Програмирано обучение

По-късни разработки

По време на Втората световна война, когато армиите са предимно наборни, се обръща голямо внимание на обучението. Наученото оказва влияние върху образованието и обучението след войната. Един от основните методи беше използването на филми като метод за групово обучение. Проведени са обширни изследвания на ефективността на филмите за обучение. В един от разказите си Лумсдейн коментира, че изследванията на филми са продължили "от около 1918 г. до днес" (1962 г.).

В резултат на проучването бяха направени няколко извода. Едно от тях е, че филмите са чудесни за представяне на обща картина на дадена ситуация или операция. Въпреки това, те не са толкова успешни в представянето на подробностите. Някои общи характеристики на филмите (а по-късно и на телевизията) се открояват. Една от тях е, че филмът върви със собствено темпо. Друга е, че от зрителя не се изискват конкретни отговори или действия. Третата е, че публиката е разнообразна, понякога изключително разнообразна. Това дава насоки за подобряване на учебните филми.

При експеримент в Йейлския университет през 1946 г. въпросите към учениците са поставени между сегменти от филм за сърцето и кръвообращението, като правилните отговори се дават, след като учениците са отговорили (познаване на резултатите). Това значително увеличило количеството на наученото от филма. Лумсдейн коментира, че дори двукратното показване на основния филм не е било толкова ефективно, колкото показването на версията с въпроси и отговори. ⁶¹²

Връзките между този експеримент и експериментите на Преси са очевидни. Активните реакции на обучаемите и полезната обратна връзка за дейностите вече се разглеждат като критични елементи на всяка успешна система за обучение. Работата на Преси беше наполовина забравена, но сега беше призната за значима.

Програмираното обучение пристига

Какво представлява програмираното обучение?

Ако вече са направени толкова много изследвания за ученето от филми, какво точно добавя програмираното учене? Краткият отговор е "контрол на стимулите", под който най-общо се разбира самият учебен материал. Също така, при програмираното учене е предложена цялостна система, която включва тези етапи:

1. Целите на курса са формулирани по обективен начин и могат да бъдат измерени.
2. Дава се предварителен тест или се посочва първоначалното поведение.
3. Предвиден е тест след завършване на обучението.
4. Материалите са изпробвани и преработени в зависимост от резултатите (тестване на развитието).
5. Материалите се конструират по предварително определена схема (контрол на стимулите).
6. Материалът е подреден на подходящи етапи.
7. Обучаемият трябва да реагира активно (не непременно явно).
8. Предприемат се мерки за потвърждаване на отговорите (запознаване с резултатите).
9. Средствата за преподаване са подходящи за предмета и учениците.
10. Материалите се преподават самостоятелно или по начин, който е подходящ за обучаемия.

Клаус проведе полезно обсъждане на различните техники за програмиране.

Двете основни системи

Въпреки че бяха предложени още три или четири системи, тук ще разгледаме двата най-известни метода.

Един от тях е на Норман Краудър, психолог от Военновъздушните сили на САЩ. Той бил помолен да проучи обучението на работниците по поддръжка на самолети. Системата на Краудър се състои в задаване на въпроси с множество варианти в текста и предоставяне на обратна връзка за всяка от алтернативите. Примерите за този метод показват, че алтернативите, предлагани във въпросите, са подбрани така, че да обхванат грешките, които учениците вероятно ще допуснат.

Много по-известен е другият стил на програмирано учене, предложен от бихевиориста Б.Ф. Скинър. Скинър отправя някои много ефективни критики към традиционните методи на преподаване. Неговата схема на програмирано обучение се състои в представянето на материала като част от "график на подсилване" по типично бихевиористичен начин. Програмираният текст на теорията на Скинър за бихевиоризма е най-пълният пример за неговите идеи в действие. Скинър е бил чудесен рекламист на собствените си идеи, както може да се види от този пасаж:

"Трябва да се свърши една проста работа. Задачата може да бъде формулирана конкретно. Необходимите техники са известни. Оборудването може лесно да се осигури. Нищо не пречи, освен културната инерция... Ние сме на прага на вълнуващ и революционен период, в който научното изследване на човека ще бъде впрегнато в работа в негов интерес. Образованието трябва да изиграе своята роля. То трябва да приеме факта, че е възможно и неизбежно да се направи радикална ревизия на образователната практика...".

Първоначално и двата метода са представени в машини, а по-късно са представени и в книги. И двете системи бяха до известна степен ориентирани към учениците. Те са били начини за преподаване на индивидуални ученици, които са работили със собствено темпо. И двете системи (по различни начини) използваха познаването на резултатите, за да насърчат ученето. ^{стр. 619 И} при двете системи съдържанието беше предварително тествано, за да се идентифицират проблемите и да се отстранят. И двете системи наблягат на ясни цели на обучението. Напредъкът в обучението се измерваше чрез предварителни и последващи тестове с еднаква трудност. Многобройни практически тестове показаха ефективността на тези методи.

Много от тези идеи бяха възприети и използвани в други области на образованието, като например отвореното обучение (вж. Отворения университет) и компютърно подпомаганото обучение.