книги с голямо значение.

Генетичната теория на естествения подбор

Книгата му "Генетичната теория на естествения отбор" е започната през 1928 г. и публикувана през 1930 г., а второто ѝ издание е през 1950 г. Той развива идеите си за сексуалния подбор, мимикрията и еволюцията на доминирането. Показал е, че вероятността дадена мутация да повиши физическата годност на организма намалява пропорционално с големината на мутацията. Доказал е също така, че по-големите популации носят повече вариации и имат по-голям шанс за оцеляване. Той поставя основите на това, което ще стане известно като популационна генетика.

Около една трета от книгата е посветена на прилагането на тези идеи при хората и представя наличните по това време данни. Той представя теория, която обяснява упадъка и падането на цивилизациите с ниската раждаемост на висшите класи. Използвайки данните от преброяването на населението във Великобритания през 1911 г., той показва, че съществува обратна зависимост между раждаемостта и социалната класа. Той смята, че това отчасти се дължи на повишаването на социалния статус на семействата, които не са били способни да създават много деца, но са се издигнали поради финансовото предимство на малкия брой деца.

Затова той предлага да се премахне икономическото предимство на малките семейства, като се въведат субсидии (нарича ги помощи) за семействата с по-голям брой деца, като помощите са пропорционални на доходите на бащата. Самият той имал двама сина и шест дъщери. Според Йейтс и Мейтър "голямото му семейство, отгледано в условията на голяма финансова строгост, е било личен израз на неговите генетични и еволюционни убеждения".

Книгата е рецензирана, наред с други, от физика Чарлз Галтън Дарвин, внук на Чарлз Дарвин. След рецензията си К. Г. Дарвин изпраща на Фишър своя екземпляр от книгата с бележки в полето. Бележките в полето стават повод за кореспонденция, продължила поне три години. Книгата на Фишър оказва голямо влияние и върху У. Д. Хамилтън и развитието на неговите теории за генетичната основа на роднинския подбор.

Статистически методи за изследователи

"Статистически методи за изследователи" (ISBN 0-05-002170-2) е класическа книга по статистика на Фишер от 1925 г. Това е една от най-влиятелните книги за статистически методи през 20-ти век. Според Кониф,

Роналд А. Фишър "се интересуваше от приложението и популяризирането на статистическите методи... неговата ранна книга "Статистически методи за изследователи", публикувана през 1925 г., претърпя много издания и оказа влияние върху практическото използване на статистиката в много области на

проучване.

Проектиране на експерименти

"Дизайнът на експериментите" на Фишер (1935 г.) също е "фундаментален и популяризира статистическата техника и приложение... Математическата обосновка на методите не беше подчертана, а доказателствата често бяха едва очертани или изобщо пропуснати .... [Това] накара Х.Б. Ман да запълни пропуските със строга математическа обработка в своя трактат".