E. Б. Форд

Кариера

Специализирал в областта на генетиката, през 1939 г. той е назначен за преподавател по генетика в Оксфордския университет, а през 1952-1969 г. е директор на Лабораторията по генетика и професор по екологична генетика през 1963-1969 г. Форд е един от първите учени, които са избрани за член на колежа "All Souls" от XVII век насам.

Форд има дългогодишни работни взаимоотношения с Р.А. Фишър. По времето, когато Форд е разработил официалното си определение за генетичен полиморфизъм, Фишър е свикнал с високите стойности на селекцията в природата. Най-силно впечатление му направил фактът, че полиморфизмът крие мощни селективни сили (Форд дал за пример човешките кръвни групи). Подобно на Фишер, той продължава дебата за естествения подбор срещу генетичния дрейф със Sewall Wright, който според Форд набляга твърде много на генетичния дрейф. В резултат на работата на Форд, както и на своята собствена, Добжански променя акцента в третото издание на известния си текст от дрейф към селекция.

Форд прогнозира, че полиморфизмите на човешките кръвни групи могат да се запазят в популацията, като осигуряват известна защита срещу болести. Шест години след това предсказание е установено, че това е така, и освен това хетерозиготното предимство е категорично установено чрез изследване на кръстоски AB x AB. Неговият магнум опус е "Екологична генетика", който се радва на четири издания и има голямо влияние. Той полага голяма част от основите на последващите изследвания в тази област и е поканен като консултант да помогне за създаването на подобни изследователски групи в няколко други страни.

Сред многобройните публикации на Форд може би най-успешна е първата книга от поредицата New Naturalist - "Пеперуди". През 1955 г. Форд написва и "Молци" от същата поредица, като е един от малцината автори на повече от една книга от поредицата.

Екологична генетика

Е.Б. Форд работи дълги години върху генетичния полиморфизъм. Полиморфизмът в природните популации е често срещан; ключовата характеристика е съвместното съществуване на две или повече прекъснати форми на даден вид в някакъв вид равновесие. Докато съотношението на всяка от формите е по-високо от скоростта на мутациите, причината трябва да е селекцията. Още през 1930 г. Фишер е обсъждал ситуация, при която при алели в един локус хетерозиготът е по-жизнеспособен от двата хомозигота. Това е типичен генетичен механизъм за предизвикване на този вид полиморфизъм. Работата включва синтез на теренни изследвания, таксономия и лабораторна генетика.

Callimorpha dominula morpha typica с разперени крила. Полиморфизмът при този вид е изследван от Форд в продължение на много години. Червените с черни задни крила, разкривени в полет, предупреждават за отровния му вкус. Предните крила са криптични, като в покой покриват задните. Тук молецът, който е върху човешка ръка, си почива, но е нащрек, и е приплъзнал предните крила напред, за да покаже предупредителната светкавица.