Бен Феринга — нидерландски химик и Нобелов лауреат (2016)
Бен Феринга — холандски химик, носител на Нобелова награда 2016 за надмолекулна химия; пионер в органичната химия, материалознанието, нанотехнологиите и фотохимията.
Бернард Лукас "Бен" Феринга (роден на 18 май 1951 г. в Баргер-Компаскум) е холандски химик, специалист в областта на органичната химия, материалознанието, нанотехнологиите и фотохимията. Неговите изследвания се фокусират върху синтеза и механистичния контрол на молекулни системи, които изпълняват движение или зададени функции на молекулно ниво.
Феринга учи в университета в Гронинген, където завършва висшето си образование и по-късно продължава академичната си кариера като преподавател и ръководител на изследователска група. В университета той изгражда и ръководи многобранна лаборатория, в която работят студенти и постдоктори по проектиране на молекулни мотори, превключватели и функционални материали.
През 2016 г. получава Нобелова награда за химия за проектирането и синтеза на молекулни машини заедно с Жан-Пиер Соваж и Фрейзър Стодарт. Отличието признава приноса им за създаване на молекулни структури, които могат да извършват контролирано движение и да изпълняват полезна работа, когато бъдат стимулирани например с светлина или химични реакции.
Научни приноси
Бен Феринга е международно признат за разработването на първите ефективни и управляеми молекулни моторчета. Сред ключовите му постижения са:
- Проектирането на унидиректнионални (еднопосочни) ротационни моторни молекули, управлявани от светлина или топлина, които извършват контролирано въртеливо движение.
- Създаването на молекулни превключватели и компоненти, които могат да променят конфигурацията и свойствата си при външни стимули (светлина, промяна на pH, окислително/възстановителни реакции).
- Прилагането на тези молекулни елементи в по-големи структури и материали, за да се постигнат макроскопски ефекти (напр. трансфер на механична сила, промяна на повърхностни свойства, каталитична активност, самосгъване и др.).
Методи и приложения
Работата на Феринга комбинира органична синтеза, стереохимия, фотохимия и физикохимични измервания. Неговите молекулни мотори демонстрират как контролирано движение на наноразмерно ниво може да се използва за извършване на работа, за пренасяне на енергия или за промяна на свойствата на материали. Възможните приложения включват смарт материали, молекулна електроника, катализа с контролирана стереохимия и бъдещи наномашини за прецизни операции в молекулен мащаб.
Нобелова награда и значение
Наградата от 2016 г. отбелязва концептуалния напредък в разбирането и контрола на движение на молекулно ниво. Докато първите изследвания в надмолекулната химия и механичните връзки (работа на Соваж и Стодарт) създават основата, приносът на Феринга е в конструирането на автономно и повторяемо движение – ключов елемент за изграждането на функционални молекулни машини.
Награди и признания
Освен Нобеловата награда, научната дейност на Феринга е призната с множество национални и международни отличия, членства в академии и покани за лекции по света. Неговите изследвания имат голямо влияние върху развитието на нанотехнологиите и съвременната органична синтеза.
Личен живот и обществена дейност
Феринга е известен не само с научните си постижения, но и с активното участие в популяризиране на науката, менторство на млади учени и сътрудничество с индустрията за трансфер на технологии. За личния му живот се знае, че отдава голямо внимание на обучението на следващите поколения изследователи и на интегрирането на фундаментални изследвания с приложения в реалния свят.
Избрани направления за четене
- Молекулни мотори и ротационни механизми
- Фотохимични и термохимични превключватели
- Функционални материали, управлявани от молекулни компоненти
За повече подробности относно конкретни публикации, цитирани експерименти и последващи приложения, може да се консултирате с каталозите на научните списания и профила на Феринга в страниците на университета в Гронинген и международните научни бази данни.
обискирам