Социобиология: как еволюцията формира социалното поведение

Социобиология: как еволюцията формира социалното поведение — разкрийте генетичните корени на обществото, адаптации и спорните въпроси за човешката природа.

Автор: Leandro Alegsa

Социобиологията е област на научно изследване, която се основава на предположението, че социалното поведение е резултат от еволюцията. Тя се опитва да обясни и изследва социалното поведение по този начин.

Социобиологията е клон на етологията и социологията и се основава на антропологията, еволюцията, зоологията, археологията, популационната генетика и други дисциплини. Като изследване на човешките общества, социобиологията е свързана с дарвиновата антропология, етологията и еволюционната психология.

Етологията изследва колективното поведение на животните, като например моделите на чифтосване, териториалните битки, лова на стада и кошерното общество на социалните насекоми. Тя доказва, че селекционният натиск е довел до генетична еволюция на благоприятно социално поведение. С други думи, типичен модел на поведение се наследява, защото повишава общата пригодност на индивидите в сравнение с други поведения. Това е основното направление в биологията. Нейното разширяване върху човешкото социално поведение за етолозите е абсолютно нормално, но за други може да е спорно.

Въпреки че терминът "социобиология" се появява през 40-те години на ХХ век, концепцията получава признание едва през 1975 г. с публикуването на книгата на Е.О. Уилсън "Социобиология".

Социобиологията се основава на две основни предпоставки:

  • Някои поведенчески особености се предават по наследство,
  • Хората са животни
    • Поради това поведението им е било модифицирано от естествения подбор.
    • Следователно коренът на човешкото поведение е наследствен и способността ни да го променим със социални средства е ограничена. Хората не са чисти листове.

Именно последният въпрос е най-спорният.


 

Ключови концепции и механизми

Социобиологията използва няколко основни теоретични инструмента за обяснение на социалното поведение:

  • Кин селекция (подбор по роднинство) – идеята, че индивиди могат да проявяват алтруистично поведение към роднини, защото това повишава шанса за оцеляване на споделени гени. Този подход обяснява явления като самоотвержените защитни реакции при насекоми и грижа за младите сред родствените индивиди.
  • Инклузивна приспособимост (inclusive fitness) – разширение на понятието индивидуална фитнес, което отчита влиянието на действията на индивида върху фитнеса на сродните му индивиди.
  • Взаимна помощ (reciprocal altruism) – модел, при който индивиди обменят помощ помежду си във времето; това е особено важно при видовете с дълъг живот и памет (например при някои примати).
  • Групов подбор – теоретичен дебат относно ролята на селекцията върху групи от индивиди; въпреки че първоначалните идеи за силен групов подбор бяха оспорени, съвременните модели разглеждат сложни взаимодействия между селекция на индивидуално, роднинско и групово ниво.

Примери от животинския свят

Емпиричните доказателства за еволюционни корени на социалното поведение идват от много източници:

  • Социалните насекоми (мравки, пчели, термити) демонстрират екстремни форми на роднински алтруизъм и кастова организация, която лесно се свързва с концепциите за инклузивна приспособимост.
  • При бозайниците, като например при сурикатите и вълците, наблюдаваме кооперативно отглеждане на поколението и разделение на труда.
  • Проучвания при примати показват сложни социални стратегии — изграждане на алианси, помирение, споделяне на храна — които могат да имат еволюционна стойност в дългосрочен аспект.

Човешкото поведение и социобиологията

Прилагането на социобиологични принципи върху човека е център на многогодишен дебат. Социобиолозите твърдят, че много човешки черти — родителска грижа, сексуално поведение, склонност към формиране на групи и йерархии — могат да имат еволюционни основания. В същото време повечето съвременни учени подчертават, че генетичните влияния взаимодействат с културни и индивидуални фактори, т.е. поведенческите прояви са резултат от сложна ген-среда динамика.

Методи и доказателства

Социобиологията се базира на разнообразни методи:

  • Сравнителни полеви наблюдения и експерименти при диви популации и в лабораторни условия.
  • Математически модели (теория на игрите, популационна генетика) за оценка на условията, при които дадено поведение е адаптивно.
  • Генетични и молекулярни изследвания за свързване на поведенчески корели с наследствени фактори.

Критика и етични въпроси

Социобиологията е срещнала значителна критика, особено след публикуването на Е. О. Уилсън. Основните опониращи аргументи включват:

  • Редукционизъм — обвинения, че обяснява сложни културни и морални явления само чрез биологични причини.
  • Неотчитане на културата — критика, че социалните и историческите фактори могат да са не по-малко важни от биологията.
  • Политическа злоупотреба — опасения, че някои интерпретации могат да се използват за оправдаване на статуквото, неравенства или дискриминация.

Ала в отговор привържениците посочват, че биологичните обяснения не означават неизбежност: знанието за еволюционните корени на поведението може да бъде комбинирано със социални интервенции и културни практики. Много съвременни изследователи работят в интегративна рамка — gene–culture coevolution, която разглежда взаимното влияние между гени и култура.

Модерни направления и приложения

Днес полето е по-разнообразно и междудисциплинарно. Някои актуални насоки включват:

  • Еволюционна психология — фокус върху универсалните когнитивни механизми, формирани от еволюцията.
  • Изследване на взаимодействия между генетика, развитие и среда (epigenetics, developmental plasticity).
  • Прилагане в политики по обществено здраве, опазване на природата и управление на конфликти, където разбирането на природата на кооперацията и конкуренцията има практическа стойност.

Заключение

Социобиологията предлага мощна теоретична рамка за тълкуване на произхода на социалните поведения в природата и при човека. Въпреки че предизвиква дискусии и морални въпроси, полето е еволюирало към по-съвместими и интегративни подходи, които признават ролята както на наследствените фактори, така и на културната и индивидуалната пластичност. Продължаващите изследвания комбинират наблюдения, експерименти и моделиране, за да изяснят кои поведения са адаптивни, при какви условия и как могат да бъдат променяни чрез социални и политически действия.

Критика

Книгата на Уилсън има почти 700 страници, които са посветени почти изцяло на социалното поведение на животните. Идеите му за еволюцията на човешкото поведение са поместени в кратък раздел от 30 страници в края на книгата. Въпреки това, заради този раздел, (очевидно) новата област на социобиологията става обект на разгорещени спорове. Критиката е предизвикана от политическите събития по онова време.

"Средата на 70-те години на миналия век е период на интензивна политическа активност в университетските кампуси, в голяма степен инициирана от леви професори и техните студенти, които се противопоставят на войната във Виетнам. В Харвардския университет [работодател на Уилсън] войната... беше подложена на обстрел от редица учени с марксистки или полумарксистки убеждения... Марксистката философия се основава на предпоставката за усъвършенстването на човешките институции чрез идеологически предписания. Поради това лицата с марксистки възгледи бяха особено неприемливи към идеята, че съществува еволюирала "човешка природа"".

Критиките на Ричард Левонтин и Стивън Джей Гулд, както и на Групата за изследване на социобиологията намекнаха, че има някаква връзка между тези идеи и някои от най-лошите събития в историята. Основната загриженост на критиците като че ли беше свързана с идеята, че социобиологията осигурява помощ и утеха за онези, които биха поддържали социалната несправедливост и неравенство. p545

Всъщност в последната глава на Уилсън няма политическо съдържание, а самият Уилсън е бил и е либерален мислител. В юбилейното издание по случай 25-годишнината от издаването на книгата си Уилсън дава собствения си разказ за спора.

За да избегнат някои от противоречията, макар че идеите им са доста сходни с тези на Уилсън, някои психолози и антрополози основават сродната област на еволюционната психология. Тя споделя със социобиологията убеждението за еволюционния произход на моделите на поведение. Тя обаче е насочена повече към човешкото поведение, докато социобиологията е възникнала в резултат на експерименти върху поведението на животните (етология).



 

Проучване на човешки случай

Защо мъжете имат стандарти за красота, които прилагат към жените? Това е въпрос, на който един типичен феминистки социолог би отговорил: това е културно обусловено, система от вярвания, която служи за поддържане на господството на мъжете над жените.

На това Джон Алкок пита: "Какви са действителните данни? Дали стандартите за красота в западната култура са произволни?" Стандартите за красота са съобразени с младостта и доброто здраве. Младите и здрави жени е по-вероятно да забременеят и да родят успешно, отколкото по-възрастните или нездрави жени. Алкок пита:

"Доколко е вероятно милиони години естествен подбор на хората... да създадат мъжка психика, безразлична към сигналите, свързани с плодовитите жени? Отговорът е очевиден".p137

Алкок привежда доказателства, че признаците на младост и красота съответстват на висока репродуктивна стойност. p138



 

Изследване на случай с птици

В някои отношения е по-лесно да се изучава поведението на други животни, тъй като не са замесени нашият собствен опит и предразсъдъци. Можем да провеждаме експерименти с тях, които не са възможни при хората.

Певците почти винаги имат характерна за вида песен. В повечето случаи детайлите на песента не се унаследяват. Вместо това се унаследява способността да се научат на определена възраст. Ако млад мъжки индивид от вида белоглаво врабче (Zonotrichia leucophrys) се отглежда изолирано от звуците на други представители на вида, той не може да изпее тяхната песен. В крайна сметка то започва да пее песен, която само бегло наподобява правилната песен. Но ако експериментаторът пусне касета с песента на възрастния мъжки, по-късно, когато достигнат подходящата възраст, малките ще произведат пълната и съвършена песен. Ако обаче младата птица е оглушала, тя не може да научи песента. От това научаваме

  1. че способността за учене се предава по наследство, а не самата песен
  2. че чуването на песента на възрастния задейства процеса на учене
  3. че младото птиче трябва да сравнява звука, който издава, с песента на модела
  4. млада птица, на която се предлагат две или повече песни на касета, винаги научава тази, която е характерна за нейния вид.
  5. но ако младият мъжки има възможност да се среща само със зрели мъжки от друг вид, той научава "чуждата" песен.

Това ни позволява да сме сигурни, че песента като такава не е наследена, но е наследена силна пристрастност към ученето, което има смисъл. За да живее и да се размножава успешно, на мъжкия му се плаща да привлича женска от същия вид и да защитава територията си от други мъжки от своя вид. Правилната песен върши и двете тези задачи. p163/5



 

Социобиологията днес

През последните години поддръжниците на социобиологията твърдят, че са "победили". Те смятат, че основните ѝ идеи са доста солидни. Ние не сме празни листове и човешката ни природа е продукт на еволюцията, както и останалите. Дори широкоразпространената ни любов към домашните животни може да се обясни с това, че те са подобрили оцеляването ни в праисторическото минало. p35/9



 

Книги

  • Barkow, Jerome H.; Cosmides, Leda; Tooby, John (1995). Адаптираният ум: Еволюционната психология и генерирането на култура. Oxford University Press, САЩ. ISBN 0-19-510107-3.
  • Alcock, John (2003). Триумфът на социобиологията. Oxford University Press, САЩ. ISBN 978-0-19-516335-3.


 

Свързани страници

 

Въпроси и отговори

В: Какво представлява социобиологията?


О: Социобиологията е област на научно изследване, която приема, че социалното поведение е резултат от еволюцията и се опитва да обясни и изследва социалното поведение по този начин. Тя се основава на различни дисциплини като антропология, зоология, археология, популационна генетика и други.

В: От кои други области черпи социобиологията?


О: Социобиологията черпи от антропологията, зоологията, археологията, популационната генетика и други дисциплини.

Въпрос: Как концепцията за социобиология стана известна?


О: Концепцията за социобиология става известна през 1975 г. с публикуването на книгата на Е. О. Уилсън "Социобиология".

В: Кои са двете основни предпоставки на социобиологията?


О: Двете основни предпоставки на социобиологията са, че определени поведенчески черти се унаследяват и че тези черти са били усъвършенствани от естествения подбор, така че вероятно са били адаптивни в първоначалната си среда.

Въпрос: Защо последната точка за унаследяването на човешкото поведение е най-спорна?


О: Последната точка за унаследяването на човешкото поведение е най-спорна, тъй като предполага, че хората не са чиста проба и способността ни да променяме поведението си чрез социални средства има граници.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3