Международен наказателен съд (МНС): функции, юрисдикция и значение

Международен наказателен съд (МНС): ясно обяснени функции, юрисдикция и значение — как съди за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Автор: Leandro Alegsa

Международният наказателен съд (МНС) е създаден на 1 юли 2002 г. Той разследва и наказва лица за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Понякога той се нарича МНС или МНСт.

Основният офис на МНС е в Хага, Нидерландия. Той има по-малки офиси в Ню Йорк, Кампала, Киншаса, Буния, Абеше и Банги.

МНС е различен от Международния съд (МС). Основната разлика е, че Международният съд решава спорове между държави, а МНС наказва хора.

Структура и основни органи

МНС има няколко основни органа, всеки с отделни функции:

  • Съдии — вземат решения по делата, издават присъди и мерки.
  • Прокурор — отговаря за разследванията и предявяването на обвинения. Прокурорът започва разследване по собствена инициатива, по искане на държава, или след референция от Съвета за сигурност на ООН.
  • Регистратура — административна и правна подкрепа за функционирането на съда, включително защита на жертвите и свидетелите.

Юрисдикция и принципи

Юрисдикцията на МНС се основава на Римския статут (договорът, който създава съда). Основните принципи и рамки са:

  • Ratione materiae (по предмет) — МНС разглежда само геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъпление на агресия (когато са изпълнени условията за юрисдикция).
  • Ratione personae (по лице) — съдът преследва физически лица (не държави или организации).
  • Ratione temporis (по време) — МНС има юрисдикция само за престъпления извършени след влизането в сила на Римския статут за съответната държава (общо от 1 юли 2002 г. нататък; при присъединяване — от датата на ратификация или от посочената вадна дата).
  • Принципът на комплементарност — МНС действа само когато националните съдилища са неспособни или нежелаещи да проведат ефективно разследване и/или наказателно преследване.
  • Референции — юрисдикцията може да бъде задействана от държава-страна, директна молба на държава, от самия прокурор (по разрешение на съдия) или чрез референция от Съвета за сигурност на ООН (често при ситуации в държави, които не са страни по статута).

Процедури и процеси

Процедурата включва фази: предварително разследване, разследване, издаване на заповед за арест или призовка, предварителни слушания, съдебен процес и евентуално обжалване. Някои важни характеристики:

  • Арести и изпълнение на мерките — МНС няма собствена полиция и разчита на държавите за арести, прехвърляния и изпълнение на решенията.
  • Участие на жертвите — Римският статут предвижда ролята на жертвите като свидетели и като участници по въпроси на правата, защитата и обезщетения.
  • Репарации — съдът може да постанови репарации за жертвите и групите пострадали от престъпленията.
  • Доказателствен стандарт — решения се вземат въз основа на доказателства, представени по време на процеса, при спазване на международни стандарти за справедлив процес.

Взаимодействие с държавите и ООН

МНС е независима институция, но работи в тясно взаимодействие с държавите и ООН:

  • Държавите-страни са основният източник на подкрепа, предоставяне на информация и изпълнение на арести.
  • Съветът за сигурност на ООН може да направи референция към МНС за държави, които не са подписали Римския статут — това беше използвано при ситуацията в Либия (2011) и други случаи.
  • МНС често съдейства с национални власти за предаване на доказателства, обезпечаване на безопасността на свидетелите и изпълнение на решения.

Практически примери и дела

МНС е водил разследвания и дела срещу лица, свързани с конфликти и сериозни нарушения в различни държави — например дела, произтичащи от конфликти в Уганда, ДР Конго, Централноафриканската република, Мали и ситуации, реферирани от Съвета за сигурност (като Либия). Някои високо профилни случаи, свързани с имена на политици и командири, привлечоха широко внимание както поради правните последици, така и поради оперативните трудности при арестите и предаването.

Значение, предимства и критики

Значението на МНС включва:

  • Установяване на международна отговорност на отделни лица за най-тежките престъпления;
  • Детерърентен ефект — надеждата, че възможността за наказание ще намали безнаказаните престъпления;
  • Развитие на международното наказателно право и правната доктрина.

Сред основните критики и предизвикателства са:

  • Ограничени ресурси и дълги процесуални срокове;
  • Зависимост от държавите за изпълнение на арести и мерки;
  • Обвинения в политизация или селективност (особено заради непълната глобална подкрепа — някои големи държави не са страни по Римския статут);
  • Трудности при събиране на доказателства в зони на конфликт и гарантиране безопасността на свидетелите.

Заключение

МНС играе ключова роля в международната правна система като независим орган за преследване на най-тежките международни престъпления. Въпреки оперативните и политически предизвикателства, съществуването на МНС допринася за идеята за международна отговорност и правосъдие за жертвите на сериозни нарушения на човешките права и международното хуманитарно право.

Членове

На 1 януари 2008 г. в МНС членуват 105 държави. Тези държави са длъжни да помагат на МНС.

Почти всички страни в Европа и Южна Америка са членове, а около половината от страните в Африка са членове. Само няколко държави от Азия са се присъединили.

Карта на света със страните членки на Международния наказателен съд в зеленоZoom
Карта на света със страните членки на Международния наказателен съд в зелено

Какви престъпления разследва МНС?

МНС обикновено може да разследва само три вида престъпления:

  • Престъпления, извършени в страните членки
  • Престъпления, извършени от лица от страните членки
  • Престъпления, които Съветът за сигурност на ООН иска да бъдат разследвани от МНС

МНС може да разследва само престъпления, извършени след 1 юли 2002 г. Той може да започне дело само когато националните съдилища не могат или не искат да го направят. Ако национален съд разследва или води съдебно преследване по дадено дело, МНС няма право да го прави.

Кой какво прави?

В Международния наказателен съд има 18 съдии. Всички те идват от страни членки на МНС. Двама съдии не могат да бъдат от една и съща държава.

Работата на прокурора е да разследва престъпления. Ако намери доказателства, че дадено лице е извършило нещо нередно, той иска от съдиите да започнат съдебен процес.

МНС се управлява от "Асамблея на държавите - страни по Конвенцията". Асамблеята избира съдиите и прокурора. Всяка държава - членка на МНС, има един глас в Асамблеята.

Главният офис на МНС в ХагаZoom
Главният офис на МНС в Хага

Случаи

МНС е започнал разследвания на четири места: Северна Уганда, Демократична република Конго, Централноафриканската република и Дарфур.

МНС е арестувал трима души. Всички те са от Демократична република Конго. Томас Лубанга е обвинен, че е използвал деца за водене на война. Germain Katanga и Mathieu Ngudjolo Chui са обвинени в убийство, сексуално робство, използване на деца за водене на война и други престъпления.

Въпроси и отговори

В: Кога е създаден Международният наказателен съд (МНС)?


О: МНС е създаден на 1 юли 2002 г.

В: Какви престъпления разследва и наказва МНС?


О: МНС разследва и наказва лица за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления.

В: Как понякога се нарича МНС?


О.: Понякога МНС се нарича МНС или МНСт.

В: Къде се намира главният офис на МНС?


О: Главният офис на МНС се намира в Хага, Нидерландия.

В: На кои други места има офиси МНС?


О: МНС има по-малки офиси в Ню Йорк, Кампала, Киншаса, Буния, Абеше и Банги.

В: По какво МНС се различава от Международния съд (МС)?


О: Основната разлика между МНС и Международния съд е, че Международният съд решава спорове между държави, а МНС наказва хора.

В: За какво МНС разследва и наказва хора?


О: МНС разследва и наказва хора за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3