Стивън Джей Гулд (10 септември 1941 г. - 20 май 2002 г.) е американски палеонтолог, еволюционен биолог, таксономист и историк на науката. Роден е в Ню Йорк и следва природни науки, като завършва бакалавърско образование в Антиох колидж и защитава докторска дисертация по палеонтология в Колумбийския университет. По-голямата част от академичната му кариера е свързана с Харвардския университет и с Американския природонаучен музей в Ню Йорк, където е куратор и изследовател.

Той е и един от най-влиятелните и четени автори на научно-популярни книги на своето поколение. Пише редовна колонка за списанието Natural History, която събира в няколко тома есета и достига широка читателска аудитория. Сред по-популярните му заглавия са The Mismeasure of Man (с критика към биологическия детерминизъм и методите за измерване на интелигентността), Wonderful Life (за фосилите от брюксисшалската шистова формация и ролята на контингентността в еволюцията), The Panda's Thumb и Bully for Brontosaurus, както и огромната монография The Structure of Evolutionary Theory.

Академична дейност и изследвания

През по-голямата част от кариерата си Гулд преподава в Харвардския университет и работи в Американския природонаучен музей в Ню Йорк. През последните години от живота си Гулд преподава биология и еволюция и в Нюйоркския университет, близо до дома си в Сохо. В ролята си на изследовател и куратор той комбинира полеви наблюдения, работа с фосилни материали и теоретични анализи.

Теория на пунктираното равновесие и еволюционна теория

Най-големият принос на Гулд към науката е теорията за пунктираното равновесие, която той разработва заедно с Найлс Елдредж през 1972 г. Теорията предлага по-голямата част от еволюцията да се характеризира с дълги периоди на еволюционна стабилност, които са прекъсвани от редки, но относително бързи (в геоложки мащаб) случаи на разклонена еволюция. Тя поставя акцент върху факта, че промяната в морфологията и таксономичната структура често се случва не плавно и непрекъснато, а „на пресечки“ — когато екологични условия или изолация позволяват бърза дивергенция. Това виждане предизвиква дискусии и изследвания, които проверяват модела спрямо данните от фосилните записи и съвременната популационна биология.

В еволюционната теория Гулд се противопоставя на строгия селекционизъм и на редукционистките интерпретации, които приписват всяка черта на адаптационна селекция. Той критикува също приложението на социобиологията, към човека и някои подходи в еволюционната психология, като изтъква ролята на историческата контингентност, структурните ограничения и многослойните нива на селекция.

Емпирична работа: охлюви и онтогенеза

По-голямата част от емпиричните изследвания на Гулд се основават на охлювите от родовете Poecilozonites и Cerion, които използва за изучаване на форма, вариабилност и процеси на диференциация между популации. Тези системи му позволяват да анализира какъв е балансът между изменчивостта в рамките на популациите и стабилността на морфологичните черти с времето.

Той допринася и за еволюционната биология на развитието и получава широка оценка за книгата си "Онтогенеза и филогенеза", в която обсъжда връзките между развитието (онтогенезата) и филогенетичната история на организмите — теми, които по-късно се развиват в полето, наречено ево-де-во (evo-devo).

Популяризация, критики и обществени позиции

Гулд е не само учен, но и изключително влиятелен популярен автор: неговите есета по естествена история и научни коментари са преиздавани в събрани томове и достигат широка аудитория. Той води активна публична дискусия по въпроси като научната методология, историята на науката и общественото значение на еволюционните идеи.

Гулд е остър критик на креационизма и организирани усилия за въвеждане на нетрадиционни научни възгледи в училищната програма. Той също така атакува идеите за биологически детерминизъм, изложени например в областите на измерването на интелигентността и расовите интерпретации на данните, най-известно в своята книга The Mismeasure of Man. През 1997 г. предлага и идеята за „неприпокриващи се магистрати“ (nonoverlapping magisteria), според която науката и религията имат различни области на компетенция и следователно не бива да влизат в пряк конфликт.

Личен живот и наследство

Гулд преживява и публични и частни трудности, включително здравословни проблеми, но продължава да пише активно до смъртта си. Умира на 20 май 2002 г. в Ню Йорк. Неговото научно и публицистично наследство остава значимо: той повлия на начина, по който се мисли за темповете и причините на еволюцията, утвърждавайки идеята за историческата контингентност и сложността на еволюционните процеси. Много от неговите книги и есета продължават да бъдат използвани както в научно-популярни, така и в академични контексти, провокирайки изследвания и дебати в еволюционната биология, историята и философията на науката.