Кръвна група или кръвна група е медицински термин. Той описва вида на кръвта, която човек има. Това е класификация на кръвта въз основа на наличието или отсъствието на наследствени антигенни вещества върху повърхността на червените кръвни клетки (ЧКК).

Кръвните групи предсказват дали при кръвопреливане ще се появи сериозна реакция. Тази реакция се нарича "хемолитична реакция". Тя може да унищожи червените кръвни клетки и да причини бъбречна недостатъчност. Възможно е да настъпи шок и да се стигне до смърт.

Когато се извършва кръвопреливане или трансплантация на орган, е изключително важно да се знаят кръвните групи на донора (който дава кръв) и на реципиента (който се нуждае от кръв).

Съществуват няколко системи за кръвни групи при човека. От тях най-важни са системата на кръвните групи ABO и системата на кръвните групи Rhesus. При тази система се определя наличието или отсъствието на антиген А, антиген В и антиген RhD.

Система ABO — какво означават групите

Системата ABO разпределя кръвта в четири основни групи в зависимост от наличието на антигени върху повърхността на ЧКК:

  • Група A — наличие на антиген A и в плазмата антитела anti‑B.
  • Група B — наличие на антиген B и в плазмата антитела anti‑A.
  • Група AB — наличие и на антиген A, и на антиген B; плазмата не съдържа anti‑A или anti‑B (по тази причина AB е „универсален реципиент“ за еритроцити при спешни ситуации).
  • Група O — липса и на A, и на B антигени; плазмата съдържа и anti‑A, и anti‑B (O е „универсален донор“ за еритроцити, особено O‑).

Актуалната съвместимост при преливане на еритроцити зависи от тези антигени и от наличието на естествени антитела в реципиента.

Система Rh (Rhesus)

Rh системата най-често се определя чрез антигена RhD. Ако RhD антигенът е наличен, кръвта се означава като Rh положителна (Rh+), ако липсва — като Rh отрицателна (Rh–). Rh‑факторът няма видими симптоми сам по себе си, но е критичен при:

  • кръвопреливания — Rh– пациент, получил Rh+ кръв, може да развие антитела срещу RhD;
  • бременност — Rh– майка, носеща Rh+ плод, може да се сенсибилизира и при следваща бременност рискът е фетална хемолитична болест.

Съвместимост при кръвопреливане (основни правила)

При преливане на еритроцити най-важни са ABO и RhD съвместимостта. По-долу са общите указания (за еритроцитни концентрати):

  • O– — може да дарява на всички кръвни групи (универсален донор за еритроцити).
  • O+ — може да дарява на всички Rh+ реципиенти.
  • A– — A–, A+, AB–, AB+.
  • A+ — A+, AB+.
  • B– — B–, B+, AB–, AB+.
  • B+ — B+, AB+.
  • AB– — AB–, AB+.
  • AB+ — само AB+ (универсален реципиент за еритроцити).

За плазма правилата са обратно на тези за еритроцитите — например плазмата на AB донор може да се дава на всички, защото в нея няма anti‑A или anti‑B антитела (AB плазма е „универсален донор“), докато O плазмата съдържа и anti‑A, и anti‑B и може да причини реакции при непознати реципиенти.

Защо кръвната група и Rh са важни

  • Предотвратяване на хемолитични реакции при трансфузии — при несъвместимост антитела в реципиента могат да причинят аглутинация и разрушаване на донорските ЧКК.
  • Риск при бременност — Rh‑несъвместимост между майка и плод може да доведе до имунен отговор и тежка анемия при плода или новороденото. Профилактиката с анти‑D имуноглобулин (Rho(D) имуноглобулин) намалява този риск.
  • Трансплантации и редки антитела — освен ABO и Rh, други системи (например Kell, Duffy, Kidd) също могат да предизвикат реакции и се вземат предвид при многократни трансфузии или при специални нужди.

Тестове за определяне на кръвна група

  • Direct (forward) typing — тестване на червените кръвни клетки с реагенти против A, B и D (за Rh).
  • Reverse typing — проверка на плазмата за наличието на анти‑A и/или анти‑B антитела, което потвърждава резултата от forward typing.
  • Крос‑матч (crossmatch) — смесване на донорска кръв с плазма от реципиента в лабораторни условия за окончателна проверка на съвместимостта преди преливане.
  • Коумбс тест (Coombs) — използва се за откриване на несвързани или свързани антитела към еритроцитите; важен при заподозряни имунни реакции или при бременни.

Признаци на имунна/хемолитична реакция след трансфузия

Ако се подозира реакция, преливането се спира и се търси медицинска помощ. Симптомите могат да включват:

  • повишаване на температурата, втрисане;
  • болки в гърба или корема;
  • учестено сърцебиене, ниско кръвно налягане (шок);
  • тъмна или кървава урина (хемоглобинурия);
  • затруднено дишане, кашлица или подуване.

Други системи за кръвни групи

Освен ABO и Rh има над 30 други признати системи (Kell, Duffy, Kidd, MNS и др.), които обикновено не влияят върху рутинните трансфузии, но са важни при специални случаи — пациенти с многократни трансфузии, бременни с предишни проблеми или при специфични клинични ситуации.

Практически съвети

  • Винаги се извършва типизация и крос‑матч преди планирано преливане.
  • При спешни състояния, когато няма време за кръвопреливане, често се използва O– еритроцитен концентрат (ако е наличен) — след като пациентът е стабилизиран, се извършва окончателна проверка.
  • Бременните жени с Rh– статус трябва да обсъдят профилактиката с имуноглобулин с акушер‑гинеколог.
  • Даряването на кръв трябва да бъде регистрирано и типът да бъде наличен в медицинската документация при бъдещи нужди.

Заключение: Знанието за кръвната група и Rh‑статуса е ключово за безопасни трансфузии, за управлението на бременността и за трансплантации. Лабораторните тестове и строгите процедури при кръвопреливане намаляват риска от сериозни реакции.