Блокада — определение, видове, цели и значение в международното право
Блокадата е мярка за ограничаване или пълно спиране на достъпа до определена територия, пристанище, крайбрежие или комуникационни пътища с цел да се попречи на доставките, войските, информацията или помощта да достигнат до противникова сила. На военната сцена понякога се обозначава като физическо обкръжаване на пристанище или друга ключова точка с цел да се възпрепятства движението на врага, включително чрез преследване и задържане на вражески кораби.
Видове блокади
- Морска (навигационна) блокада – блокиране на пристанища или морски комуникации чрез войскови сили, миниране, задържане и претърсване на кораби. Често целта е да се попречи на вноса или износа на оръжие, материали и провизии.
- Наземна блокада / обсада – обкръжаване и изолация на град, укрепление или регион от суша, с цел изтощаване на защитниците или принуждаване към капитулация.
- Въздушна блокада – контрол или прекъсване на въздушния трафик над определена зона, включително възпрепятстване на доставки по въздух.
- Икономическа блокада – санкции, търговски ембарго и други икономически мерки, насочени към прекъсване на външната търговия и финансовите потоци към дадена държава или група.
- Хибридни блокади – комбинация от военни, икономически и информационни мерки, които засягат както доставките, така и комуникациите и финансовите връзки.
Цели на блокадата
- Военно ограничаване на способностите на противника да се снабдява с оръжие, боеприпаси и резерви.
- Икономически натиск за принуждаване на политическа промяна или капитулация без директно завоюване на територия.
- Предотвратяване на придвижване и подсилване на вражески войски и намаляване на бойната им ефективност.
- Контрол върху стратегически маршрути и ресурси.
Блокада и международното право
Блокадите са легитимен военен инструмент, но тяхното прилагане е строго регулирано от международното хуманитарно право (МХП), конвенции и обичаен международен ред. Някои от основните правни принципи са:
- Блокадата следва да бъде обявена и ефективна — за да бъде призната, тя трябва да бъде публично обявена и физически изпълнима (т.нар. "ефективност").
- Нейтрални държави и невоенни кораби — правила за преминаване, проверка и третиране на неутрални кораби; търговски съдове не могат автоматично да бъдат атакувани, освен ако превозват забранени стоки (контрабанда).
- Хуманитарни изключения — блокадите не трябва да лишават цивилно население от предмети, необходими за оцеляване (храни, медикаменти). Използването на блокада, което целево предизвиква глад сред цивилни, може да представлява военен престъпление.
- Пропорционалност и дискриминация — прилагането на блокадата не трябва да причинява непропорционални вреди на цивилни спрямо очакваните военни ползи.
В съвременната практика важен източник на норми е т.нар. Сан Ремо манифест (San Remo Manual) за морското военно право, както и разпоредбите на Хагските и Женевските конвенции. Освен това, деяния като използване на блокада, която системно лишава цивилни от предмети, необходими за живот, могат да бъдат разглеждани в рамките на отговорност за военни престъпления; различни международни органи и трибунали обсъждат и тълкуват тези норми — включително и въпроси, засягащи юрисдикцията и правните квалификации на определени форми на блокада. В този контекст Международният наказателен съд и други международни институции обръщат внимание на последствията от блокадите и на възможността за квалификация на крайните форми на лишаване от хуманитарни доставки като престъпления.
Процедури и прилагане
- Обявяване и уведомяване — подписване на условия, публикуване и уведомяване на неутрални страни за зоната на блокадата и правилата за плаване.
- Контрол на контрабандата — инспекция на кораби, задържане на товари и пренасочване на съмнителни плавателни съдове.
- Принудителни мерки — арест на нарушители, притежание и претоварване на конфискувани товари, използване на сила при необходимост в съответствие с правото на въоръжени конфликти.
Хуманитарни и политически последици
Блокадите често водят до тежки хуманитарни последици, особено при продължителните ограничения върху доставки на храни, медикаменти и гориво. Те могат да повлияят на цивилното население, да причинят икономически срив и да предизвикат международно осъждане. За това международните организации, неправителствените групи и трети държави обикновено настояват за създаване на коридори за хуманитарна помощ и за стриктно прилагане на нормите на МХП.
Исторически примери
- Наполеоновите войни и британската морска блокада в началото на XIX век.
- Северните и южните блокади по време на Американската гражданска война.
- Британската блокада на Германската империя през Първата световна война, която има значителни икономически и хуманитарни последици.
Значение
Блокадата остава мощен стратегически инструмент — тя може да отслаби противника без непосредствено завземане на територия и да създаде политически и икономически натиск. В същото време обаче международното право и хуманитарните стандарти ограничават нейното използване, за да се защитят цивилните лица и неутралните интереси. Затова планирането и прилагането на блокада изискват преценка на военните ползи, правните рискове и хуманитарните последици.
Исторически блокади
Историческите блокади включват:
- Спартанската блокада на Атина след битката при Егоспотами, която лишава Атина от възможността да внася зърно или да комуникира с империята си.
- Блокадата на Шелда от страна на Холандската република между 1585 и 1792 г., която лишава управлявания от Испания Антверпен от достъп до международната търговия и пренасочва голяма част от търговията му към Амстердам.
- Британска блокада на Франция и нейните съюзници по време на Френската революционна война и Наполеоновата война
- Британска блокада на източното крайбрежие на САЩ по време на Войната от 1812 г.
- Блокада на Съюза - блокада на бреговете на Конфедерацията от страна на Съюза в рамките на плана "Анаконда" по време на Гражданската война в САЩ.
- Битката при Икике по време на Тихоокеанската война
- Британската блокада на Германия по време на Първата световна война като част от Първата битка за Атлантическия океан води до много жертви
- Втората битка за Атлантическия океан по време на Втората световна война
- Блокада на Япония от страна на Съединените щати по време на Втората световна война
- Германската блокада на река Шелда между септември 1944 г. и ноември 1944 г., при която на съюзническите кораби е отказано да използват пристанището на Антверпен. (Вижте Битката при Шелда).
- Съветската сухопътна блокада на Западен Берлин, 1948-1949 г., известна като Берлинската блокада.
- Египетски блокади на Тиранския проток преди Суецката война от 1956 г. и Арабско-израелската война от 1967 г.
- Блокадата на Куба от страна на Съединените щати по време на Кубинската ракетна криза през 1962 г.
- Блокада на Източен Пакистан от страна на Индия по време на войната в Бангладеш през 1971 г.
- Блокада на Съюзна република Югославия от НАТО през 1993-1996 г. по време на операция "Sharp Guard
- Израелската морска и сухопътна блокада на ивицата Газа от началото на Втората интифада (2000 г.) до днес.
- Израелски блокади на някои или на всички брегове на Ливан по различно време по време на Ливанската гражданска война (1975-1990 г.), Ливанската война през 1982 г. и конфликта в Южен Ливан през 1982-2000 г. - възобновени по време на израелско-ливанския конфликт през 2006 г.
Свързани страници
- Обсада
Въпроси и отговори
В: Какво представлява блокадата?
О: Блокадата е физическо блокиране на пристанище или друго място, като обикновено се използва за обграждане на пристанището от вражески кораби.
В: Каква е целта на блокадата?
О: Целта на блокадата е да се гарантира, че доставките, войските, информацията или помощта няма да достигнат до противниковите сили.
В: Къде се използват блокадите?
О: Блокадите се използват в почти всички военни кампании и са предпочитан инструмент за водене на икономическа война срещу противниковата държава.
В: Международният наказателен съд разглежда ли блокадите като военни действия?
О: Да, през 2009 г. Международният наказателен съд планира да включи блокадите на крайбрежия и пристанища в списъка си с военни действия.
В: Кой използва блокадите във военните кампании?
О: Блокадите се използват в почти всички военни кампании.
В: Какво представлява икономическата война?
О: Икономическата война е вид война, която включва използването на икономически средства, като блокади и санкции, за отслабване на икономиката на противника.
В: Как се използват блокадите в икономическата война?
О: Блокадите често са предпочитан инструмент за водене на икономическа война срещу противниковата държава.
