Човешката природа
Човешката природа се отнася до характеристиките на човека. Това означава начините на мислене, чувстване и действие, които хората имат по природа.
Какви са тези характеристики, какво ги причинява и доколко човешката природа е постоянна - това са добри въпроси. Те са сред най-старите и важни въпроси в западната философия. Тези въпроси засягат етиката, политиката и теологията. Човешката природа е източник на съвети за това как да живеем добре, но тя също така поставя ограничения и пречки пред добрия живот.
Сложните последици от тези въпроси се разглеждат и в изкуството и литературата, докато хуманитарните науки изследват човешката природа и какво означава да бъдеш човек.
Теории за човешката природа
Много велики мислители са имали определени идеи за човешката природа, но някои идеи са се запазили по-добре от други. Пример за това е най-продаваният учебник за колежа, който се появява за първи път през 1974 г. под името "Седем теории за човешката природа". Седемте теории са на:
- Платон
- Християнство
- Маркс
- Фройд
- Сартр
- Skinner
- Lorenz
Тридесет години по-късно изборът е от десет теории:
- Конфуцианство
- Индуизъм
- Будизъм
- Платон
- Аристотел
- Библията
- Кант
- Маркс
- Сартр и
- Дарвиновите теории за човешката природа.
Аристотел
Аристотел, най-известният ученик на Платон, е направил някои от най-известните и влиятелни изказвания за човешката природа.
В творбите му се съдържат някои ясни твърдения за човешката природа:
- Човекът е съпружеско животно. "Съпружески" означава да живееш заедно, да изграждаш домакинство (oikos). Един клан или малко село все още може да се управлява от главата на семейството.
- Човекът е политическо животно. Под това той разбира животно, способно да развива сложни общности с размерите на град или селище, с разделение на труда и законотворчество. Този тип общност се различава от голямото семейство и изисква използването на човешкия разум.
- Човекът обича да използва въображението си (и не само за да създава закони и да управлява градски съвети). Обичаме да гледаме нещата, да научаваме имената им и да мислим за тях.
За Аристотел разумът е това, което е най-специалното в човечеството в сравнение с другите животни, и е това, което постигаме в най-добрия си случай.
Голяма част от описанието на Аристотел на човешката природа е все още влиятелна и днес, но конкретната телеологична идея, че хората са "предназначени" или замислени да бъдат нещо, е станала много по-малко популярна в днешно време.
Биологични теории
Хората са бозайници и са се развили в процеса на еволюция. От това следва, че това, което се нарича човешка природа, е наследено и е резултат от естествения подбор. Ние не сме чиста проба; нашият душевен живот и поведение имат древни корени. Това е въпросът за съотношението между природата и възпитанието и е предмет на еволюционната психология. Етологията и социобиологията също разглеждат тези въпроси от гледна точка на човешката еволюция и наследственост.
