Бърръс Фредерик Скинър (20 март 1904 г. – 18 август 1990 г.) е водещ американски психолог и автор. Роден е в Съскехана, Пенсилвания. След завършване на бакалавърска степен в областта на литературата и последващо обучение по психология, Скинър защитава докторска дисертация по психология в Харвардския университет (Ph.D., 1931). През дългата си кариера той комбинира експериментални изследвания, теоретични разработки и популяризиране на идеите си чрез книги и романи.

Научни приноси и теория

Скинър е водещият бихевиорист в психологията; той се основава на работата на Джон Б. Уотсън и добавя идеята за оперантното обуславяне. Тези двама американски психолози не обръщат внимание на психичните състояния и "мисленето" (термини, които те смятат за ненаучни), а се занимават само с видимото поведение. Работата на Скинър развива и уточнява понятието за радикален бихевиоризъм — подход, който разглежда поведението като функция на средата и на историята на взаимодействия (наказания и подсилвания), а не като продукт на вътрешни, недиректно наблюдаеми процеси.

Сред ключовите понятия, въведени и детайлно изследвани от Скинър, са:

  • оперантно обуславяне — ученето чрез последици (подсилване и наказание);
  • подсилване (reinforcement) и формиране/shaping — постепенна стимулация на сложни поведения чрез награди за приближения към целевото поведение;
  • графици на подсилване — различни режими (например непрекъснато, съотношение, интервал, фиксирани и вариабилни варианти) и техният ефект върху скоростта и устойчивостта на наученото поведение;
  • оперантна камера (известна като „кутийката на Скинър“) — експериментален апарат за изследване на научаването при животни чрез контролирани подсилвания;
  • принцип на подбор чрез последствия — аналогия със селекцията, според която поведенията, които водят до благоприятни последици, стават по-чести.

Приложения

Работата на Скинър оказва влияние върху образованието (програмирано учене), върху развитието на поведенчески терапии и на практики за изменение на поведението като т.нар. token economies, системи за обучение и трениране на животни и прилагане в педагогиката. Принципите на оперантното обуславяне се използват и в приложната поведенческа анализа (ABA), особено при работа с деца с аутизъм и други затруднения с ученето и поведението.

Социални и философски идеи

Скинър е и социален философ, който иска да промени обществото чрез прилагане на научни принципи за контрол и организиране на човешкото поведение. Той пише еутопичен роман Walden Two, в който науката за човешкото поведение се използва за премахване на бедността, сексуалното потисничество, управлението в познатия ни вид и за създаване на начин на живот без войни. В по-късни свои текстове, като Beyond Freedom and Dignity, Скинър обсъжда идеи за обществен ред, основан на технологии на поведението, и поставя под въпрос някои традиционни представи за свобода и морал.

Публикации и творчество

Скинър е автор на множество научни студии и популярни книги. Сред най-влиятелните му произведения са The Behavior of Organisms (1938), Science and Human Behavior (1953), Walden Two (1948), Verbal Behavior (1957) и Beyond Freedom and Dignity (1971). Пише и поезия, както и три тома автобиография, в които разглежда личния си живот, научната си кариера и мислите си за обществото.

Критика и спорове

Идеите на Скинър предизвикват и сериозна критика. Основни направления на критиката включват:

  • отхвърлянето на вътрешните психични процеси — мнозина учени и философи смятат, че игнорирането на мисловните процеси и субективния опит ограничава обяснителната сила на теорията;
  • критика на работата му по езика — най-известно е яростното ревю на Ноам Чомски към Verbal Behavior, което повлия върху развитието на когнитивната психология;
  • етически възражения срещу идеите за „контрол на поведението“ и социално инженерство — опасения за ограничаване на автономията и използване на техниките за манипулация;
  • опростяване при обяснението на сложни човешки явления и морални избори единствено чрез подсилвания.

Наследство

Въпреки критиките, приносът на Скинър към експерименталната психология, принципите на обучение и приложните техники е значителен. Неговите идеи остават важни в областта на поведенческата наука, при обучението, терапията и в някои аспекти на социалната политика. През 1968 г. Скинър е награден с Националната научна медалия (National Medal of Science) в САЩ в знак на признание за приноса му към науката.

От 1958 г. до пенсионирането си през 1974 г. той е професор по психология в Харвардския университет "Едгар Пиърс", а след това до 1990 г. е почетен професор.

Скинър остава фигура със силно и продължаващо влияние — както като създател на емпирични методи и интервенции, така и като провокативен мислител, който стимулира дебати за мястото на науката в общественото устройство и за границите между контрол и свобода.

Основни теми за допълнително четене: оперантно обуславяне, радикален бихевиоризъм, програмирано обучение, Walden Two, Beyond Freedom and Dignity, критиката на Чомски към Verbal Behavior.