Джон Бродус Уотсън — американски психолог, основател на бихевиоризма
Джон Бродус Уотсън — американски психолог и основател на бихевиоризма: експерименти с животни, академичен скандал и преход към реклама (Maxwell House).
Джон Бродус Уотсън (9 януари 1878 г. - 25 септември 1958 г.) е американски психолог. Той създава психологическата школа на бихевиоризма, след като прави изследвания върху поведението на животните. Тази школа е изключително влиятелна в средата на XX век, когато Б. Ф. Скинър я доразвива.
Уотсън е принуден да се откаже от катедрата си в университета "Джонс Хопкинс" в Балтимор, тъй като аферата му със студентка се превръща в публичен скандал. След това Уотсън работи дълги години за J. Walter Thompson, водеща американска рекламна агенция. Приписва му се популяризирането на "кафе паузата" по време на рекламна кампания за кафето Maxwell House.
Ранен живот и образование
Уотсън е роден в семейство с ограничени средства и получава началното си образование в провинциални училища. През 1903 г. завършва докторат по психология в Университета на Чикаго. След това започва академична кариера и бързо се утвърждава като изследовател в областта на сравнителната психология и изучаването на поведение при животните и хората.
Научен принос и принципи на бихевиоризма
Бихевиоризмът, формулиран и проповядван от Уотсън, поставя в центъра на психологическото изследване само наблюдаемото поведение и отхвърля интроспективните методи и субективните описания на съзнанието. Уотсън настоява, че психологията трябва да бъде естествена наука, която формулира закони за поведението, измерими и проверими чрез експерименти и наблюдение. Негова знакова публикация е статията "Psychology as the Behaviorist Views It" (1913), която често се цитира като манифест на бихевиоризма.
Експериментът "Малкият Албърт"
Най-известният и едновременно най-контроверсен експеримент, асоцииран с Уотсън, е т.нар. експеримент с "Малкият Албърт" (в сътрудничество с Росали Райнер). В него показва, че емоционални реакции като страх могат да бъдат условно породени у дете чрез свързване на неутрален стимул (бял плъх) с неприятен звук. Резултатите демонстрират принципите на класическото условяване, но експериментът е силно критикуван впоследствие по етични причини — заради липсата на информирано съгласие и заради последващите последици за детето. По-късни анализи и исторически изследвания също поставят под въпрос някои методологични детайли и интерпретации на наблюдаваните ефекти.
Академична и рекламна кариера
Преди да бъде принуден да напусне академичната си позиция през 1920 г., Уотсън е един от най-видните експериментални психолози в САЩ. След скандала той навлиза в рекламната индустрия, където прилага наблюдаваните от него закони на условяването и мотивирането върху потребителското поведение. В J. Walter Thompson работи върху рекламни кампании и консултира фирми как да използват емоционални и асоциативни послания, за да продават продукти. На Уотсън често се приписва заслугата за популяризирането на т.нар. "coffee break" като елемент в кампании за кафето Maxwell House, въпреки че част от тези твърдения са предмет на дискусия и хипербола при отчитане на рекламната история.
Критика и наследство
Идеите на Уотсън радикално променят психологията, като акцентът върху обективното измерване и върху изучаването на поведение води до развитие на методи и теории, които доминират голяма част от XX век. В същото време бихевиоризмът е критикуван за редукционизъм — пренебрегване на вътрешните ментални процеси, когнитивните структури и социалните фактори. В по-късните десетилетия възникват нови подходи (когнитивна психология, биопсихология), които обединяват наблюдението на поведението с изучаването на вътрешните процеси.
Личен живот и последни години
След напускането на университета Уотсън се посвещава на рекламната дейност и популярни съвети за възпитание и родителство. Неговите препоръки за поведение на родителите понякога са възприемани като строги и механистични; въпреки това те оказват влияние върху масовото разбиране за детската психология в ранните десетилетия на XX век. Уотсън умира през 1958 г., оставяйки след себе си както научни постижения, така и открити дебати за етическите и методологичните граници на психологическите изследвания.
Избрани произведения
- Psychology as the Behaviorist Views It (1913) — статия, определяна като манифест на бихевиоризма;
- Behavior: An Introduction to Comparative Psychology (1914) — книга за сравнителната психология и принципите на поведението;
- Behaviorism (1924) — популярна монография, обобщаваща възгледите му;
- Psychological Care of Infant and Child (1928) — практически съвети за отглеждане и възпитание (изразяват типичния бихевиористичен подход).
Уотсън остава ключова фигура в историята на психологията: неговият акцент върху емпиричното изучаване на поведението преоформя научната парадигма и стимулира по-нататъшни изследвания, въпреки че някои от неговите подходи и експерименти продължават да будят етични и научни спорове.
Бихейвиоризъм
Уотсън поставя началото на бихевиоризма през пролетта на 1913 г. със статията си "Психологията според бихевиористите". В тази статия Уотсън очертава основните характеристики на своята нова философия на психологията, наречена "бихевиоризъм". Първият параграф на статията описва накратко неговата позиция:
Психологията, както я възприемат бихевиористите, е чисто обективен експериментален клон на естествените науки. Нейната теоретична цел е предсказването и контролът на поведението. Интроспекцията не е съществена част от нейните методи, нито пък научната стойност на данните зависи от готовността им да бъдат интерпретирани в термините на съзнанието. Бихевиористите, които се опитват да създадат единна схема на реакциите на животните, не признават границата между човека и звяра. Поведението на човека, с цялата му изтънченост и сложност, представлява само част от общата схема на изследване на бихевиористите.
През 1913 г. Уотсън разглежда условния рефлекс на Иван Павлов предимно като физиологичен механизъм, контролиращ секрецията на жлезите. Той вече е отхвърлил "Закона за ефекта" на Едуард Торндайк (предшественик на принципа на подсилването на Б.Ф. Скинър) поради това, че според Уотсън има "ненужни субективни елементи". Статията е забележителна и със силната си защита на обективния научен статут на приложната психология, която по онова време е смятана за много по-нисша от утвърдената експериментална психология.
Със своя бихевиоризъм Уотсън поставя акцент върху външното поведение на хората и техните реакции в дадени ситуации, а не върху вътрешното психично състояние на тези хора. Според него анализът на поведението и реакциите е единственият обективен метод за вникване в човешките действия. Този възглед е смятан за краен или радикален бихевиоризъм.
Възгледи за отглеждането на децата
Уотсън написва книгата "Психологически грижи за бебето и детето" през 1928 г. с помощта на своята любовница и съпруга Розали Рейнър. По-късно Розали озаглавява написаната от самата нея статия "Аз съм майка на поведенчески синове". В книгата Уотсън обяснява, че бихевиористите започват да вярват, че за бебетата и децата са необходими психологически грижи и анализ.
Неговият лозунг беше не повече бебета, а по-добре възпитани бебета. Уотсън се застъпваше за възпитанието в дебата "природа-възпитание", като твърдеше, че светът би спечелил, ако бременностите се прекратят за двадесет години, докато се съберат достатъчно данни, за да се осигури ефективен процес на отглеждане на децата. Описанието на Уотсън на щастливото дете е доста дистанцирано. То включваше идеи като това, че детето може да се занимава чрез способностите си за решаване на проблеми, трябва да плаче само когато изпитва физическа болка и че детето се отклонява от задаването на въпроси. Поведенческият анализ на детското развитие като област може би е започнал с трудовете на Уотсън.
Уотсън провежда противоречиви научни експерименти, известни като "експериментите с малкия Албърт"; в тези експерименти Уотсън изучава страха при бебетата.
Биографични данни за Уотсън и анализ на работата му
Възгледите и животът на Уотсън са обект на редица трудове.
- Бъкли, Кери У. 1989 г. Механичен човек: Джон Бродус Уотсън и началото на бихевиоризма. Guilford Press.
- Бъкли, Кери У. 1994 г. Misbehaviorism: Уволнението на Джон Б. Уотсън от университета "Джон Хопкинс". In J.T. Todd & E.K. Morris (eds) Modern perspectives on John B. Watson and classical behaviorism (Съвременни гледни точки към Джон Б. Уотсън и класическия бихевиоризъм). Greenwood Press.
- Бърнам, Джон К., 1994 г. Джон Б. Уотсън: интервюиран, професионална фигура, символ. In J.T. Todd & E.K. Morris (eds) Modern perspectives on John B. Watson and classical behaviorism (Съвременни перспективи за Джон Б. Уотсън и класическия бихевиоризъм). Greenwood Press.
- Coon, Deborah J. 1994 г. "Не е създание на разума": предполагаемото въздействие на уотсъновия бихевиоризъм върху рекламата през 20-те години на ХХ век. In J.T. Todd & E.K. Morris (eds) Modern perspectives on John B. Watson and classical behaviorism (Съвременни перспективи за Джон Б. Уотсън и класическия бихевиоризъм). Greenwood Press.
- Харис, Бен. 1979. Какво се случи с малкия Албърт? American Psychologist, 34, #2, pp. 151-160. (онлайн)
- Hartley, Mariette & Commire, Anne. 1990. Нарушаване на мълчанието. Ню Йорк: Putnam's. (Мариет Хартли е внучка на Джон Б. Уотсън. В автобиографията си Хартли твърди, че теориите на Уотсън за възпитанието на децата са помрачили детството ѝ.)
- Милс, Джон А., 1998 г. Контрол: история на поведенческата психология. Ню Йорк: New York University Press.
- Samelson, F. 1981. Борба за научен авторитет: рецепцията на бихевиоризма на Уотсън, 1913-1920 г. Journal of the History of the Behavioral Sciences 17, 399-425.
- Тод, Джеймс Т., 1994 г. Какво казва психологията за Джон Б. Уотсън: класическият бихевиоризъм в учебниците по психология, 1920-1989 г. In J.T. Todd & E.K. Morris, Modern perspectives on John B. Watson and classical behaviorism (Съвременни перспективи за Джон Б. Уотсън и класическия бихевиоризъм). Greenwood Press.
- Todd, James T. & Morris, Edward K. 1986. Ранните изследвания на Джон Б. Уотсън: преди поведенческата революция. The Behavior Analyst 9, 71-88.
- Тод, Джеймс Т., и Морис, Едуард К. Съвременни перспективи за Джон Б. Уотсън и класическия бихевиоризъм. Greenwood Press, 1994 г.
- Уотсън, Джон Б. "Джон Бродус Уотсън [Автобиография]". В К. Мърчисън (съст.) История на психологията в автобиографията (том 3, стр. 271-81). Издателство на университета Кларк, 1936 г.
Книги от Уотсън
- 1914. Уотсън, Джон Б. Поведение: въведение в сравнителната психология. Хенри Холт, Ню Йорк.
- 1919. Уотсън, Джон Б. Психологията от гледна точка на бихевиористите. Липинкот, Филаделфия. 2nd ed 1924.
- 1928. Уотсън, Джон Б. Психологически грижи за бебето и детето. Нортън, Ню Йорк.
- 1930. Уотсън, Джон Б. Бихевиоризъм (преработено издание). University of Chicago Press.
обискирам