Адаптивно несъзнавано | съвкупност от несъзнавани психични процеси, влияещи върху преценката и вземането на решения

Имплицитно обучение

Скрито (или "мълчаливо") учене е, когато човек се учи, без да знае за това.

"Тези знания могат да се използват за насочване на поведението, вземане на решения и решаване на проблеми, без човекът да осъзнава сложните знания, които му позволяват да действа по този начин".

Важен аргумент на Reber е, че "имплицитното учене е фундаментален "коренен" процес, който е в основата на адаптивния поведенчески репертоар на всеки сложен организъм". Това означава, че имплицитното учене е много по-древно от съзнателния тип учене, което ние като хора обикновено забелязваме.

Това е разширяваща се област на изследване. Класическите примери са усвояването на езика и процесът на социализация. Децата се научават да говорят родния си език и се социализират в своето общество, без да осъзнават принципите, които ръководят поведението им.

Съществуват много дебати относно съществуването на имплицитно учене поради факта, че придобитите знания не могат да бъдат вербализирани. Малко изследвания са проведени по отношение на изискванията за осъществяване на процеса на имплицитно учене.

Доказателства 1: проучвания на случаи

Доказателствата за съществуването на такова нещо като адаптивно несъзнавано са поредица от казуси, които е трудно да бъдат обяснени по друг начин.

Измамата Kouros

След многобройни научни тестове на ранна гръцка статуя музеят "Гети" е на път да я закупи. Малка група експерти обаче я погледнала и веднага казала: "Това е фалшификат". В крайна сметка било установено, че е фалшива. Въпросът бил как някой е могъл да победи батерия от научни тестове само като я погледне? Скептиците бяха попитани как са го направили. Един от тях казал: "Не изглежда стара, сякаш е била векове под земята. Друг каза: "Ноктите му не изглеждат добре". Очевидно всички те са видели нещо, което е породило съмнение. Психолозите сметнали, че това може да е древен психичен механизъм, който има стойност за оцеляване.

Електронната система на пожарникаря

Пожарникар от Кливланд се отзовал на рутинен сигнал заедно със своите хора. Той се намирал в кухнята в задната част на едноетажна къща. Пожарникарите разбили вратата, сложили маркуча си и започнали да обливат огъня с вода. Това нямало голям ефект. Както си спомня пожарникарският лейтенант, той изведнъж си помислил: "Тук нещо не е наред" и веднага наредил на хората си да излязат. Миг след като избягали, подът, на който стояли, се срутил. Пожарът е бил в мазето, а не в кухнята, както изглеждало.
Когато го попитали как е разбрал, че трябва да се измъкне, пожарникарят си помислил, че това е ESP. Интересното е, че пожарникарят не е могъл веднага да обясни как е разбрал, че трябва да излезе. От "заключената врата" в нашите мозъци пожарникарят просто е "мигнал" и е взел правилното решение. Всъщност, ако беше мислил съзнателно за ситуацията, вероятно щеше да загуби живота си и този на хората си.^p125

Изключителна интуиция

По подобен начин има хора, които многократно могат да направят нещо, което изглежда невероятно. Например наистина е възможно да се забележи кой лъже и това е умение, което може да се тренира и усъвършенства. Възможно е да се предскаже коя двойка ще се разведе и коя не. Времето, необходимо за вземане на всяко решение, е кратко и (за наблюдателя) количеството информация, с което разполага човекът, вземащ решението, изглежда много малко.

Парализа на анализа

Решенията, които се основават на ограничена информация, са в единия край на скалата. На другия край е объркването, причинено от твърде много неорганизирана информация: "парализа на анализа". Съществуват много примери за това, че последното състояние е лошо за вземането на решения.

Доказателство 2: експерименти

Проведени са редица експерименти, които категорично подкрепят идеята за адаптивно несъзнавано. Основната идея е несъзнаваното да се промени и да се види дали това влияе на поведението.

Забъркани изречения

Участниците подреждат изречения от четири думи от набори от пет думи. Те се концентрират върху това да получат правилните изречения. Непознатата за тях неизползвана дума дава на съзнанието им едва доловимо отклонение. От един набор с допълнителни думи Florida, old, lonely, forgetful, wrinkle (и някои неутрални думи) експерименталната група се отдалечава по-бавно от експерименталната стая.^p54 Грундиращите думи са ги предразположили да "мислят за възрастни". Идеята е на Джон Барг.

Грундирането влияе върху резултатите от теста

Грундирането оказва значително влияние върху резултатите от теста. Група, тествана за играта Trivial Pursuit, е разделена на две. Едната група първо беше помолена да помисли какво означава да си професор. Те получиха 55,6 % верни отговори на въпросите. Другата половина била помолена първо да седне и да помисли за футболни хулигани. Те получиха 42,6 % от точките. Други тестове показали, че двете групи имат сходни умствени способности. Разликата между резултатите е изключително значима.^p57

Друг тест е още по-изненадващ. На чернокожи колежани бяха дадени 20 въпроса от Graduate Record Examination - стандартен тест, използван за постъпване във висши училища в САЩ. Едната група била помолена да посочи расата си, а другата - не. Резултатите на първата група бяха наполовина по-ниски от тези на втората група. По-късно експериментаторите попитали дали въпросът за расата им ги е засегнал. Всички отговорили с "не" и добавили нещо от рода на "Знаете ли, просто не мисля, че съм достатъчно умен, за да бъда тук".^p59 Разбира се, това е от най-голямо значение в социален план. Обърнете внимание, че за пореден път индивидите не са забелязали съзнателно това, което се е случило несъзнателно.

Какво прави вентромедиалната част

Вентромедиалната област на мозъчната кора е малка част в предната част зад носа. Неврологът Антонио Дамазио изследва пациенти, които са имали увреждания в тази област на мозъка.

"Той подрежда планината от информация, която получаваме от външния свят, като я приоритизира и поставя знаци върху нещата, които изискват незабавното ни внимание."^p60

Хората с увреждания в тази област все още са разумни и интелигентни, както преди. Но им липсва преценка и им е много трудно да вземат решения. В бързо променящи се ситуации способността за бързо вземане на сравнително добри решения е по-важна от вземането на перфектни решения след дълъг размисъл. Това може да е въпрос на оцеляване.

Характеристики

Несъзнателните процеси имат редица типични черти, които са доста различни от съзнателните.

Достъп до

Очевидно е, че по дефиниция несъзнателните процеси са по-малко достъпни от съзнателните. И все пак между тях има движение. Например при всяко обучение е известна тенденцията да се преминава от спиращи, трудни съзнателни стъпки към плавно, полуавтоматично изпълнение. Това, както признава Андерсън, е преминаване от съзнателен към несъзнателен контрол в процеса на постигане на майсторство. Основното разграничение на Андерсън е между "декларативно знание" (знание, което осъзнаваме и за което можем да говорим) и "процедурно знание", което ръководи действията и вземането на решения, но което се случва извън съзнателния "поглед".

Ученето се осъществява и по начини, които са напълно несъзнателни за нас в момента. Класически пример за това е начинът, по който децата научават родния си език на възраст от около 18 месеца до четири години. Те не изучават езика по начина, по който го правят възрастните хора. Това става автоматично. Друг пример: хората под анестезия могат да чуват и да се влияят от това, което чуват.

Достъпът до паметта също се осъществява несъзнателно: дори когато се опитваме да си спомним, действителният процес е несъзнателен. Той може да се случи изцяло несъзнателно. Един ранен експеримент на Корсаков върху пациенти със загуба на съзнателна памет показва това. На един от пациентите той дава леки електрически шокове. По-късно, когато Корсаков се върнал, пациентът бил забравил всичко. Но когато видял апарата, пациентът проявил безпокойство и го обвинил, че иска да му даде електрошок. Оттогава експериментът е повтарян по различни начини.

Грешки в преценката

Лесно е да се докаже, че бързите ни преценки могат да бъдат и доста погрешни, особено когато сме претрупани с информация или когато вземаме решения с несъзнателни предразсъдъци и предубеждения.

При експериментите участниците дават устни обяснения на собствените си умствени процеси - например защо са избрали едно, а не друго нещо - сякаш могат директно да интроспектират (да надникнат в) причините за своите идеи и избори. Тази "илюзия за интроспекция" може да доведе до различия между себе си и другите хора, тъй като хората се доверяват на тези ненадеждни интроспекции, когато формират отношение към себе си, но не и към другите.

Книги

• Barkow, Jerome H; Cosmides, Lena & Tooby, John (eds) 1992. Адаптираният ум: еволюционната психология и създаването на култура. Oxford University Press.ISBN 978-0195101072

Свързани страници

• Еволюционна психология
• Социобиология
• Вземане на решения
• В зоната