Едуард Торндайк — американски психолог и основател на конекционизма
Едуард Лий "Тед" Торндайк (31 август 1874 г. – 9 август 1949 г.) е американски психолог. По-голямата част от кариерата си прекарва в Teachers College, Колумбийски университет. Работи върху етологията и процеса на учене, което довежда до теорията на конекционизма и спомага за полагането на научната основа на съвременната педагогическа психология.
Научен принос и експерименти
Торндайк е известен най-вече с емпиричните си изследвания върху животни — най-вече опитите с „пъзел-кутии“ и котки. Наблюдавайки поведението на животните при решаване на проблеми, той формулира основни принципи на асоциативното учене. Сред най-важните му идеи са:
- Закон за ефекта (law of effect) — отговори, довеждащи до приятни последици, се запазват по-вероятно и се появяват по-често; отговори, свързани с неприятни последствия, отслабват.
- Закон за упражнението (law of exercise) — повтарянето засилва връзките между стимула и реакцията (по-късно Торндайк преразглежда ролята на повторението в полза на значението на последствията).
- Модел на учене чрез проба и грешка (trial-and-error) — учението се случва постепенно чрез множество опити и селекция на успешните реакции.
Тези идеи формират основата на неговия конекционистичен подход — схващане, според което учението представлява изграждане и укрепване на връзки (конекции) между стимули и реакции. Неговите точни наблюдения и количествени експерименти допринасят за превръщането на психологията в по-експериментална и измерима наука.
Прилагане в образованието и индустрията
Торндайк активно прилага своите изводи в областта на образованието. Той настоява учебните програми и методите на преподаване да се базират на емпирични доказателства, измерване и статистика. Разработва принципи за оценяване на учебните резултати и застъпва използването на стандартизирани тестове за оценка на знания и умения.
Освен в образованието, Торндайк работи по индустриални и практически проблеми — разработва изпити и тестове за подбор и оценка на служители и участва в усилията за прилагане на психологическите методи в практическата дейност. Бил е член на борда на Психологическата корпорация и през 1912 г. е президент на Американската психологическа асоциация.
Влияние и наследство
Работата на Торндайк оказва силно влияние върху развитието на бихевиоризма и върху по-късни теории за учене и кондициониране. Много от принципите му — особено важността на последствията за поведението и нуждата от обективни измервания — остават в основата на съвременната педагогическа психология, психометрията и приложната психология.
Торндайк публикува множество статии и книги, които популяризират емпиричния подход към изучаването на учене и преподаване и които остават референтни в историята на психологическата наука. Неговото внимание към практическите приложения на психологията — в училище, в заводите и в администрацията — допринася за широкото разпространение на психологическите методи в XX век.
Закон на Торндайк
Законът за ефекта гласи, че "реакциите, които предизвикват задоволителен ефект в определена ситуация, стават по-вероятни за повторение в тази ситуация, а реакциите, които предизвикват дискомфортен ефект, стават по-малко вероятни за повторение в тази ситуация".
Книги
Учебниците на Торндайк са широко използвани в курсовете по психология за подготовка на учители през първата половина на ХХ век.
- 1903 Педагогическа психология. Ню Йорк, Lemcke & Buechner. Преработено и допълнено 1910, Teachers College, Columbia University, New York.
- 1904 Въведение в теорията на умствените и социалните измервания. Ню Йорк: Научна преса.
- 1905 Елементи на психологията. Ню Йорк: Зайлер.
- 1911. Интелигентност на животните: експериментални изследвания. Ню Йорк: Макмилън.
- 1913. Психология на образованието: кратък курс. Ню Йорк: Routledge.
- 1921 Книгата за думи на учителя. 1932 Книга за думи на учителя с двадесет хиляди думи, които се срещат най-често и най-широко в общите четива за деца и младежи. 1944 г. (заедно с Дж. Е. Лордж) Книга на учителя с 30 000 думи.
- 1922 Психология на аритметиката. Ню Йорк, Macmillan.
- 1927 г. Измерването на интелигентността. Ню Йорк, Teachers College, Колумбийски университет.
- 1931. Човешкото обучение. Ню Йорк, Century.
- 1932 Основи на ученето. Ню Йорк, Teachers College, Колумбийски университет.