Пошляпване (пляскане): дефиниция, последици и мнение на експертите

Пошляпването е умишлено нанасяне на удари по задните части на друг човек с цел да му се причини болка. Обикновено то означава удряне с отворена ръка по седалището на друго лице, но в практиката се срещат различни форми и вариации. В някои страни родителите пляскат деца и тийнейджъри, за да ги накажат или да променят поведението им. В други държави подобни методи вече са забранени от закона или силно не се препоръчват от професионалните организации. Родителите често се надяват, че пошляпването ще накара децата да им се подчиняват, а исторически възрастните са пляскали повече момчета, отколкото момичета.

Как обикновено протича пошляпването

Когато родителят пляска детето си, той обикновено го удря по дупето с отворена ръка. Понякога се използват и други предмети, например колан или дървена лъжица. Понякога седалището на детето може да бъде облечено, в други случаи то може да бъде голо. Често родителят кара детето да легне в скута му; в други случаи може да го помоли да се наведе или да легне с лице надолу в леглото. Независимо от формата, често липсва обяснение и разговор, което прави преживяването объркващо и травмиращо за детето.

Как се чувстват децата

Когато питаме децата как се чувстват, когато родителите им ги напляскат, много от тях казват, че това ги кара да се чувстват тъжни, ядосани и уплашени. Някои малки деца в Обединеното кралство, чиито родители са ги пляскали, описват усещанията си с думи като: "Чувстваш се така, сякаш някой те е ударил с чук" и "боли и е болезнено отвътре - все едно ти чупи костите". Пошляпването често руши доверието между детето и възрастния и може да засили чувството за срам или безпомощност.

Мнение на експертите и професионалните организации

Американската академия по педиатрия е група от лекари, които работят с деца. Те твърдят, че пошляпването не е добър начин да се помогне на децата да се научат как да се държат. Те предупреждават, че това може лесно да нарани малко дете и че пошляпването може да доведе до злоупотреба с деца. Също така категорично съветват родителите никога да не пляскат детето с предмет.

Д-р Елизабет Т. Гершоф е учен, който изучава пошляпването. Тя казва, че изследванията, провеждани в продължение на много години, показват, че пошляпването не действа като ефективна дисциплина. Според нея то не учи децата на добро поведение или на послушание към родителите и с времето плясканите деца се подчиняват по-малко. Д-р Гершоф описва пошляпването като "жестоко" и призовава за неговото прекратяване.

През 2012 г. група канадски учени разглеждат множество дългогодишни изследвания и установяват, че пошляпването не действа и че с времето плясканите деца стават по-агресивни. Мъри Щраус е друг изследовател, който твърди, че новите изследвания, които анализира, показват връзка между детското пошляпване и по-висок риск от извършване на престъпления в по-късен етап от живота — дори когато родителите са били иначе "любящи".

Правен и етичен контекст

Някои групи считат пошляпването за форма на насилие и нарушение на човешките права. Това са адвокати, социални работници, организации за защита на децата и политици. Пошляпването на лица под 18-годишна възраст понастоящем е забранено от закона в повече от 40 държави. Примери за такива държави са Бразилия, Германия, Израел, Аржентина, Швеция, Нидерландия, Испания, Полша, Нова Зеландия, Кения и Коста Рика. Законите и обществените нагласи се променят бавно, но ясно вървят към по-голяма защита на детето.

Научни доказателства за рисковете

Малък брой учени твърдят, че обикновените пошляпвания не причиняват дългосрочни вреди, но мнозинството проучвания показват обратното. Някои изследвания (над 100 според някои прегледи) намират връзка между пошляпването и различни негативни резултати:

• повишена агресия и антисоциално поведение в детството и юношеството;
• по-голям риск от психологически проблеми в зряла възраст (депресия, тревожност, пристрастяване към наркотици и алкохол и др.);
• влошено когнитивно развитие и по-ниски умения за ясно мислене;
• увреждане на взаимоотношенията и по-слабо доверие към възрастните.

Учените от Университета на Манитоба в Канада установяват, че децата, които са били удряни дори "понякога", са с по-висок риск от развитие на психични заболявания като депресия, тревожност, импулсивни или обсесивни симптоми и зависимостни поведения. Някои изследвания показват, че честото пошляпване може да възпрепятства нормалния растеж на мозъка и да повлияе на невроразвитието.

Алтернативи на пошляпването

Експертите препоръчват използване на ненасилствени и ефективни методи за възпитание и дисциплина. Някои от доказаните и практични подходи включват:

• Обяснение и разговор: ясно и спокойно обсъждане на правилата и последствията;
• Поставяне на граници и последователност: установяване на ясни правила и последващи последици при тяхното нарушаване;
• Временно отстраняване (time-out): спокойно време за охлаждане и размисъл, адаптирано към възрастта;
• Отнемане на привилегии: временно ограничаване на игра или екранно време;
• Позитивно подкрепление: поощрение на желаното поведение чрез похвала и награди;
• Моделиране на поведението: родителите да демонстрират спокойствие и контрол, които искат да видят у детето;
• Търсене на помощ: разговор с педиатър, психолог или консултант при повтарящи се трудности.

Практически съвети и кога да потърсите помощ

Някои практически насоки за родители и настойници:

• никога не използвайте предмети за наказание;
• избягвайте физическа дисциплина при малки деца, които не разбират причинно-следствените връзки;
• ако се чувствате ядосани или извън контрол, потърсете помощ от партньор, приятел или професионалист, преди да реагирате;
• ако имате съмнения, че детето е пострадало или че поведението на възрастния е придружено от други форми на насилие, свържете се със социалните служби или медицински специалист;
• потърсете подкрепа от педиатър, семеен терапевт или местни програми за родителска подкрепа, които предлагат стратегии за управление на поведението.

Кратко обобщение

Научните данни и препоръките на професионалните организации сочат, че пошляпването не е ефективен метод за дългосрочна дисциплина и може да причини физически и психологически вреди. В светлината на наличните доказателства множество държави и експерти призовават за използване на ненасилствени алтернативи, които учат децата на уважение, самоконтрол и социални умения без причиняване на болка или страх.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява пошляпването?

В: Във всички държави ли се използва пошляпване за наказание на деца и тийнейджъри?

В: По-вероятно ли е момчетата да бъдат напляскани, отколкото момичетата?

В: Как обикновено родителите напляскват момчетата?

Въпрос: Как се чувстват децата, когато родителите им ги пошляпват?

Въпрос: Какво казва Американската академия по педиатрия относно използването на пошляпването като наказание за деца?

Търсене по буква