Алтруизъм: определение, видове, теории и биологични аспекти

Алтруизмът (или безкористността) е загриженост за благополучието на другите. Истинско алтруистично действие е това, което се извършва изцяло в полза на другия, без да се интересува от себе си. Обикновено то включва жертване на нещо (време, усилия или имущество), без да се очаква да се получи нещо в замяна (включително признание за даването). В много култури то се смята за добродетел и е основен аспект на повечето религии. То е противоположно на егоизма.

Алтруизмът се различава от действията, извършвани от отговорност, лоялност или морално задължение към конкретен човек (например бог, крал или правителство). Въпросът дали е възможен "чист" алтруизъм е обсъждан от учените в продължение на хиляди години. Според една от теориите нито един акт на даване, помощ или жертва не може да бъде описан като истински безкористен, защото човекът ще получи лично удовлетворение от него (т.е. чувство на удовлетворение, че е направил нещо добро за друг). Дали тази теория е правилна, зависи от това дали тези чувства се определят като "награда" или "полза".

Думата "алтруизъм" е дадена от френския философ Огюст Конт на френски език като altruisme, за антоним на егоизма. Той я извежда от италианското altrui, което на свой ред произлиза от латинското alteri, означаващо "други хора" или "някой друг".

Алтруизмът в биологичните наблюдения в полеви популации на дневни организми е действие, което е свързано с разходи за самия него (например удоволствие и качество на живота, време, вероятност за оцеляване или възпроизводство), но носи полза, пряко или косвено, на друг индивид, без да очаква реципрочност или компенсация за това действие. Щайнберг предлага определение за алтруизма в клинична среда, а именно: "преднамерени и доброволни действия, които целят да повишат благосъстоянието на друг човек при липса на каквито и да било външни възнаграждения quid pro quo". В известен смисъл противоположното на алтруизма е злобата; злонамереното действие вреди на другия без никаква собствена изгода.

Концепцията за алтруизма отдавна се изучава във философията и етиката. Първоначално терминът е използван през XIX в. от социолога и философ на науката Огюст Конт. То се е превърнало във важна тема за психолозите (особено за тези, които изучават еволюционната психология), еволюционните биолози и етолозите. Учените от всяка област са развили различни идеи за алтруизма. Всички те са съгласни, че алтруизмът е грижа за благополучието на другите хора и действие в тяхна помощ.

Видове алтруизъм

• Директен алтруизъм: действие, което носи полза на друг индивид и ясно намалява ресурсите или полезността на донорa в полза на реципиента.
• Вторичен / индиректен алтруизъм: помощ към непознат или към група, при която ползата може да се върне косвено (например чрез подобряване на социалния статус или репутация на донора).
• Родствен алтруизъм (kin altruism): помощ, насочена към близки родственници, при която генетичното сходство увеличава вероятността дадено поведение да бъде селектирано.
• Алтруизма с реципрочност: взаимно подпомагане, където индивидите очакват, че помощта ще бъде върната в бъдеще (пряка реципрочност) или че помощта се отплаща чрез мрежа от индиректни взаимодействия (косвена реципрочност).
• Костномичен/екстремен алтруизъм: действия със значителен риск за донора (напр. спасяване на живот при пряка опасност, даряване на орган).

Основни теоретични подходи

• Психологическа егоистичност: виждане, според което всички на пръв поглед алтруистични актове са мотивирани от вътрешни награди — например чувство на удовлетворение, избягване на угризения или очакване за признание.
• Реципрочен алтруизъм (Trivers): теория, че взаимното подпомагане между несродствени индивиди може да се развие, когато ползите от взаимна помощ в дългосрочен план надвишават разходите.
• Селекция на роднини (Hamilton): идея, че гените, които насърчават помощ към роднини, могат да бъдат селектирани, ако удовлетворяват условието rB > C (което означава: коефициентът на родство r, умножен по ползата B за реципиента, трябва да надвишава разхода C за донора).
• Групова селекция: спорен подход, според който алтруистично поведение може да се развие ако групи с повече алтруисти имат предимство пред групи с по-малко алтруисти.
• Костно-щадящи сигнали и теория на честния сигнал: алтруизмът може да служи като показател за качество — индивид, готов да жертва ресурси, сигнализира висок капацитет или достойнство, което носи индиректна полза.

Биологични аспекти

В биологията алтруизмът често се разглежда през призмата на еволюцията и адаптационните процеси. Някои ключови аспекти:

• Инклузивна приспособимост (inclusive fitness): комбинира личните репродуктивни успехи и ползите за родствените индивиди, като по този начин обяснява защо помощта към роднини носи селективно предимство.
• Еусоциалност: при насекомите като пчели и мравки екстремен пример за алтруизъм — много индивиди се лишават от собствено възпроизводство, за да подпомогнат колонията.
• Микробен алтруизъм: при микробите също са наблюдавани поведения, които изглеждат алтруистични (напр. отделяне на екзопротеази), и те имат богати екологични и еволюционни последици.

Алтруизъм при животните и хората

Наблюденията в природата показват широка вариативност: от взаимно хранене и помощ при размножаване до рисково спасяване на потомство. При хората алтруизмът е допълнително оформян от културни норми, морални убеждения, институции и социални сигнали. Социалните награди (репутация, благодарност) често правят алтруистичните действия по-вероятни и стабилни в човешките общества.

Психологическа и невроендокринна основа

Изследвания в психологията и невронауката показват, че алтруистичните актове често активират системите за награда в мозъка. Хормони и невротрансмитери като окситоцин, дофамин и серотонин са свързани с повишена склонност към доверие и съпричастност. Емпатията, обучаемостта и социалното поведение също играят ключова роля.

Критики и философски спорове

• Въпросът за "чистия" алтруизъм остава дискусионен: дали вътрешното удовлетворение от даването отхвърля безкористния характер на акта или е просто част от сложните мотивации на човека.
• Трудности в измерването: как количествено да се прецени разходът и ползата, и доколко е възможно да се отделят мотивите от последствията?
• Етични импликации: дали алтруизмът трябва да бъде насърчаван чрез институции и политики, и как да се избегне експлоатацията на алтруистите?

Практическо значение и измерване

Алтруизмът има значение за обществените политики (напр. дарителство, доброволчество, здравеопазване), за организационното поведение и за международното сътрудничество. Изследванията използват експерименти (игри на доверие, дарителски експерименти), наблюдения и невроизобразяване, за да оценят проявите и детерминантите на алтруистичното поведение.

Заключение

Алтруизмът винаги ще бъде предмет на мултидисциплинарно изследване — от етическата рефлексия и философските дебати до строгите емпирични тестове в биологията, психологията и невронауката. Разбирането на неговите механизми и последици помага не само да се обясни еволюцията на социалното поведение, но и да се формулират политики и практики, които подкрепят солидарността и общото благосъстояние.

Еволюционна психология

При изучаването на поведението на животните алтруизмът се наблюдава при социалните животни, когато даден индивид доброволно се жертва за по-доброто оцеляване на групата. Съществуват няколко теории за това как това поведение е възникнало в резултат на еволюцията чрез естествен подбор.

• Родственият подбор е теория, според която животните и хората са по-алтруистични към представителите на собствения си вид, отколкото към по-далечно родствени видове. Това е потвърдено в много изследвания. Виж също: Еусоциалност: Теории за социалната еволюция.
• Лични интереси. Вероятно е хората да пострадат, ако пострада тяхното семейство, приятели или съюзници. Затова подпомагането на собственото семейство и приятели може да бъде от полза за самия човек. Това е въпрос на сътрудничество. Крайната саможертва в името на групата може да се случи, ако нещо заплашва да убие цялата група.
• Взаимният алтруизъм. Човек е по-склонен да помогне на друг, ако има вероятност другият човек да му помогне в замяна, независимо дали веднага или след време. Става въпрос за реципрочност. Много хора си сътрудничат, ако и само ако другите им съдействат в замяна. Репутацията може да стане важна в това отношение. Лице с добра репутация за реципрочност има по-голям шанс да получи помощ дори от лица, с които преди това не е имало пряко взаимодействие.
• Принцип на увреждане. Актовете на алтруизъм често се използват, за да се покаже на другите какви умения има човек и до какви ресурси има достъп. Това може да даде сигнал на другите, че алтруистът може да бъде ценен като сексуален партньор. Жените намират алтруистичните мъже за привлекателни партньори. При животните изследванията са установили, че добрите ловци имат по-голям успех в намирането на партньори, с които да се възпроизвеждат. При хората хората, които знаят, че действията им ще бъдат видени, понякога дори разточително даряват пари, за които знаят, че не са необходими на получателя, защото това помага на репутацията им.

Тези теории се опитват да обяснят как еволюцията е формирала психологически механизми, като например емоциите, които насърчават алтруистичното поведение.

 
В животинското царство пчелите работнички проявяват алтруизъм, когато нападат други животни, които застрашават кошера. Пчелата ужилва и инжектира отрова. След като направи това, пчелата ще умре, но тя доброволно прави това, за да защити кошера.  

В религията

Повечето, ако не и всички световни религии, насърчават безкористността като много важна морална ценност. То е част от основните философии на будизма, християнството, индуизма, исляма, джайнизма, юдаизма и сикхизма, както и на много други религии.

Будизмът учи на любов и състрадание към всички форми на живот (ахимса). Любовта е желанието всички същества да бъдат щастливи, а състраданието е желанието всички същества да се освободят от страданието. Той смята всички живи същества за равни. За разлика от повечето други религии будистите вярват, че последствията от нашите действия идват не от наказания, основани на морална преценка, а от закона за кармата (кама). Кармата е естественият закон за причината и следствието. Според този закон ние изпитваме последиците от това, което причиняваме: ако причинявате страдание, то като естествена последица ще изпитате страдание; ако причинявате щастие, то като естествена последица ще изпитате щастие. Повечето видове карма, с добри или лоши резултати, ще задържат човека в колелото на самсара; други ще го освободят до нирвана.

В суфизма идеята за īthār (безкористност) се определя като предпочитане на другите пред себе си. За суфите това означава отдаденост на другите и пълно забравяне на грижата за себе си. Тя учи на жертвоготовност в името на по-голямото благо. Ислямът смята, че тези, които практикуват īthār, се придържат към най-високата степен на добродетел. При īthār вниманието е насочено към всичко съществуващо, освен към себе си.

 
Будистки монаси събират милостиня.  

Въпроси и отговори

В: Какво е алтруизъм?

В: По какво алтруизмът се различава от действията, извършени от отговорност или задължение?

Въпрос: Кой е автор на термина "алтруизъм"?

В: Какво предлага Стайнберг като определение за алтруизма?

В: Какво е противоположното на алтруизма?

В: По какъв начин е изследван алтруизмът?

Търсене по буква