Програмирано учене: метод, история и принципи на ефективно обучение
Програмирано учене: история, принципи и доказани методи за ефективно обучение — стъпков подход и незабавна обратна връзка за по-бързо и надеждно усвояване на знания.
Програмираното учене (или "програмирано обучение") е научно обоснована система, която помага на учащите да работят успешно. Методът се ръководи от изследвания, проведени от различни приложни психолози и педагози.
Учебният материал е в някакъв вид учебник, учебна машина или компютър. Средството представя материала в логична и проверена последователност. Текстът е на малки стъпки или по-големи части. След всяка стъпка на обучаемите се дава въпрос, за да се провери тяхното разбиране. След това веднага се показва правилният отговор. Това означава, че обучаемият на всички етапи дава отговори и получава незабавна информация за резултатите.
Интересно е, че през 1912 г. Едуард Л. Торндайк пише: "Ако по чудо на механичната изобретателност книгата може да бъде подредена така, че само за този, който е направил това, което е указано на първа страница, да стане видима втора страница и т.н., много неща, които сега изискват лично обучение, биха могли да бъдат управлявани чрез печат".
Торндайк обаче не прави нищо по идеята си. Първата такава система е разработена от Сидни Л. Преси през 1926 г. "Първата.. [машина за обучение] е разработена от Сидни Л. Преси... Макар че първоначално е разработена като машина за самооценяване... [тя] демонстрира способността си действително да преподава".
Какво представлява методът на програмираното учене
Програмираното учене организира съдържанието в малки, последователни единици (уроци или елементи), при които учащият постоянно участва чрез даване на отговори. Основни характеристики:
- Малки стъпки: материалът е разбит на управляеми порции.
- Активно реагиране: обучаемият винаги отговаря (избира, пише или изпълнява действие).
- Незабавна обратна връзка: след всеки отговор се получава бърза информация за това дали е правилен.
- Самоподреждане и самопроверка: обучаемият напредва със собствено темпо и често може да получи повторение при грешки.
- Подсилване: правилните отговори са подсилвани, което повишава запаметяването и мотивацията.
Кратка историческа справка
Идеята за механично подпомагано обучение е формулирана още от ранните теоретици като Торндайк. През 1926 г. Сидни Преси създава първите учебни машини, които позволяват на учащия да проверява своите отговори автоматично. През средата на 20-ти век бихейвиористичните теории (оперантно кондициониране) дават силна теоретична основа на метода. В този период учени като Б.Ф. Скинър популяризират програмното обучение и разработват по-рафинирани "teaching machines". По-късно се въвеждат и различни варианти на програмата — линейна (последователна) и разклонена (адаптивна в зависимост от отговорите), предложена от други изследователи.
Видове програмирано обучение
- Линейно програмиране: всички обучаеми следват една и съща последователност от стъпки. Използва се когато всички трябва да научат една и съща основа.
- Разклонено (адаптивно) програмиране: в зависимост от отговора обучаемият се насочва към различни следващи стъпки (повторение, пояснение или напредък). Това е ранна форма на персонализация.
- Компютърно базирано обучение (CBT) и интелигентни системи: съвременните варианти използват софтуерни алгоритми за адаптиране, анализ на грешки и по-сложна обратна връзка.
Предимства
- Ускорява усвояването на фактологични знания и базови умения чрез чести, структурирани упражнения.
- Незабавната обратна връзка коригира грешки веднага и предотвратява натрупване на неправилни представи.
- Подходящо за самообучение и самопроверка — учащият работи независимо и със собствено темпо.
- Лесно измерими резултати и възможност за проследяване на напредъка.
Ограничения и критика
- Може да води до формално или механично усвояване — акцентът е върху правилните отговори, не винаги върху креативността или критичното мислене.
- Ограничено приложение за обучение, което изисква сложни дебати, социални умения или дълбока рефлексия.
- Ако е лошо структурирано, може да демотивира учащите (твърде много тестове, прекалено дребни стъпки).
Практически указания за добър дизайн
- Разделяйте съдържанието на смислени единици — не прекалено малки, но и не прекалено големи.
- Гарантирайте ясна и навременна обратна връзка; обяснявайте защо даден отговор е верен или грешен.
- Включвайте примери и контекст, за да свържете фактите с практиката.
- Комбинирайте програмираното учене с дискусии, проекти или групови задания, за да развивате висши умения.
- Използвайте адаптивни механизми (разклоняване, персонализация), за да съобразите обучението с индивидуалните нужди.
Съвременни приложения
Днешните дигитални платформи прилагат принципите на програмираното учене в:
- LMS и платформи за електронно обучение (курсове с автоматични тестове и моментална обратна връзка).
- Интелигентни обучителни системи и адаптивен софтуер, който персонализира съдържанието.
- Инструменти за повторение и запаметяване (например spaced repetition), които комбинират обратна връзка и повторение по оптимални интервали.
Заключение
Програмираното учене е мощна методика за организиране на учебния процес, особено ефективна за усвояване на базови знания и умения. Нейната сила е в ясно структурираното съдържание, активното участие на обучаемия и незабавната обратна връзка. За по-пълноценно образование обаче е най-добре да се използва като част от по-широка учебна програма, която включва и социални, аналитични и креативни задачи.
По-късни разработки
По време на Втората световна война, когато армиите са предимно наборни, се обръща голямо внимание на обучението. Наученото оказва влияние върху образованието и обучението след войната. Един от основните методи беше използването на филми като метод за групово обучение. Проведени са обширни изследвания на ефективността на филмите за обучение. В един от разказите си Лумсдейн коментира, че изследванията на филми са продължили "от около 1918 г. до днес" (1962 г.).
В резултат на проучването бяха направени няколко извода. Едно от тях е, че филмите са чудесни за представяне на обща картина на дадена ситуация или операция. Въпреки това, те не са толкова успешни в представянето на подробностите. Някои общи характеристики на филмите (а по-късно и на телевизията) се открояват. Една от тях е, че филмът върви със собствено темпо. Друга е, че от зрителя не се изискват конкретни отговори или действия. Третата е, че публиката е разнообразна, понякога изключително разнообразна. Това дава насоки за подобряване на учебните филми.
При експеримент в Йейлския университет през 1946 г. въпросите към учениците са поставени между сегменти от филм за сърцето и кръвообращението, като правилните отговори се дават, след като учениците са отговорили (познаване на резултатите). Това значително увеличило количеството на наученото от филма. Лумсдейн коментира, че дори двукратното показване на основния филм не е било толкова ефективно, колкото показването на версията с въпроси и отговори. 612
Връзките между този експеримент и експериментите на Преси са очевидни. Активните реакции на обучаемите и полезната обратна връзка за дейностите вече се разглеждат като критични елементи на всяка успешна система за обучение. Работата на Преси беше наполовина забравена, но сега беше призната за значима.
Програмираното обучение пристига
Какво представлява програмираното обучение?
Ако вече са направени толкова много изследвания за ученето от филми, какво точно добавя програмираното учене? Краткият отговор е "контрол на стимулите", под който най-общо се разбира самият учебен материал. Също така, при програмираното учене е предложена цялостна система, която включва тези етапи:
- Целите на курса са формулирани по обективен начин и могат да бъдат измерени.
- Дава се предварителен тест или се посочва първоначалното поведение.
- Предвиден е тест след завършване на обучението.
- Материалите са изпробвани и преработени в зависимост от резултатите (тестване на развитието).
- Материалите се конструират по предварително определена схема (контрол на стимулите).
- Материалът е подреден на подходящи етапи.
- Обучаемият трябва да реагира активно (не непременно явно).
- Предприемат се мерки за потвърждаване на отговорите (запознаване с резултатите).
- Средствата за преподаване са подходящи за предмета и учениците.
- Материалите се преподават самостоятелно или по начин, който е подходящ за обучаемия.
Клаус проведе полезно обсъждане на различните техники за програмиране.
Двете основни системи
Въпреки че бяха предложени още три или четири системи, тук ще разгледаме двата най-известни метода.
Един от тях е на Норман Краудър, психолог от Военновъздушните сили на САЩ. Той бил помолен да проучи обучението на работниците по поддръжка на самолети. Системата на Краудър се състои в задаване на въпроси с множество варианти в текста и предоставяне на обратна връзка за всяка от алтернативите. Примерите за този метод показват, че алтернативите, предлагани във въпросите, са подбрани така, че да обхванат грешките, които учениците вероятно ще допуснат.
Много по-известен е другият стил на програмирано учене, предложен от бихевиориста Б.Ф. Скинър. Скинър отправя някои много ефективни критики към традиционните методи на преподаване. Неговата схема на програмирано обучение се състои в представянето на материала като част от "график на подсилване" по типично бихевиористичен начин. Програмираният текст на теорията на Скинър за бихевиоризма е най-пълният пример за неговите идеи в действие. Скинър е бил чудесен рекламист на собствените си идеи, както може да се види от този пасаж:
"Трябва да се свърши една проста работа. Задачата може да бъде формулирана конкретно. Необходимите техники са известни. Оборудването може лесно да се осигури. Нищо не пречи, освен културната инерция... Ние сме на прага на вълнуващ и революционен период, в който научното изследване на човека ще бъде впрегнато в работа в негов интерес. Образованието трябва да изиграе своята роля. То трябва да приеме факта, че е възможно и неизбежно да се направи радикална ревизия на образователната практика...".
Първоначално и двата метода са представени в машини, а по-късно са представени и в книги. И двете системи бяха до известна степен ориентирани към учениците. Те са били начини за преподаване на индивидуални ученици, които са работили със собствено темпо. И двете системи (по различни начини) използваха познаването на резултатите, за да насърчат ученето. стр. 619 И при двете системи съдържанието беше предварително тествано, за да се идентифицират проблемите и да се отстранят. И двете системи наблягат на ясни цели на обучението. Напредъкът в обучението се измерваше чрез предварителни и последващи тестове с еднаква трудност. Многобройни практически тестове показаха ефективността на тези методи.
Много от тези идеи бяха възприети и използвани в други области на образованието, като например отвореното обучение (вж. Отворения университет) и компютърно подпомаганото обучение.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява програмираното учене?
О: Програмираното учене е система за учене, която се основава на изследвания, проведени от психолози и педагози, и която помага на учащите да работят успешно.
В: Какво се използва за представяне на материала при програмираното обучение?
О: Материалът, който трябва да бъде научен, се представя във вид на учебник, учебна машина или компютър.
В: Как се представя материалът при програмираното обучение?
О: Материалът се представя в логична и проверена последователност на малки стъпки или по-големи части.
В: Какво се случва след всяка стъпка при програмираното обучение?
О: След всяка стъпка на обучаемите се дава въпрос, за да се провери тяхното разбиране, и веднага се показва правилният отговор.
Въпрос: Кой пръв предлага идеята за програмирано обучение чрез книга?
О: Едуард Л. Торндайк предлага идеята за програмирано обучение чрез книга през 1912 г.
В: Кой разработва първата машина за обучение?
О: Първата учебна машина е разработена от Сидни Л. Преси.
В: Каква е била първоначалната цел на първата учебна машина?
О: Първоначално първата учебна машина е разработена като машина за самообучение, но тя демонстрира способността си действително да обучава.
обискирам