Социобиология | област на научното изследване, която се основава на предположението, че социалното поведение е резултат от еволюцията

Критика

Книгата на Уилсън има почти 700 страници, които са посветени почти изцяло на социалното поведение на животните. Идеите му за еволюцията на човешкото поведение са поместени в кратък раздел от 30 страници в края на книгата. Въпреки това, заради този раздел, (очевидно) новата област на социобиологията става обект на разгорещени спорове. Критиката е предизвикана от политическите събития по онова време.

"Средата на 70-те години на миналия век е период на интензивна политическа активност в университетските кампуси, в голяма степен инициирана от леви професори и техните студенти, които се противопоставят на войната във Виетнам. В Харвардския университет [работодател на Уилсън] войната... беше подложена на обстрел от редица учени с марксистки или полумарксистки убеждения... Марксистката философия се основава на предпоставката за усъвършенстването на човешките институции чрез идеологически предписания. Поради това лицата с марксистки възгледи бяха особено неприемливи към идеята, че съществува еволюирала "човешка природа"".

Критиките на Ричард Левонтин и Стивън Джей Гулд, както и на Групата за изследване на социобиологията намекнаха, че има някаква връзка между тези идеи и някои от най-лошите събития в историята. Основната загриженост на критиците като че ли беше свързана с идеята, че социобиологията осигурява помощ и утеха за онези, които биха поддържали социалната несправедливост и неравенство. ^p545

Всъщност в последната глава на Уилсън няма политическо съдържание, а самият Уилсън е бил и е либерален мислител. В юбилейното издание по случай 25-годишнината от издаването на книгата си Уилсън дава собствения си разказ за спора.

За да избегнат някои от противоречията, макар че идеите им са доста сходни с тези на Уилсън, някои психолози и антрополози основават сродната област на еволюционната психология. Тя споделя със социобиологията убеждението за еволюционния произход на моделите на поведение. Тя обаче е насочена повече към човешкото поведение, докато социобиологията е възникнала в резултат на експерименти върху поведението на животните (етология).

Проучване на човешки случай

Защо мъжете имат стандарти за красота, които прилагат към жените? Това е въпрос, на който един типичен феминистки социолог би отговорил: това е културно обусловено, система от вярвания, която служи за поддържане на господството на мъжете над жените.

На това Джон Алкок пита: "Какви са действителните данни? Дали стандартите за красота в западната култура са произволни?" Стандартите за красота са съобразени с младостта и доброто здраве. Младите и здрави жени е по-вероятно да забременеят и да родят успешно, отколкото по-възрастните или нездрави жени. Алкок пита:

"Доколко е вероятно милиони години естествен подбор на хората... да създадат мъжка психика, безразлична към сигналите, свързани с плодовитите жени? Отговорът е очевиден".^p137

Алкок привежда доказателства, че признаците на младост и красота съответстват на висока репродуктивна стойност. ^p138

Изследване на случай с птици

В някои отношения е по-лесно да се изучава поведението на други животни, тъй като не са замесени нашият собствен опит и предразсъдъци. Можем да провеждаме експерименти с тях, които не са възможни при хората.

Певците почти винаги имат характерна за вида песен. В повечето случаи детайлите на песента не се унаследяват. Вместо това се унаследява способността да се научат на определена възраст. Ако млад мъжки индивид от вида белоглаво врабче (Zonotrichia leucophrys) се отглежда изолирано от звуците на други представители на вида, той не може да изпее тяхната песен. В крайна сметка то започва да пее песен, която само бегло наподобява правилната песен. Но ако експериментаторът пусне касета с песента на възрастния мъжки, по-късно, когато достигнат подходящата възраст, малките ще произведат пълната и съвършена песен. Ако обаче младата птица е оглушала, тя не може да научи песента. От това научаваме

1. че способността за учене се предава по наследство, а не самата песен
2. че чуването на песента на възрастния задейства процеса на учене
3. че младото птиче трябва да сравнява звука, който издава, с песента на модела
4. млада птица, на която се предлагат две или повече песни на касета, винаги научава тази, която е характерна за нейния вид.
5. но ако младият мъжки има възможност да се среща само със зрели мъжки от друг вид, той научава "чуждата" песен.

Това ни позволява да сме сигурни, че песента като такава не е наследена, но е наследена силна пристрастност към ученето, което има смисъл. За да живее и да се размножава успешно, на мъжкия му се плаща да привлича женска от същия вид и да защитава територията си от други мъжки от своя вид. Правилната песен върши и двете тези задачи. ^p163/5

Социобиологията днес

През последните години поддръжниците на социобиологията твърдят, че са "победили". Те смятат, че основните ѝ идеи са доста солидни. Ние не сме празни листове и човешката ни природа е продукт на еволюцията, както и останалите. Дори широкоразпространената ни любов към домашните животни може да се обясни с това, че те са подобрили оцеляването ни в праисторическото минало. ^p35/9

Книги

• Barkow, Jerome H.; Cosmides, Leda; Tooby, John (1995). Адаптираният ум: Еволюционната психология и генерирането на култура. Oxford University Press, САЩ. ISBN 0-19-510107-3.
• Alcock, John (2003). Триумфът на социобиологията. Oxford University Press, САЩ. ISBN 978-0-19-516335-3.

Свързани страници

• Адаптивно несъзнавано
• Празен лист
• Еволюционна психология
• Човешката природа
• Природа срещу възпитание
• Социобиология: новият синтез