Алтруизмът (или безкористността) е загриженост за благополучието на другите. Истинско алтруистично действие е това, което се извършва изцяло в полза на другия, без да се интересува от себе си. Обикновено то включва жертване на нещо (време, усилия или имущество), без да се очаква да се получи нещо в замяна (включително признание за даването). В много култури то се смята за добродетел и е основен аспект на повечето религии. То е противоположно на егоизма.

Алтруизмът се различава от действията, извършвани от отговорност, лоялност или морално задължение към конкретен човек (например бог, крал или правителство). Въпросът дали е възможен "чист" алтруизъм е обсъждан от учените в продължение на хиляди години. Според една от теориите нито един акт на даване, помощ или жертва не може да бъде описан като истински безкористен, защото човекът ще получи лично удовлетворение от него (т.е. чувство на удовлетворение, че е направил нещо добро за друг). Дали тази теория е правилна, зависи от това дали тези чувства се определят като "награда" или "полза".

Думата "алтруизъм" е дадена от френския философ Огюст Конт на френски език като altruisme, за антоним на егоизма. Той я извежда от италианското altrui, което на свой ред произлиза от латинското alteri, означаващо "други хора" или "някой друг".

Алтруизмът в биологичните наблюдения в полеви популации на дневни организми е действие, което е свързано с разходи за самия него (например удоволствие и качество на живота, време, вероятност за оцеляване или възпроизводство), но носи полза, пряко или косвено, на друг индивид, без да очаква реципрочност или компенсация за това действие. Щайнберг предлага определение за алтруизма в клинична среда, а именно: "преднамерени и доброволни действия, които целят да повишат благосъстоянието на друг човек при липса на каквито и да било външни възнаграждения quid pro quo". В известен смисъл противоположното на алтруизма е злобата; злонамереното действие вреди на другия без никаква собствена изгода.

Концепцията за алтруизма отдавна се изучава във философията и етиката. Първоначално терминът е използван през XIX в. от социолога и философ на науката Огюст Конт. То се е превърнало във важна тема за психолозите (особено за тези, които изучават еволюционната психология), еволюционните биолози и етолозите. Учените от всяка област са развили различни идеи за алтруизма. Всички те са съгласни, че алтруизмът е грижа за благополучието на другите хора и действие в тяхна помощ.

Видове алтруизъм

  • Директен алтруизъм: действие, което носи полза на друг индивид и ясно намалява ресурсите или полезността на донорa в полза на реципиента.
  • Вторичен / индиректен алтруизъм: помощ към непознат или към група, при която ползата може да се върне косвено (например чрез подобряване на социалния статус или репутация на донора).
  • Родствен алтруизъм (kin altruism): помощ, насочена към близки родственници, при която генетичното сходство увеличава вероятността дадено поведение да бъде селектирано.
  • Алтруизма с реципрочност: взаимно подпомагане, където индивидите очакват, че помощта ще бъде върната в бъдеще (пряка реципрочност) или че помощта се отплаща чрез мрежа от индиректни взаимодействия (косвена реципрочност).
  • Костномичен/екстремен алтруизъм: действия със значителен риск за донора (напр. спасяване на живот при пряка опасност, даряване на орган).

Основни теоретични подходи

  • Психологическа егоистичност: виждане, според което всички на пръв поглед алтруистични актове са мотивирани от вътрешни награди — например чувство на удовлетворение, избягване на угризения или очакване за признание.
  • Реципрочен алтруизъм (Trivers): теория, че взаимното подпомагане между несродствени индивиди може да се развие, когато ползите от взаимна помощ в дългосрочен план надвишават разходите.
  • Селекция на роднини (Hamilton): идея, че гените, които насърчават помощ към роднини, могат да бъдат селектирани, ако удовлетворяват условието rB > C (което означава: коефициентът на родство r, умножен по ползата B за реципиента, трябва да надвишава разхода C за донора).
  • Групова селекция: спорен подход, според който алтруистично поведение може да се развие ако групи с повече алтруисти имат предимство пред групи с по-малко алтруисти.
  • Костно-щадящи сигнали и теория на честния сигнал: алтруизмът може да служи като показател за качество — индивид, готов да жертва ресурси, сигнализира висок капацитет или достойнство, което носи индиректна полза.

Биологични аспекти

В биологията алтруизмът често се разглежда през призмата на еволюцията и адаптационните процеси. Някои ключови аспекти:

  • Инклузивна приспособимост (inclusive fitness): комбинира личните репродуктивни успехи и ползите за родствените индивиди, като по този начин обяснява защо помощта към роднини носи селективно предимство.
  • Еусоциалност: при насекомите като пчели и мравки екстремен пример за алтруизъм — много индивиди се лишават от собствено възпроизводство, за да подпомогнат колонията.
  • Микробен алтруизъм: при микробите също са наблюдавани поведения, които изглеждат алтруистични (напр. отделяне на екзопротеази), и те имат богати екологични и еволюционни последици.

Алтруизъм при животните и хората

Наблюденията в природата показват широка вариативност: от взаимно хранене и помощ при размножаване до рисково спасяване на потомство. При хората алтруизмът е допълнително оформян от културни норми, морални убеждения, институции и социални сигнали. Социалните награди (репутация, благодарност) често правят алтруистичните действия по-вероятни и стабилни в човешките общества.

Психологическа и невроендокринна основа

Изследвания в психологията и невронауката показват, че алтруистичните актове често активират системите за награда в мозъка. Хормони и невротрансмитери като окситоцин, дофамин и серотонин са свързани с повишена склонност към доверие и съпричастност. Емпатията, обучаемостта и социалното поведение също играят ключова роля.

Критики и философски спорове

  • Въпросът за "чистия" алтруизъм остава дискусионен: дали вътрешното удовлетворение от даването отхвърля безкористния характер на акта или е просто част от сложните мотивации на човека.
  • Трудности в измерването: как количествено да се прецени разходът и ползата, и доколко е възможно да се отделят мотивите от последствията?
  • Етични импликации: дали алтруизмът трябва да бъде насърчаван чрез институции и политики, и как да се избегне експлоатацията на алтруистите?

Практическо значение и измерване

Алтруизмът има значение за обществените политики (напр. дарителство, доброволчество, здравеопазване), за организационното поведение и за международното сътрудничество. Изследванията използват експерименти (игри на доверие, дарителски експерименти), наблюдения и невроизобразяване, за да оценят проявите и детерминантите на алтруистичното поведение.

Заключение

Алтруизмът винаги ще бъде предмет на мултидисциплинарно изследване — от етическата рефлексия и философските дебати до строгите емпирични тестове в биологията, психологията и невронауката. Разбирането на неговите механизми и последици помага не само да се обясни еволюцията на социалното поведение, но и да се формулират политики и практики, които подкрепят солидарността и общото благосъстояние.