Джон Б. Уотсън

Бихейвиоризъм

Уотсън поставя началото на бихевиоризма през пролетта на 1913 г. със статията си "Психологията според бихевиористите". В тази статия Уотсън очертава основните характеристики на своята нова философия на психологията, наречена "бихевиоризъм". Първият параграф на статията описва накратко неговата позиция:

Психологията, както я възприемат бихевиористите, е чисто обективен експериментален клон на естествените науки. Нейната теоретична цел е предсказването и контролът на поведението. Интроспекцията не е съществена част от нейните методи, нито пък научната стойност на данните зависи от готовността им да бъдат интерпретирани в термините на съзнанието. Бихевиористите, които се опитват да създадат единна схема на реакциите на животните, не признават границата между човека и звяра. Поведението на човека, с цялата му изтънченост и сложност, представлява само част от общата схема на изследване на бихевиористите.

През 1913 г. Уотсън разглежда условния рефлекс на Иван Павлов предимно като физиологичен механизъм, контролиращ секрецията на жлезите. Той вече е отхвърлил "Закона за ефекта" на Едуард Торндайк (предшественик на принципа на подсилването на Б.Ф. Скинър) поради това, че според Уотсън има "ненужни субективни елементи". Статията е забележителна и със силната си защита на обективния научен статут на приложната психология, която по онова време е смятана за много по-нисша от утвърдената експериментална психология.

Със своя бихевиоризъм Уотсън поставя акцент върху външното поведение на хората и техните реакции в дадени ситуации, а не върху вътрешното психично състояние на тези хора. Според него анализът на поведението и реакциите е единственият обективен метод за вникване в човешките действия. Този възглед е смятан за краен или радикален бихевиоризъм.

Възгледи за отглеждането на децата

Уотсън написва книгата "Психологически грижи за бебето и детето" през 1928 г. с помощта на своята любовница и съпруга Розали Рейнър. По-късно Розали озаглавява написаната от самата нея статия "Аз съм майка на поведенчески синове". В книгата Уотсън обяснява, че бихевиористите започват да вярват, че за бебетата и децата са необходими психологически грижи и анализ.

Неговият лозунг беше не повече бебета, а по-добре възпитани бебета. Уотсън се застъпваше за възпитанието в дебата "природа-възпитание", като твърдеше, че светът би спечелил, ако бременностите се прекратят за двадесет години, докато се съберат достатъчно данни, за да се осигури ефективен процес на отглеждане на децата. Описанието на Уотсън на щастливото дете е доста дистанцирано. То включваше идеи като това, че детето може да се занимава чрез способностите си за решаване на проблеми, трябва да плаче само когато изпитва физическа болка и че детето се отклонява от задаването на въпроси. Поведенческият анализ на детското развитие като област може би е започнал с трудовете на Уотсън.

Уотсън провежда противоречиви научни експерименти, известни като "експериментите с малкия Албърт"; в тези експерименти Уотсън изучава страха при бебетата.

Биографични данни за Уотсън и анализ на работата му

Възгледите и животът на Уотсън са обект на редица трудове.

• Бъкли, Кери У. 1989 г. Механичен човек: Джон Бродус Уотсън и началото на бихевиоризма. Guilford Press.
• Бъкли, Кери У. 1994 г. Misbehaviorism: Уволнението на Джон Б. Уотсън от университета "Джон Хопкинс". In J.T. Todd & E.K. Morris (eds) Modern perspectives on John B. Watson and classical behaviorism (Съвременни гледни точки към Джон Б. Уотсън и класическия бихевиоризъм). Greenwood Press.
• Бърнам, Джон К., 1994 г. Джон Б. Уотсън: интервюиран, професионална фигура, символ. In J.T. Todd & E.K. Morris (eds) Modern perspectives on John B. Watson and classical behaviorism (Съвременни перспективи за Джон Б. Уотсън и класическия бихевиоризъм). Greenwood Press.
• Coon, Deborah J. 1994 г. "Не е създание на разума": предполагаемото въздействие на уотсъновия бихевиоризъм върху рекламата през 20-те години на ХХ век. In J.T. Todd & E.K. Morris (eds) Modern perspectives on John B. Watson and classical behaviorism (Съвременни перспективи за Джон Б. Уотсън и класическия бихевиоризъм). Greenwood Press.
• Харис, Бен. 1979. Какво се случи с малкия Албърт? American Psychologist, 34, #2, pp. 151-160. (онлайн)
• Hartley, Mariette & Commire, Anne. 1990. Нарушаване на мълчанието. Ню Йорк: Putnam's. (Мариет Хартли е внучка на Джон Б. Уотсън. В автобиографията си Хартли твърди, че теориите на Уотсън за възпитанието на децата са помрачили детството ѝ.)
• Милс, Джон А., 1998 г. Контрол: история на поведенческата психология. Ню Йорк: New York University Press.
• Samelson, F. 1981. Борба за научен авторитет: рецепцията на бихевиоризма на Уотсън, 1913-1920 г. Journal of the History of the Behavioral Sciences 17, 399-425.
• Тод, Джеймс Т., 1994 г. Какво казва психологията за Джон Б. Уотсън: класическият бихевиоризъм в учебниците по психология, 1920-1989 г. In J.T. Todd & E.K. Morris, Modern perspectives on John B. Watson and classical behaviorism (Съвременни перспективи за Джон Б. Уотсън и класическия бихевиоризъм). Greenwood Press.
• Todd, James T. & Morris, Edward K. 1986. Ранните изследвания на Джон Б. Уотсън: преди поведенческата революция. The Behavior Analyst 9, 71-88.
• Тод, Джеймс Т., и Морис, Едуард К. Съвременни перспективи за Джон Б. Уотсън и класическия бихевиоризъм. Greenwood Press, 1994 г.
• Уотсън, Джон Б. "Джон Бродус Уотсън [Автобиография]". В К. Мърчисън (съст.) История на психологията в автобиографията (том 3, стр. 271-81). Издателство на университета Кларк, 1936 г.

Книги от Уотсън

• 1914. Уотсън, Джон Б. Поведение: въведение в сравнителната психология. Хенри Холт, Ню Йорк.
• 1919. Уотсън, Джон Б. Психологията от гледна точка на бихевиористите. Липинкот, Филаделфия. 2nd ed 1924.
• 1928. Уотсън, Джон Б. Психологически грижи за бебето и детето. Нортън, Ню Йорк.
• 1930. Уотсън, Джон Б. Бихевиоризъм (преработено издание). University of Chicago Press.