Уилям Доналд Хамилтън FRS (1 август 1936 г. – 7 март 2000 г.) е английски еволюционен биолог, когото Ричард Докинс и много други считат за един от най-влиятелните теоретици в еволюцията през XX век. Той става широко известен с теоретичните си приноси в изучаването на роднинския подбор и алтруизма, като формулира математически принципи, които изясняват кога и защо индивиди биха проявили поведение, което помага на родственик за сметка на собственото им приспособяване.

Ключови идеи и приноси

  • Инклузивна фитнес и роднински подбор – Хамилтън разширява понятието за приспособяване (fitness), като въвежда идеята за инклузивна фитнес: пригодността на един ген се измерва не само чрез успеха на самия носител, но и чрез успеха на носещите същия ген родствени индивиди. Това поставя основата на теорията за роднинския подбор.
  • Правилото на Хамилтън – най-известният му резултат често се обобщава в неформалната формула rB > C, където r е коефициентът на генетична роднинска връзка между актьора и получателя на помощта, B е ползата за получателя, а C е цената за актьора. Ако rB превишава C, алтруистичното действие може да бъде благоприятствано от естествения отговор.
  • Еволюция на половото съотношение и локална конкуренция – Хамилтън разработва модели за разпределение на половете (sex allocation) и за случаи, когато локалната конкуренция между роднини за разплод води до изкривено съотношение между полове. Тези идеи обясняват явления като висока склонност към производство на единия пол при определени видове, когато това увеличава общата инклузивна фитнес.
  • Обяснения за еусоциалност – неговите теории предоставят ключови механизми за разбирането на появата на социални системи с работещи стерилни форми (например при някои насекоми), като показват как генетичната близост и локалните селективни условия могат да благоприятстват такава крайнана социална организация.

Методи и стил

Хамилтън използва предимно аналитични и математически модели. Неговите статии са известни с яснота и с математическа строгост, но също и с философския и биологичния им обхват — от детайлни изчисления до широки емпирични предсказания, които по-късно са проверявани от полеви и лабораторни изследвания.

Влияние и спорни въпроси

Работата на Хамилтън е в основата на модерната теория за поведението и формира голяма част от полето на социобиологията и поведенческата екология. Той е сред учени, оказали силно влияние върху мислещи като Ричард Докинс (автор на "The Selfish Gene") и много други еволюционни биолози.

Някои от идеите му – например прилагането на роднинския подбор за обяснение на еусоциалността — предизвикват научни дебати, особено в контекста на дискусиите между теории, базирани на роднински подбор, и такива, които акцентират върху други форми на групова или мултинвидуална селекция. Тези спорове подпомагат доразвиването на теорията и стимулират емпирични тестове.

Кариера и наследство

От 1984 г. до смъртта си през 2000 г. Хамилтън е професор за научни изследвания на Кралското общество в Оксфордския университет. Неговите работи остават стандартни четива в курсове по еволюционна биология, поведенческа екология и генетика. Много емпирични изследвания върху насекоми, ссавци и птици търсят доказателства за предсказанията, изведени от правилото на Хамилтън и идеите за инклузивна фитнес.

Избрани публикации

  • "The genetical evolution of social behaviour" (част I и II, Journal of Theoretical Biology, 1964) — основополагащи статии, в които Хамилтън формулира идеите си за роднинския подбор и инклузивната фитнес.
  • Работи върху полово съотношение и локална конкуренция (1960-те) — статии, предсказващи и обясняващи наблюдавани отклонения в съотношението между половете при различни видове.

Личен живот и смърт

Хамилтън умира на 7 март 2000 г. от малария, заразена в Демократична република Конго. Неговата научна продукция и теоретични идеи продължават да влияят върху изследванията в еволюционната биология и поведенческите науки.