Бенджамин Харисън (20 август 1833 г. – 13 март 1901 г.) е 23-ият президент на САЩ (1889–1893). Той е внук на президента Уилям Хенри Харисън и остава единственият внук на президент, който сам заема президентския пост. Домът му е в Индианаполис, Индиана. Член е на Републиканската партия и е избран през 1888 г., побеждавайки действащия президент Гроувър Кливланд в Избирателната колегия, макар да губи народния вот. По време на мандата си Харисън е първият президент, който използва електричество в Белия дом. След четиригодишен мандат Кливланд се кандидатира отново през 1892 г. и този път побеждава Харисън.

Ранен живот и образование

Бенджамин Харисън е роден в Норт Бенд, Охайо. Завършва Miami University в Оксфорд, Охайо, и следва право. Започва частна практика в Индианаполис, където бързо се утвърждава като успешен адвокат и участва в редица значими дела, включително такива пред Върховния съд на САЩ.

Военна служба и адвокатска кариера

По време на Американската гражданска война Харисън служи в армията на Съюза. Той започва като полковник и по-късно е бивш военен офицер с чин на бригаден генерал) (включително и по процедурите за почетно повишение). След войната се завръща в юридическата практика, където натрупва опит и влияние като адвокат, който води сложни дела както в щатските, така и във федералните съдилища.

Президентство (1889–1893)

Като президент Харисън ръководи администрация, белязана от активна законодателна дейност и по-авантюристична външна политика. Някои от ключовите моменти и инициативи през неговия мандат включват:

  • Икономическа политика и митнически тарифи: Подписва тясно обсъждания McKinley Tariff (1890), който повишава вносните мита и цели да защити американската индустрия.
  • Антимонополно законодателство: Администрацията на Харисън работи през Конгреса и през 1890 г. влиза в сила Sherman Antitrust Act, първият федерален закон срещу монополите в САЩ.
  • Сребърна политика и социални разходи: Приета е и Sherman Silver Purchase Act (1890), а Конгресът одобрява и значителни пенсии за ветераните от Гражданската война, което повишава федералните разходи и води до бюджетни дефицити.
  • Външна политика и Панамериканизъм: Харисън подкрепя провеждането на Първата междудържавна панамериканска конференция (1889–1890), което поставя основите на бъдещото сътрудничество между американските държави и на т.нар. Pan American Union.
  • Модернизация на флота: Под неговото ръководство се полагат усилия за модернизация на ВМС и за строеж на по-модерни кораби, които да отговарят на новите геополитически изисквания.

Харисън назначава множество федерални служители и съдии и активно защитава инициативи в областта на гражданските права, като настоява за федерална намеса за защита на гласа и правата на чернокожите в Юга — предложения, които срещат съпротива в Конгреса и в обществото на епохата.

Личен живот

Първата съпруга на Харисън е Кери (Каролайн Лавиния) Харисън; след нейната смърт той се жени за Мери Димик Харисън (Mary Dimmick Harrison). Известна е анекдотичната подробност, че след въвеждането на електричеството в Белия дом Харисън се отнася предпазливо към новата технология и според някои източници е избягвал да пипа ключа, защото се страхува да не бъде “ударен” от тока.

След президентския мандат и наследство

След поражението през 1892 г. Харисън се връща в Индианаполис и възобновява адвокатската си практика, оставайки активен в политическия живот и в Републиканската партия. Умира на 13 март 1901 г. и е погребан в Краун Хил (Crown Hill Cemetery) в Индианаполис. Оценките за неговото президентство често са смесени: някои исторически анализи отдават заслуга за законите и реформите, приети по време на мандата му (като антимонополното законодателство и усилията за модернизация на флота), докато други критикуват високия държавен дълг и политиките, които допринасят за икономическото напрежение на началото на 1890-те години.