Оперантното обуславяне е форма на учене, при която поведението на индивида се променя въз основа на последствията от това поведение. То описва процес, при който човекът или животното осъзнава, че действията му имат резултати и започва да повтаря или да избягва определени действия в зависимост от тези резултати.

Последствията от поведението обикновено могат да бъдат трите основни вида:

  1. Подсилване (подкрепление): събитие, което увеличава вероятността поведението да се повтори. Може да бъде положително (добавяне на нещо приятно) или отрицателно (премахване на нещо неприятно).
  2. Наказание: събитие, което намалява вероятността поведението да се повтори. И тук има два вида — когато се добавя неприятен стимул и когато се отнема приятен стимул.
  3. Изчезване (extinction): когато поведение не води до никакви последици и постепенно спада по честота, защото вече не е полезно за индивида.

Четири основни контекста в оперантното обуславяне

В оперантното обуславяне термините "положителен" и "отрицателен" не означават "добър" или "лош", а дали нещо се добавя или се премахва след дадено поведение:

  1. Положително подкрепление — следствие, при което се добавя награда и поведението се усилва. В експеримента с кутията на Скинър наградата беше под формата на храна, когато плъхът натисне лост.
  2. Негативно подкрепление — настъпва, когато се премахне неприятен стимул; това също увеличава вероятността поведението да се повтори (например търсене на начин да се спре силен шум или болка).
  3. Положително наказание — добавят се неприятни последици с цел да се намали поведението (примери: силен шум, електрошок при опити с животни или пошляпване (дете) — макар че употребата на физическо наказание при хора поставя сериозни етични и практически въпроси).
  4. Негативно наказание — отнемане на приятен стимул, за да се намали поведението (напр. отнемане на играчка от дете след нежелано поведение).

Как работи на практика

Оперантното обуславяне включва наблюдение на това кои последствия поддържат или променят поведението и умишлено използване на тези последствия. Някои важни понятия и техники, свързани с оперантното обуславяне, са:

  • Шейпинг (формоване) — награждаване на стъпки, приближаващи се към желаното поведение, за да се изгради сложно действие стъпка по стъпка.
  • Графици на подсилване — кога и колко често се дава подкрепление. Например:
    • непрекъснато подсилване (винаги след едно поведение) — бързо научаване, но и бързо изчезване при спиране на наградите;
    • частично (интермитентно) подсилване — фиксирани и вариабилни съотношения или интервали (fixed ratio, variable ratio, fixed interval, variable interval) — води до по-устойчиво поведение и по-бавна изчезване;
  • Генерализация и дискриминация — поведението може да се прояви в сходни ситуации (генерализация) или да бъде ограничено до специфични стимули (дискриминация).
  • Контрол и самоконтрол — чрез подсилване и наказание можем да изграждаме механизми за насърчаване на полезни навици и ограничаване на вредни.

Приложения и ограничения

Оперантното обуславяне има широко приложение: в обучение и образование (мотивиране и управление на класно поведение), в дрессировка на животни, в поведенческа терапия (например при работата с фобии или зависимости), в дизайна на наградни системи и интерфейси и др. Важно е обаче да се има предвид:

  • Етичните проблеми при използване на наказание — често ефективността е временна и може да причини нежелани странични ефекти (страх, агресия, скрити форми на избягване).
  • Подсилването трябва да е подходящо за индивида — една и съща "награда" не работи за всички.
  • Комбинацията от подкрепление, последователност и ясно комуникирани очаквания е най-ефективна за дълготрайна промяна на поведението.

Идеята за оперантното обуславяне е открита първоначално от Едуард Торндайк и по-късно подробно анализирана от Б. Ф. Скинър.

Оперантното обуславяне се различава от класическото обуславяне на Павлов: първото се занимава предимно с доброволни, целенасочени промени в поведението чрез последствия (подкрепления и наказания), докато второто тренира автоматични рефлекси или асоциации между стимули и рефлексни отговори (рефлекс).