Оперантно кондициониране
Оперативното обуславяне е форма на учене. При него индивидът променя поведението си заради последствията (резултатите) от поведението.
Човекът или животното научава, че поведението му има последици. Тази последица може да бъде
- Подсилване: положително или възнаграждаващо събитие. Това кара поведението да се появява по-често
- Наказание: негативно или наказателно събитие. Това кара поведението да се появява по-рядко
- Изчезване: не следва никакво събитие, така че поведението няма последствия. Когато поведението няма последици, то ще се появява по-рядко.
В оперантното обуславяне има четири различни контекста. Тук термините "положителен" и "отрицателен" не се използват в основния им смисъл; положителен означава, че нещо се добавя, а отрицателен - че нещо се отнема:
- Положително подкрепление (често наричано просто "подкрепление") се получава, когато за дадена форма на поведение има награда. Това ще увеличи честотата на поява на поведението. В експеримента с кутията на Скинър наградата е под формата на храна, когато плъхът натисне лост.
- Негативното подсилване (понякога "бягство") настъпва, когато се премахне отблъскващ стимул. Това ще увеличи честотата на поява на поведението. В експеримента с кутията на Скинър имаше силен шум, който се премахваше, когато плъхът натискаше лоста.
- Положителното наказание се прилага, когато се добавя стимул, в резултат на който поведението се появява по-рядко. Примерни стимули могат да бъдат силен шум, електрошок (плъх) или пошляпване (дете).
- Негативното наказание се прилага, когато се отнема стимул, в резултат на което поведението се появява по-рядко. Пример за това може да бъде отнемането на детска играчка, след като детето извърши нежелано поведение.
Идеята за оперантното обуславяне е открита за първи път от Едуард Торндайк и анализирана от Б. Ф. Скинър.
Оперантното обуславяне е различно от класическото обуславяне на Павлов. Оперантното обуславяне се занимава с доброволната промяна на поведението, а класическото обуславяне - с тренирането на рефлекс.
Закон за ефекта на Торндайк
Оперантното обуславяне, понякога наричано инструментално учене, е изследвано за първи път от Едуард Л. Торндайк (1874-1949). Той наблюдава поведението на котки, които се опитват да избягат от домашно направени кутии с пъзели. Когато за първи път били поставени в кутиите, котките се нуждаели от много време, за да избягат. С натрупването на опит успешните отговори се появявали по-често, което позволявало на котките да избягат за по-малко време. В своя закон за ефекта Торндайк изказва теорията, че поведенията, последвани от удовлетворяващи последствия, са склонни да се повтарят, а тези, които водят до неприятни последствия, е по-малко вероятно да бъдат повторени. Накратко, някои последици засилват поведението, а други го отслабват. Чрез тази процедура Торндайк създава първите известни криви на учене.
Б.Ф. Скинър (1904-1990) разработва по-подробен анализ на оперантното обуславяне. Скинър изобретява камерата за оперантно обуславяне, която му позволява да измерва скоростта на реакция като основна зависима променлива. Той е използвал запис на натискания на лоста или натискания на клавишите.
Принципи на оперантното обуславяне:
- Дискриминация, обобщение и значение на контекста.
- Ученето се осъществява в контекст.
- По-голямата част от поведението е под контрола на стимулите: определена реакция се проявява само при наличието на подходящ стимул.
- Контролът на стимулите е ефективен дори ако стимулът няма никакво значение за респондента.
- Екстинкция: оперантното поведение изчезва, когато подкреплението спре.
- Подсилванията се появяват само когато е направена правилната реакция, а може и да не се появят. Поведението не отслабва и не угасва поради тази причина.
- Резултатите зависят отчасти от това колко често се получава подсилване.
- График на подсилване: времето на подсилване е от решаващо значение.
- График с фиксирани интервали: подсилващите вещества се представят на фиксирани периоди от време, при условие че е направена съответната реакция.
- График с променлив интервал: поведението се подсилва въз основа на средното време, изминало от последното подсилване. Графици за съотношение: основават се на съотношението между реакциите и подкрепленията.
- График с фиксиран интервал: подкреплението се предоставя след определен брой отговори. Специалният случай на предоставяне на подсилване след всеки отговор се нарича непрекъснато подсилване.
- График с променлив интервал: подсилването на доставката се основава на определен среден брой отговори.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво е оперантно обуславяне?
О: Оперативното обуславяне е форма на учене, при която индивидът променя поведението си поради последствията (резултатите) от поведението.
В: Кои са четирите контекста на оперантното обуславяне?
О: Четирите контекста на оперантното обуславяне са положително подсилване, отрицателно подсилване, положително наказание и отрицателно наказание.
В: Как действа положителното подсилване?
О.: Положителното подсилване се случва, когато има награда за дадена форма на поведение, която ще увеличи честотата на проявление на поведението.
В: Как действа отрицателното подсилване?
О: Негативното подсилване се случва, когато се премахне отблъскващ стимул, което ще увеличи честотата на поява на поведението.
В: Как действа положителното наказание?
О: Положителното наказание се прилага, когато се добави стимул, в резултат на което поведението се появява по-рядко.
В: Как действа отрицателното наказание? О: Негативното наказание се прилага, когато се отнема стимул, в резултат на което поведението се появява по-рядко.
Въпрос: Кой пръв открива оперантното обуславяне?
О: Едуард Торндайк пръв открива оперантното обуславяне, а по-късно то е анализирано от Б.Ф. Скинър.
