Алтруизъм | Истински алтруистичен акт е нещо, направено изцяло в полза на друг човек

Алтруизмът (или безкористността) е загриженост за благополучието на другите. Истински алтруистично действие е това, което се извършва изцяло в полза на другия, без да се интересува от себе си. Обикновено то включва жертване на нещо (време, усилия или имущество), без да се очаква да се получи нещо в замяна (включително признание за даването). В много култури то се смята за добродетел и е основен аспект на повечето религии. То е противоположно на егоизма.

Алтруизмът се различава от действията, извършвани от отговорност, лоялност или морално задължение към конкретен човек (например бог, крал или правителство). Въпросът дали е възможен "чист" алтруизъм е обсъждан от учените в продължение на хиляди години. Според една от теориите нито един акт на даване, помощ или жертва не може да бъде описан като истински безкористен, защото човекът ще получи лично удовлетворение от него (т.е. чувство на удовлетворение, че е направил нещо добро за друг). Дали тази теория е правилна, зависи от това дали тези чувства се определят като "награда" или "полза".

Думата "алтруизъм" е дадена от френския философ Огюст Конт на френски език като altruisme, за антоним на егоизма. Той я извежда от италианското altrui, което на свой ред произлиза от латинското alteri, означаващо "други хора" или "някой друг".

Алтруизмът в биологичните наблюдения в полеви популации на дневни организми е действие, което е свързано с разходи за самия него (например удоволствие и качество на живота, време, вероятност за оцеляване или възпроизводство), но носи полза, пряко или косвено, на друг индивид, без да очаква реципрочност или компенсация за това действие. Щайнберг предлага определение за алтруизма в клинична среда, а именно: "преднамерени и доброволни действия, които целят да повишат благосъстоянието на друг човек при липса на каквито и да било външни възнаграждения quid pro quo". В известен смисъл противоположното на алтруизма е злобата; злонамереното действие вреди на другия без никаква собствена изгода.

Концепцията за алтруизма отдавна се изучава във философията и етиката. Първоначално терминът е използван през XIX в. от социолога и философ на науката Огюст Конт. То се е превърнало във важна тема за психолозите (особено за тези, които изучават еволюционната психология), еволюционните биолози и етолозите. Учените от всяка област са развили различни идеи за алтруизма. Всички те са съгласни, че алтруизмът е грижа за благополучието на другите хора и действие в тяхна помощ.




  В много култури и религии даряването на средства на бедните се смята за алтруистично действие.  Zoom
В много култури и религии даряването на средства на бедните се смята за алтруистично действие.  

Еволюционна психология

При изучаването на поведението на животните алтруизмът се наблюдава при социалните животни, когато даден индивид доброволно се жертва за по-доброто оцеляване на групата. Съществуват няколко теории за това как това поведение е възникнало в резултат на еволюцията чрез естествен подбор.

  • Родственият подбор е теория, според която животните и хората са по-алтруистични към представителите на собствения си вид, отколкото към по-далечно родствени видове. Това е потвърдено в много изследвания. Виж също: Еусоциалност: Теории за социалната еволюция.
  • Лични интереси. Вероятно е хората да пострадат, ако пострада тяхното семейство, приятели или съюзници. Затова подпомагането на собственото семейство и приятели може да бъде от полза за самия човек. Това е въпрос на сътрудничество. Крайната саможертва в името на групата може да се случи, ако нещо заплашва да убие цялата група.
  • Взаимният алтруизъм. Човек е по-склонен да помогне на друг, ако има вероятност другият човек да му помогне в замяна, независимо дали веднага или след време. Става въпрос за реципрочност. Много хора си сътрудничат, ако и само ако другите им съдействат в замяна. Репутацията може да стане важна в това отношение. Лице с добра репутация за реципрочност има по-голям шанс да получи помощ дори от лица, с които преди това не е имало пряко взаимодействие.
  • Принцип на увреждане. Актовете на алтруизъм често се използват, за да се покаже на другите какви умения има човек и до какви ресурси има достъп. Това може да даде сигнал на другите, че алтруистът може да бъде ценен като сексуален партньор. Жените намират алтруистичните мъже за привлекателни партньори. При животните изследванията са установили, че добрите ловци имат по-голям успех в намирането на партньори, с които да се възпроизвеждат. При хората хората, които знаят, че действията им ще бъдат видени, понякога дори разточително даряват пари, за които знаят, че не са необходими на получателя, защото това помага на репутацията им.

Тези теории се опитват да обяснят как еволюцията е формирала психологически механизми, като например емоциите, които насърчават алтруистичното поведение.



 В животинското царство пчелите работнички проявяват алтруизъм, когато нападат други животни, които застрашават кошера. Пчелата ужилва и инжектира отрова. След като направи това, пчелата ще умре, но тя доброволно прави това, за да защити кошера.  Zoom
В животинското царство пчелите работнички проявяват алтруизъм, когато нападат други животни, които застрашават кошера. Пчелата ужилва и инжектира отрова. След като направи това, пчелата ще умре, но тя доброволно прави това, за да защити кошера.  

В религията

Повечето, ако не и всички световни религии, насърчават безкористността като много важна морална ценност. То е част от основните философии на будизма, християнството, индуизма, исляма, джайнизма, юдаизма и сикхизма, както и на много други религии.

Будизмът учи на любов и състрадание към всички форми на живот (ахимса). Любовта е желанието всички същества да бъдат щастливи, а състраданието е желанието всички същества да се освободят от страданието. Той смята всички живи същества за равни. За разлика от повечето други религии будистите вярват, че последствията от нашите действия идват не от наказания, основани на морална преценка, а от закона за кармата (кама). Кармата е естественият закон за причината и следствието. Според този закон ние изпитваме последиците от това, което причиняваме: ако причинявате страдание, то като естествена последица ще изпитате страдание; ако причинявате щастие, то като естествена последица ще изпитате щастие. Повечето видове карма, с добри или лоши резултати, ще задържат човека в колелото на самсара; други ще го освободят до нирвана.

В суфизма идеята за īthār (безкористност) се определя като предпочитане на другите пред себе си. За суфите това означава отдаденост на другите и пълно забравяне на грижата за себе си. Тя учи на жертвоготовност в името на по-голямото благо. Ислямът смята, че тези, които практикуват īthār, се придържат към най-високата степен на добродетел. При īthār вниманието е насочено към всичко съществуващо, освен към себе си.



 Будистки монаси събират милостиня.  Zoom
Будистки монаси събират милостиня.  

Свързани страници

  • Благотворителност (практика)
  • Емпатия
  • Включващ фитнес
  • Филантропия
  • Мизантропия
  • Теодицея на непривилегиите
  • Толерантност
  • Егоизъм


 

Въпроси и отговори

В: Какво е алтруизъм?


О: Алтруизмът е загриженост за благополучието на другите. Той включва жертване на нещо, например време или имущество, без да се очаква нещо в замяна.

В: По какво алтруизмът се различава от действията, извършени от отговорност или задължение?


О: Алтруизмът се различава от действията, извършвани от отговорност, лоялност или морално задължение към конкретен човек (например бог, крал или правителство). Тези видове действия обикновено са мотивирани от очакване на награда или полза.

Въпрос: Кой е автор на термина "алтруизъм"?


О: Френският философ Огюст Конт създава термина "алтруизъм" на френски език (altruisme) като антоним на егоизма.

В: Какво предлага Стайнберг като определение за алтруизма?


О: Щайнберг предлага алтруизмът да се дефинира като преднамерени и доброволни действия, които целят да повишат благосъстоянието на друг човек, без да се очакват външни награди.

В: Какво е противоположното на алтруизма?


О: Противоположността на алтруизма е злобата; тя включва нанасяне на вреда на друг човек без собствена изгода.

В: По какъв начин е изследван алтруизмът?


О: Алтруизмът е изучаван във философията и етиката, психологията (особено еволюционната психология), еволюционната биология и етологията. Всяка област е разработила свои собствени идеи за това какво представлява истинското алтруистично поведение.

В: Възможно ли е да се направи нещо напълно безкористно? О: Въпросът дали може да съществува "чисто" алтруистично поведение е обсъждан от учените в продължение на хиляди години; някои смятат, че никое действие не може да бъде описано като истински безкористно, тъй като човек винаги ще получава лично удовлетворение от него (в смисъл, че се чувства удовлетворен, че е направил нещо добро).

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3