Б. Ф. Скинър — американски психолог и водещ бихевиорист (1904–1990)
Б. Ф. Скинър — влиятелен американски бихевиорист, разработил оперантното обуславяне; влияние върху образование, поведенческа терапия и социална философия.
Бърръс Фредерик Скинър (20 март 1904 г. – 18 август 1990 г.) е водещ американски психолог и автор. Роден е в Съскехана, Пенсилвания. След завършване на бакалавърска степен в областта на литературата и последващо обучение по психология, Скинър защитава докторска дисертация по психология в Харвардския университет (Ph.D., 1931). През дългата си кариера той комбинира експериментални изследвания, теоретични разработки и популяризиране на идеите си чрез книги и романи.
Научни приноси и теория
Скинър е водещият бихевиорист в психологията; той се основава на работата на Джон Б. Уотсън и добавя идеята за оперантното обуславяне. Тези двама американски психолози не обръщат внимание на психичните състояния и "мисленето" (термини, които те смятат за ненаучни), а се занимават само с видимото поведение. Работата на Скинър развива и уточнява понятието за радикален бихевиоризъм — подход, който разглежда поведението като функция на средата и на историята на взаимодействия (наказания и подсилвания), а не като продукт на вътрешни, недиректно наблюдаеми процеси.
Сред ключовите понятия, въведени и детайлно изследвани от Скинър, са:
- оперантно обуславяне — ученето чрез последици (подсилване и наказание);
- подсилване (reinforcement) и формиране/shaping — постепенна стимулация на сложни поведения чрез награди за приближения към целевото поведение;
- графици на подсилване — различни режими (например непрекъснато, съотношение, интервал, фиксирани и вариабилни варианти) и техният ефект върху скоростта и устойчивостта на наученото поведение;
- оперантна камера (известна като „кутийката на Скинър“) — експериментален апарат за изследване на научаването при животни чрез контролирани подсилвания;
- принцип на подбор чрез последствия — аналогия със селекцията, според която поведенията, които водят до благоприятни последици, стават по-чести.
Приложения
Работата на Скинър оказва влияние върху образованието (програмирано учене), върху развитието на поведенчески терапии и на практики за изменение на поведението като т.нар. token economies, системи за обучение и трениране на животни и прилагане в педагогиката. Принципите на оперантното обуславяне се използват и в приложната поведенческа анализа (ABA), особено при работа с деца с аутизъм и други затруднения с ученето и поведението.
Социални и философски идеи
Скинър е и социален философ, който иска да промени обществото чрез прилагане на научни принципи за контрол и организиране на човешкото поведение. Той пише еутопичен роман Walden Two, в който науката за човешкото поведение се използва за премахване на бедността, сексуалното потисничество, управлението в познатия ни вид и за създаване на начин на живот без войни. В по-късни свои текстове, като Beyond Freedom and Dignity, Скинър обсъжда идеи за обществен ред, основан на технологии на поведението, и поставя под въпрос някои традиционни представи за свобода и морал.
Публикации и творчество
Скинър е автор на множество научни студии и популярни книги. Сред най-влиятелните му произведения са The Behavior of Organisms (1938), Science and Human Behavior (1953), Walden Two (1948), Verbal Behavior (1957) и Beyond Freedom and Dignity (1971). Пише и поезия, както и три тома автобиография, в които разглежда личния си живот, научната си кариера и мислите си за обществото.
Критика и спорове
Идеите на Скинър предизвикват и сериозна критика. Основни направления на критиката включват:
- отхвърлянето на вътрешните психични процеси — мнозина учени и философи смятат, че игнорирането на мисловните процеси и субективния опит ограничава обяснителната сила на теорията;
- критика на работата му по езика — най-известно е яростното ревю на Ноам Чомски към Verbal Behavior, което повлия върху развитието на когнитивната психология;
- етически възражения срещу идеите за „контрол на поведението“ и социално инженерство — опасения за ограничаване на автономията и използване на техниките за манипулация;
- опростяване при обяснението на сложни човешки явления и морални избори единствено чрез подсилвания.
Наследство
Въпреки критиките, приносът на Скинър към експерименталната психология, принципите на обучение и приложните техники е значителен. Неговите идеи остават важни в областта на поведенческата наука, при обучението, терапията и в някои аспекти на социалната политика. През 1968 г. Скинър е награден с Националната научна медалия (National Medal of Science) в САЩ в знак на признание за приноса му към науката.
От 1958 г. до пенсионирането си през 1974 г. той е професор по психология в Харвардския университет "Едгар Пиърс", а след това до 1990 г. е почетен професор.
Скинър остава фигура със силно и продължаващо влияние — както като създател на емпирични методи и интервенции, така и като провокативен мислител, който стимулира дебати за мястото на науката в общественото устройство и за границите между контрол и свобода.
Основни теми за допълнително четене: оперантно обуславяне, радикален бихевиоризъм, програмирано обучение, Walden Two, Beyond Freedom and Dignity, критиката на Чомски към Verbal Behavior.
Живот
Скинър е роден в Съскехана, Пенсилвания, в семейството на Грейс и Уилям Скинър. Баща му е адвокат. Скинър става атеист, след като един либерален християнски учител се опитва да успокои страха му от ада, описан от баба му.
"В рамките на една година отидох при мис Грейвс, за да ѝ кажа, че вече не вярвам в Бог. "Знам - каза тя, - аз самата съм преминала през това. Но стратегията ѝ се провали: Никога не го преживях".
Скинър посещава Харвардския университет, където получава бакалавърска степен по английска литература през 1926 г. След дипломирането си прекарва една година в дома на родителите си в Скрантън, опитвайки се да стане писател на художествена литература. Опитва се да стане писател в Гринуич Вилидж. Скоро се разочарова от литературните си умения и стига до извода, че има малко световен опит и няма силна лична перспектива, от която да пише. Срещата му с бихевиоризма на Джон Б. Уотсън го насочва към следдипломно обучение по психология и към разработването на собствен оперантен бихевиоризъм.
Скинър получава докторска степен от Харвард през 1931 г. и остава там като изследовател до 1936 г. След това преподава в Университета на Минесота в Минеаполис, а по-късно и в Университета на Индиана, където е ръководител на катедрата по психология през 1946-1947 г. Връща се в Харвард през 1948 г. и остава там до края на кариерата си.
През 1936 г. Скинър се жени за Ивон Блу. Двойката има две дъщери - Джули (за Варгас) и Дебора (за Бузан). Умира от левкемия на 18 август 1990 г. и е погребан в гробището Маунт Обърн, Кеймбридж, Масачузетс.
Награди
- 1968 г. Национален медал за наука от президента Линдън Б. Джонсън
- 1971 г. - Златен медал на Американската психологическа фондация.
- Награда "Хуманист на годината" за 1972 г.
- 1990 г. за изключителен житейски принос към психологията
Писмени произведения
- 1938. Поведението на организмите: експериментален анализ. ISBN 1-58390-007-1, ISBN 0-87411-487-X
- 1948. Уолдън две. ISBN 0-02-411510-X
- 1953. Науката и човешкото поведение. ISBN 0-02-929040-6
- 1957. Графици за укрепване, с C.B. Ferster. ISBN 0-13-792309-0
- 1957. Вербално поведение. ISBN 1-58390-021-7
- 1961. Анализ на поведението: програма за самообучение, с Джеймс Г. Холанд. Тази книга за самообучение вече не се отпечатва, но на уебсайта на фондация "Б.Ф. Скинър" има интерактивна версия. ISBN 0-07-029565-4
- 1968. Технология на преподаването. Ню Йорк: Appleton-Century-Croft.
- 1969. Непредвидени обстоятелства на подкреплението: теоретичен анализ. ISBN 0-390-81280-3
- 1971. Отвъд свободата и достойнството. ISBN 0-394-42555-3
- 1974. За бихевиоризма. ISBN 0-394-49201-3; ISBN 0-394-71618-3
- 1978. Размисли за бихевиоризма и обществото. ISBN 0-13-770057-1
- 1980. Тетрадки, под редакцията на Робърт Епщайн. ISBN 0-13-624106-9
- 1982. Skinner for the Classroom, под редакцията на Р. Епщайн. ISBN 0-87822-261-8
- 1983. Насладете се на старостта: програма за самоуправление. (с М.Е. Вон)
- 1987. След по-дълбок размисъл. ISBN 0-13-938986-5
- 1989. Актуални въпроси в анализа на поведението. ISBN 0-675-20674-X
- 1959, 1961, 1972 и 1999 г. Кумулативен запис: подбор на документи, както Кумулативен запис: окончателно издание. Тази книга включва препечатка на статията на Скинър от октомври 1945 г. в Ladies' Home Journal, Baby in a Box (Бебе в кутия) - оригиналният, личен разказ на Скинър за многократно изопачаваното устройство "Бебе в кутия". ISBN 0-87411-969-3 (с меки корици)
Автобиография
- Skinner B.F. 1976. Особености на моя живот: Част 1 от автобиографията. ISBN 0-394-40071-2
- Skinner B.F. 1979. Формирането на бихевиористите: Част 2 от автобиографията. ISBN 0-394-50581-6
- Skinner B.F. 1983. Въпрос на последствия: Част 3 от автобиографията. ISBN 0-394-53226-0, ISBN 0-8147-7845-3
Статии от Б.Ф. Скинър
- Два типа условен рефлекс и един псевдотип (1935 г.) Journal of General Psychology, 12, 66-77.
- "Суеверие" при гълъба (1947 г.) Journal of Experimental Psychology, 38, 168-172.
- Необходими ли са теории за ученето? Архивирано 2005-12-12 в Wayback Machine Psychological Review,57, 193-216, 1950.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Буррус Фредерик Скинър?
О: Буррус Фредерик Скинър е водещ американски психолог и писател. Той е водещият бихевиорист в психологията и надгражда работата на Джон Б. Уотсън, като добавя идеята за оперантното обуславяне.
В: Какви последици има работата на Скинър?
О: Работата на Скинър оказва влияние върху образованието (програмирано учене) и върху поведенческата терапия на различни психологически проблеми.
В: Къде е преподавал Скинър?
О: Скинър е професор по психология в Харвардския университет от 1958 г. до пенсионирането си през 1974 г., а след това е почетен професор до 1990 г.
В: Какво е искал да направи Скинър с обществото?
О: Скинър е бил и социален философ, който е искал да промени обществото, и е написал евтропичен роман, в който науката за човешкото поведение се използва за премахване на бедността, сексуалното потисничество, правителството, каквото го познаваме, и за създаване на начин на живот без войни.
Въпрос: Какво друго е написал освен романа си?
О: Освен романа си той пише поезия и три тома автобиография.
Въпрос: Как работата на Уотсън е повлияла на идеите на Скинър?
О: Работата на Уотсън е повлияла на Скинър, като му е предоставила разбиране за видимото поведение, което той е могъл да използва при разработването на собствените си теории за оперантното обуславяне.
обискирам